Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (184)

Глава XXXIV
Как Пантагрюел уби чудовищния кашалот

Кашалотът се вклини между корабите и галеоните на ескадрата и започна да изхвърля върху тях огромни струи вода, напомнящи Нилските водопади в Етиопия. Копия, пики, дротове, полупики и секири полетяха към него от всички страни. Брат Жан не жалеше сили. Панюрж умираше от страх. Корабната артилерия гърмеше, трещеше адски и правеше всичко, за да победи звяра. Ала наблюдавани отдалеч, огромните железни и бронзови гюллета сякаш се стопяваха в кожата му като керемида на слънце. Тогава, разбирайки всичката затруднителност на положението, Пантагрюел запретна ръкави и показа на какво е способен.

Разправят, пък и в книгите го пише, че негодникът Комод, римски император, стрелял така сръчно с лък, че стрелите му, хвърлени отдалеко, преминавали между пръстите на малки деца, издигнали ръце нагоре, без да ги докосват.

Разправят и за някакъв стрелец индиец от времето, когато Александър Велики завладял Индия, че неговите стрели, дълги три лакътя и хвърлени отдалече, минавали през пръстен, макар железните им наконечници да били толкова големи и тежки, че пронизвали стоманени мечове, дебели щитове, масивни брони — с една дума, всеки предмет, който по ваше мнение е най-корав, неподатлив, як и твърд.

Разправят чудеса и за изобретателността на някогашните франки, които нямали равни на себе си в изкусно мятане на стрели; когато тръгвали на лов за диви животни, ловците, за да бъде месото на убития дивеч по-крехко, по-сладко, по-полезно и по-вкусно, натривали наконечниците на стрелите с чемерика, а поразеното място и всичко наоколо грижливо изрязвали и изхвърляли.

Слушали сме подобни разкази и за партяните, които, гърбом към целта, стреляли по-точно, отколкото други, обърнати към нея с лице. За ловкостта на скитите също се разказват чудеса; някога техен пратеник, без да каже дума, поднесъл на персийския цар Дарий птица, жаба, мишка и пет стрели. На въпроса какво означават тези подаръци и не му ли е заръчано да предаде нещо с думи, той отвърнал, че не, от което Дарий бил крайно озадачен. Най-после един от седемте негови военачалници^[1], които убили магите, някой си Гобрий, схванал работата и я изтълкувал така: „Чрез тези дарове и приношения — казал той — скитите ви дават да разберете, че ако персите не отлетят като птици в небесата, ако не се изпокрият като мишки в земята или не се заврат като жаби в дъното на блата и мочури, всички до един ще бъдат пронизани от скитските стрели.“

Благородният Пантагрюел беше къде-къде по-ловък и изкусен майстор в хвърляне на стрели и копия. И наистина, със своите страшни пики и стрели, които по дължина, дебелина, тежина и желязна обшивка напомняха много дебелите греди от мостовете в Нант, Сомюр, Бержерак, а така също и под мостовете Шанж и Мьоние в Париж, той отваряше от хиляда стъпки разстояние черупките на стриди, без да нащърби краищата им, уцелваше свраки в очите, снемаше изгорялата част от фитила на свещта, без да я угаси, смъкваше подметките от обувки, без да ги повреди, отделяше кожата от капишони, без да ги порази, обръщаше листите на брат Жановия молитвеник един след друг, без да ги разкъса и даже без да ги докосне.

Още с първия удар на едно от тези копия, с каквито разполагаше на кораба, Пантагрюел разцепи челото на кашалота и прониза двете челюсти и езика му така, че той не можеше повече ни уста да отвори, ни вода да погълне, ни да я изхвърли. С втория удар прободе дясното му око, а с третия — лявото. И за голяма обща радост всички видяха три леко наведени напред рогца, образуващи равностранен триъгълник върху челото на кашалота, който, оглушен, ослепен, ранен до смърт, се мяташе, обръщаше се от една страна на друга и неудържимо се тресеше.

И не стига това, ами Пантагрюел заби и в опашката му копие, което се наклони назад; после заби три в гърба му така, че те заеха перпендикулярно положение към него на еднакво разстояние от главата и опашката. Накрая му заби още петдесет копия в едната страна и петдесет в другата така, че туловището на кашалота наподобяваше кил на тримачтов галеон, с точно разпределени греди, в чиито цепнатини се бяха врязали голям брой от тези гредоподобни стрели — зрелище наистина достойно за възхита. Умиращ, кашалотът като всички мъртви риби обърна корем нагоре и така обърнат, с греди, насочени към морското дъно, той приличаше на сколопендър, стонога змия, описана от древния мъдрец Никандър.