Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXXV
Как Пантагрюел слиза на Дивия остров, някогашно местопребивание на Надениците

Гребците на фенерджийския кораб докараха вързания кашалот на най-близкия остров, наречен Дивия, с намерение да го разсекат и вземат бъбречната мазнина, която се считаше много полезна и необходима за лечението на някаква болест, известна под името „безпаричие“. Пантагрюел не обърна особено внимание на кашалота, тъй като в Атлантическия океан беше виждал много други и даже по-големи. Но той склони да слязат към обяд на Дивия остров, за да се поизсушат и си отдъхнат хората му, намокрени и изпоцапани от коварния кашалот. Недалеч се виждаше малък, безлюден пристан, разположен близо до високостеблена, хубава и приятна гора, отгдето извираше прелестен поток със сладка, прозрачна и сребриста вода. Там те опънаха хубави палатки с подвижна кухня и накладоха огньове, без да жалят дървата. Когато най-после всеки се преоблече според вкуса и желанието си, брат Жан удари камбанката и масите до една бяха разстлани и отрупани с гозби.

И както си обядваше весело с хората, тъкмо когато сервираха второто, Пантагрюел съгледа няколко малки питомни Наденички, които пълзяха безшумно по високото дърво, под което в дървено коритце бяха подредени бутилки вино и чаши, и запита Ксеноман:

— Какви са тези зверчета?

Той явно вземаше Надениците за катерички, невестулки, белки или хермелини.

— Това са Наденици — обясни Ксеноман. — Ние сме на Дивия остров, за който тази сутрин ви говорих. Те и Постника[1], върл и отдавнашен техен враг, открай време воюват на живот и смърт. Сигурно са се изплашили от обстрелването на кашалота и сега си въобразяват, че противникът е някъде наблизо, готов да ги нападне из засада или да разграби острова, което многократно е опитвал, макар и безуспешно благодарение зорката бдителност на Надениците. Защото, както някога Дидона казала на спътниците на Еней, решили без нейно знание и съгласие да навлязат в картагенския залив, вероломството и близостта на неприятеля изостря вниманието и бдителността на стражата.

— Чуйте, любезни приятелю — рече Пантагрюел, — ако смятате, че можем чрез някакъв почтен способ да сложим край на тази война и да помирим враговете, кажете го и на мен. Аз от все сърце ще се заема с тази работа и не ще жаля сили, за да отстраня недоразуменията между двете страни.

— Това засега е невъзможно — отвърна Ксеноман. — Преди около четири години аз, минавайки край Дивия, както и край Потайния остров, поисках да установя между тях мир или поне по-продължително примирие и сега щяха да си бъдат добри приятели и съседи, ако и едните, и другите се бяха отказали от предубежденията си по една точка. Постника не пожела да включи в мирния договор ни дивите Кървавици, ни планинарите — Луканки, стари техни побратими и съюзници. Надениците настояваха крепостта Селдокаче и замъкът Насолник да бъдат предоставени изцяло на тяхно разпореждане, както и да бъдат изгонени заселилите се там смрадливи и гнусни убийци и разбойници. Не се стигна до съгласие, защото договорните условия се сториха несправедливи на едната и на другата страна. И така договор не бе подписан. Но тяхната вражда и техните борби загубиха от остротата си. Когато обаче Кесилският национален събор разобличи, заклейми и осъди Надениците, а Постника заплаши, че ще го отлъчи, ако встъпи в каквито и да било срамни и унизителни съюзи или съглашения с Надениците, това страшно възмути, озлоби и ожесточи и двете страни и усили враждата им, която вече никой не може да потуши. Вие по-скоро ще помирите котки и мишки, кучета и зайци, но не и тях.

Бележки

[1] Враждебните на Постника Наденици — това, по мнението на коментаторите, са привържениците на Реформацията.