Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (211)

Глава LXI
Как Гастер измисли начин да добива и съхранява зърното

Щом дяволските гастролатри се отдалечиха, Пантагрюел внимателно започна да се вглежда в Гастер, благородния владетел на науките и изкуствата. Вие вече знаете, че природата му е определила за храна хляба и хлебните изделия и че при това небесно благословение нищо не му пречи да си добива и пази хляба.

Преди всичко той изобрети коваческото изкуство и земеделието, тоест изкуството да се обработва земята, за да ражда тя зърното. Изобрети военното изкуство и оръжието, за да отбраняват зърното, изобрети медицината, астрологията, както и математическите науки, за да съхраняват зърното за векове и го опазват от бури и хали, от диви зверове и разбойници. Изобрети воденицата, ветрената и ръчната мелница с всички възможни приспособления, за да смилат зърното и го превръщат в брашно, изобрети маята, за да втасва тестото, солта — за да му придава вкус, защото той своевременно бе разбрал, че нищо не уврежда човешкото здраве тъй, както употребата на хляб, замесен без мая и без сол, огъня — за да го пече, часовника и циферблата — за да показват времето, в течение на което се пече хлябът, рожба на зърното.

Случи се веднъж така, че някаква страна осъмна без зърно: тогава той изобрети изкуството и способа да го превозва от една област в друга. В неукротимия си порив на новатор, той има щастливата идея да кръстоса две породи животни — магаре и кон, за да създаде трета, тоест мулета, животни по-силни, не така крехки и по-издръжливи от другите. Изобрети коли и талиги, за да превозва по-лесно зърното. Тъй като морето и реките понякога затрудняват транспорта, той изобрети шлеповете, галерите и корабите (изобретения, които смаяха стихиите), за да прекосява морета, реки и рекички и доставя зърното на дивите, неизвестни и далечни народи.

Преди години се случи така, че земята, която той обработваше, остана без капка дъжд и зърното умираше и изчезваше в нея. Други години проливни дъждове удавяха зърното. Или град го убиваше, вятър го отвяваше, буря го разпиляваше. Ето защо още много преди нашето пристигане Гастер вече бе изобретил изкуството и способа да извиква от небето дъжд само като откъсне няколко стръка от тревата, която ни показа — трева съвсем обикновена наглед, но известна на малцина. Струва ми се, че едно само стръкче от тази трева, хвърлено някога през едно сухо лято от аркадски жрец на Юпитер в извора Агно на планината Лике, предизвикало пари, сгъстили се после в големи облаци, от които рукнал дъжд и напоил обилно целия край. Гастер изобрети също така изкуството и способа да спира и задържа дъжда във въздуха и да го насочва към морето. Изобрети и изкуството и способа да прекратява градушката, да усмирява ветровете и да укротява бурите по начина, използван от жителите на Мешани близо до Трезена^[1].

Но тук го постигна нова беда. Разбойници и крадци изтръгваха зърното от полето. И тогава Гастер изобрети изкуството да строи градове, крепости и замъци, за да прибира в тях зърното и да го държи под ключ. И сега вече хлябът не остава в полето, а се отвозва в градовете, крепостите и замъците, дето местните жители го пазят и бранят по-грижовно, отколкото драконите златните ябълки в градината на Хесперидите. Гастер изобрети изкуството и способа да бомбардира и разрушава крепости и замъци посредством военни машини и оръдия, стеноломи, каменохвъргачки и други обсадни съоръжения, чертежите на които ни показа и които между впрочем са били трудно разгадани даже и от гениални инженери, ученици на Витрувий, както това ни призна месир Филибер Дьолорм^[2], главен архитект на цар Мегист. Но и тези оръжия, сблъсквайки се с изобретателната коварност и коварната изобретателност на фортификаторите, се оказали безсилни да разрушат крепостите и затова Гастер изобрети, и то съвсем неотдавна, оръдия, серпентини, кулеврини, мортири и василиси, изстрелващи железни, оловни и медни гюллета, по-тежки от най-тежки наковални, за която цел измисли особен барут, чиято взривна сила изуми самата природа и я принуди да се признае за победена от изкуството, и по този начин остави далече зад себе си оксидратите, които с мълнии, гръм, град, светкавици и бури побеждаваха неприятеля, убивайки го на бойното поле внезапно. И наистина, един само изстрел на василиса е по-ужасен, по-страшен, по-дяволски поразяващ и ранява, осакатява, унищожава и убива повече хора, действа по-силно на човешкото въображение и разрушава по-непоправимо съграденото от човека нежели сто мълнии небесни.