Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (82)

Глава XXI
Как Панюрж се влюби в дама от висшето общество

Победата при дискусията с англичанина създаде на Панюрж име в Париж, след което той оцени по достойнство своя копчелък и накара да го обшият по римска мода. Хората обсипваха Панюрж с похвали и даже съчиниха за него песен, която пееха и децата, когато отиваха да купуват горчица; беше добре приет и в обществото на дами и госпожици и този успех така завъртя главата му, че той реши да завоюва сърцето на една от знатните дами в града.

И наистина, като прати по дяволите всеизвестните витиевати предисловия и встъпления, към които обикновено прибягват хрисимите лаици по женската част, заклетите постници, никога непосягащи на месце, един ден той й каза така:

— Мадам, би било крайно полезно за републиката, приятно за вас, достойно за вашия род, а за мен така необходимо вашето съгласие да заченете от мен; повярвайте ми, опитът ще ви убеди в това.

При тези думи дамата го отблъсна на повече от сто мили и каза:

— Безумецо, как смеете да ми говорите така? Знаете ли вие с кого разговаряте? Махайте се от очите ми или ще накарам да ви отсекат ръцете и краката.

— О — отвърна той, — готов съм да остана без ръце и без крака, само да се полюбим малко с вас и да поиграем на игличка и конче: ето, тук е (и той показа дългия си копчелък) господин Жан Жьоди, който ще ви накара да затанцувате така, че ще го почувствувате до мозъка на костите си. Той е щедър и любезен и отлично знае, преди да навлезе в същината на работата, да открива всички тънкости и примамливи хапчици в капана, след което не ви остава нищо друго, освен малко да го поизчистите.

На това дамата отвърна така:

— Вън оттук, нещастнико, вън! Ако кажете една дума само повече, ще извикам слугите и ще заповядам да ви посинят от бой.

— О — възрази Панюрж, — вие не сте толкова лоша, колкото се представяте, не, или може би вашето лице ме е излъгало: по-скоро земята ще се въздигне в небесата, а небето ще се срине в преизподнята и цялата вселена ще помръкне, нежели в такава красива и изящна жена да се намери макар и капчица злъч или коварство. Впрочем ненапразно у нас казват, че твърде рядко

жена с хубост безукорна

е добродушна и покорна.

Но така се казва за обикновената, простата хубост. Вашата е тъй съвършена, тъй особена, тъй божествена, че според мен природата ви е надарила с нея, за да бъдете образец на това, което тя е всесилна да сътвори, когато употреби всичката си мощ и всичкото си умение. Вашата хубост и всичко, което е във вас, не е каква да е хубост, а мед, шекер, манна небесна! На вас и само на вас трябваше да даде Парис златната ябълка, а не на Венера, не на Юнона и не на Минерва, защото Юнона никога не е била тъй красива, нито Минерва — тъй мъдра и Венера — тъй изящна като вас. О богове и богини небесни! Блажен ще бъде тоя, когото благословите да притисне в обятията си тази жена, да я целуне и да се поотърка о нея. И кълна се, че този щастливец ще бъда аз, виждам това добре, защото тя ме обича вече лудо; аз съм избраникът, предопределен от феите. И тъй, да не губим време — ключът е мой, замъкът — ваш!

И той се хвърли да я прегърне, а тя се престори, че бърза към прозореца да извика съседите на помощ.

Тогава Панюрж бързо изскочи навън и тичайки, се провикна:

— Мадам, почакайте тук — аз сам ще ги извикам, вие не се безпокойте!

И Панюрж си отиде, без да се огорчава бог знае колко от отказа на дамата, и трябва да ви кажа, че и този ден той яде и пи не по-малко от обикновено.

На другия ден, когато знатната дама се канеше да тръгне за църква, Панюрж вече беше там. Покланяйки се дълбоко, той й поднесе светена вода, а после, ни в клин, ни в ръкав, коленичи до нея и й каза:

— Мадам, знайте, че от любов към вас не мога вече ни да се изпикая, ни да се изакам като хората. Не знам как си представяте вие тази работа, но ако се случи нещо лошо с мен, кой ще отговаря за това?

— Махнете се! — викна тя. — Махнете се! Не ми додявайте с вашите глупости; не ме смущавайте, когато се моля.

— Но намерете, моля, рима на думата пъхтиш. Напразно се надяваш ти и пъхтиш…

— Не мога — възпротиви се тя.

— … красивата девойка да свалиш — додаде Панюрж. — А сега — продължи той — помолете бог да ми даде това, за което жадува благородното ви сърце, и моля, дайте ми вашите броеници.

— Ето, вземете ги — съгласи се тя — и ме оставете на мира.

И вече бе готова да снеме цестриновите си броеници с големи златни топки, но в това време Панюрж бързо измъкна едно от ножчетата си и без да му мигне окото, преряза броениците, за да ги отнесе после в будката за откупуване на крадени вещи.

— Искате ли ножчето ми? — запита тогава Панюрж.

— Не, не — отвърна тя.

— Но не забравяйте — каза Панюрж, — че то телом и духом е на ваше разположение, с всички свои принадлежности, с всички свои карантии и дреболии.

Ала дамата не беше твърде доволна от това, че той я лиши от броениците, които й вдъхваха смирение в църквата, и си рече: „Този дърдорко е някакъв глупак, а освен това е и другоземец — и аз едва ли вече ще видя броениците си. А какво ще каже мъжът ми? Ще се разсърди, разбира се, но аз ще го уверя, че крадец ги е прерязал в църквата, което той сигурно ще повярва, когато види на колана остатъка от шнура.“

Следобед, скътал в ръкава си голяма кесия, пълна с жетони, Панюрж отиде да навести дамата и я запита:

— Кой от нас двама обича повече другия: вие или аз?

— Що се отнася до мен — отвърна дамата, — аз не ви мразя, напротив, обичам всички, защото бог иска така.

— Но вие между впрочем не сте ли влюбена в мен? — настоя той.

— Толкова пъти вече ви казах да не повтаряте тези думи и ако продължавате да ми говорите така, ще ви покажа колко грешите, като се държите тъй непочтително с мен. Вървете си, но преди това ми върнете броениците, защото мъжът ми сигурно ще запита какво е станало с тях.

— Броениците ли? — рече той. — О, не, мадам, кълна се, тях аз никога няма да ви върна, но затова пък на драго сърце ще ви дам други. Какви предпочитате? Златни с емайл, големи и кръгли, във вид на копринен кордон, или от златни кюлчета? Или може би ги желаете от абанос, от едри хиацинти, от големи, изкусно шлифовани гранати със зрънца от фин тюркоаз или от красиви топази в съчетание с изящни сапфири, или най-после от двайсет и осем каратови диаманти? Не, не, всичко това е твърде малко за вас. Аз бих желал да ви предложа други броеници от чудни изумруди и янтарови зърна, със закопчалка от персийска перла, голяма колкото портокал. Искам да ви ги подаря — пари имам достатъчно.

И той подрънка жетоните, с което искате да покаже, че златото го бие по джоба.

— Не желаете ли кадифе — виолетово, тъмно или яркочервено, а може би и атлаз — ален или обшиван? Искате ли накити, гривни, диадеми? Само кажете. Какво са за мен някакви си петдесет хиляди дуката!

Като го слушаше да говори така, на дамата й потекоха лиги от устата, но тя бързо се съвзе и рече:

— Не, благодаря, от вас аз нищо не искам.

— А аз пък, дявол го взел, искам от вас нещо и това нещо няма да ви струва нищо и от нищо няма да ви лиши. Ето (и той показа дългия си копчелък) тук е господин Жан Шуар, който търси къде да свре глава.

И Панюрж понечи да я прегърне, ала тя се развика, впрочем, между нас казано, не много силно. Тогава Панюрж я погледна хитро и каза:

— И тъй, не желаете да ми дадете нищо, така ли? Хай, дявол да ви вземе! Не заслужавате вие ни почести, ни богатства и аз ще взема да насъскам кучетата срещу вас!

След тези думи Панюрж побърза да избяга от страх да не опере пешкира — опасения, които бяха напълно основателни.