Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (28)

Глава XXVI
Как жителите на Лерне по заповед на своя цар Пикрошол^[1] нападнаха из засада овчарите на Гаргантюа

Завърнали се в Лерне, пекарите, ни яли, ни пили, отидоха право в Капитолий и там пред своя цар Пикрошол, трети поред с това име, разправиха патилата си от игла до конец, показаха му изпочупените кошове, смачканите шапки, разкъсаните дрехи, разграбените питки и най-вече тежко ранения Марке и накрая заявиха, че всичко това е дело на овчарите и ратаите на Грангузие, които ги нападнали на големия път за Сьойи.

Като чу този разказ, Пикрошол побесня от гняв и без да запита защо и как се бе случило това, нареди на управители и подуправители да оповестят из цялата страна, че ще обеси всеки, който до обяд не се представи въоръжен на големия площад пред двореца.

В потвърждение на тази заповед той повели да бият барабани в околността на града, а докато приготвяха обяда му, сам се разпореди да поставят на лафети всички оръдия, да издигнат знамена и хоругви и да осигурят военни снаряжения и провизии за всеки боец.

На обяд, между два залъка, кралят подписа всички назначения. По негово решение сеньор Хищников пое командуването на авангарда, възлизащ на шестнайсет хиляди и четиринайсет стрелци и трийсет и пет хиляди и единайсет доброволци.

Началникът на дворцовите конюшни Фанфарон бе придаден към артилерията, която разполагаше с деветстотин и четиринайсет тежки медни оръдия, обикновени и двойни топове, серпантини, кулеврини, стенобитни машини, фокони, мортири, спирали и други оръдия. Ариергардът бе поверен на херцог Грабежов. Командуването на главните сили пое сам кралят, заобиколен от принцовете в кралството му.

Когато войската бе малко или повече приведена в боен ред, решиха, преди да тръгнат в поход, да изпратят под командуването на капитан Развейпрахов един отряд от леката кавалерия с около триста човека, за да обследва местността и провери няма ли някъде засада. Щателното разузнаване установи, че наоколо цари тишина и спокойствие и че не се забелязва струпване на войскови части.

При тази новина Пикрошол заповяда всички да застанат под знамената начаса.

И ето, без ред, без строй Пикрошоловите пълчища се юрнаха напред, помитайки и затривайки всичко по своя път, без да жалят ни богат, ни беден, ни храм, ни дом. Гонеха волове, крави, бичета, телета, юници, агнета, овни, кози, пръчове, кокошки, петли, пилета, гъски, гъсоци, патки, свини, нерези, прасенца, брулеха орехите, обираха гроздето, изтръгваха лозята, събаряха всички плодове от дърветата. Грабеха и крадяха наляво и надясно и навсякъде всяваха такава бъркотия и такъв страх, че не се намери никой, който да им окаже съпротива. Всички се уповаваха на великодушието на победителите и ги молеха да се отнасят по-човешки към тях, да не забравят, че поданиците на Грангузие всякога са били добри и отзивчиви съседи и че никога не са ги ощетявали, нито оскърбявали, за да бъдат днес така жестоко оскърбявани. „О, това не ще ви се размине, казваха те, и рано или късно бог ще ви накаже.“

Напразно! На всички тези молби те не обръщаха никакво внимание и си знаеха само своето: „Ще ви научим ние как се ядат питки!“