Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (218)

Предисловие на метр Франсоа Рабле към Книга пета за героичните дела и слова на славния Пантагрюел

Към благосклонните читатели

Неуморими пиячи и вие, най-драгоценни венерици! Докато все още сте свободни, а и аз — незает с друга, по-важна работа, питайки, нека ви запитам: „Защо в наше време толкова често се казва — «светът вече не е глупав (fat)»?“ „Fat“ е лангедокска дума и значи безсолен, блудкав, безвкусен, безцветен, а в преносен смисъл — глупав, прост, безразсъден, безмозъчен. Вие на това сигурно ще ми отвърнете, както логично може да се заключи, че до днес светът е бил глупав и че сега е поумнял. Да, но по силата на кои и какви всъщност обстоятелства е бил глупав? И по силата на кои и какви всъщност обстоятелства е поумнял? Защо е бил глупав до вчера? И защо днес е станал по-умен? В какво виждате предишната му глупост? И в какво — днешната му мъдрост? Кой го бе сторил глупав? И кой — умен? Кои са повече — които го обичаха глупав или които го предпочитат умен? Колко дълго е бил глупав? И колко дълго — умен? Откъде произтичаше предишната му глупост? Откъде произтича настоящата му мъдрост? Защо именно сега, а не по-късно, настъпи краят на някогашната негова глупост? Защо именно сега и не по-рано започна днешната му мъдрост? Какво зло ни причини предишната му глупост? Какво добро ни обещава сегашната негова мъдрост? Как да отстраним окончателно прежната му глупост? И как да утвърдим настоящата му мъдрост?

Отговорете, за бога! Други заклинания аз не ще отправя към ваши преподобия от страх да не смутя задгробния покой на вашите деди. Не се стеснявайте, доверете се на хер Тойфел^[328], враг на райското блаженство, враг на истината. Смелост, чеда мои! Ако сте с мене, то вместо предисловие сръбнете си от бутилчицата три, че и четири пъти и после изпълнете молбата ми, ако пък сте с Другия, тогава va-de retro, Satanas!^[329] Защото, кълна се във великия Юрлюберлю^[330], че ако не ми помогнете да решим горепосочената задача, аз ще се разкая и даже вече малко се разкайвам, че ви я предложих. А да я реша сам, за мен е толкова трудно, колкото да хвана вълка за ушите.

Е, тогава какво? Аха, разбирам: вие не се решавате да отговорите. А и аз, дявол го взел, не смея. Ще ви припомня само онова, което в пророческо озарение е изрекъл някакъв почтен учен, автор на книгата „Прелатската гайда“. Какво казва този нехранимайко? Чуйте, веселяци, чуйте!

През юбилейната година, когато почват да се бръснат,

числото тридесет го вземат за надчитане.

Наистина това е незачитане!

Мирът е глупав, ала след прочитане

на разни книги и трактати може да се промени,

подобно на дървета и цветя през пролетта,

които малко боледуват, докато разцъфнат.

Чухте ли, разбрахте ли? Ученият е античен, стихът му — лаконичен, мислите — скотични и мъгляви. И макар да засяга материя, сама по себе си доволно дълбока и трудноразбираема, най-добрите тълкуватели на премъдрия философ разясняват този пасаж така: щом юбилейната година непременно трябва да настъпи след тридесетото число, то от всички години на настоящия период юбилейна година ще бъде хиляда петстотин и петдесетата. Нищо повече не застрашава нейния разцвет: с настъпването на пролетта никой не би нарекъл света глупав.

Глупците, които според Соломон са безчет, ще измрат, глупостта във всички нейни въплъщения ще изчезне, а тези въплъщения според уверенията на Авицена са неизброими: maniae infinitae sunt species^[331], и ако в лютата зима е отблъсната към центъра, тя отново се появява към периферията и цъфти като свежо и сочно дърво. На това ни учи опитът, вие сами го знаете, сами със собствените си очи го виждате. А някога това доказа и великият старец Хипократ в своите „Афоризми“: Verae etenim maniae^[332] и т.н.

Когато светът поумнее, бобовият цвят няма от що да се бои напролет или иначе казано (както с чашка в ръка и със сълзи на очи вие вече сигурно се досещате) — купища книги, на вид цветущи, цветоносни, цветисти като красиви пеперуди, но всъщност неразбираеми, досадни, уморителни, трудни и неясни като творенията на Хераклит и мъгляви като числата на Питагор (който според Хораций бил царят на белия боб^[333]), ще загинат, никой няма да ги взема в ръка, никой няма да ги прелиства, нито някой ще ги чете. Ето какво е отредила съдбата за тях и това предопределение днес се е изпълнило.

Тяхното място е заел бобът в шушулките, тоест веселите и плодоносни пантагрюелистически книги, за които мълвата разправя, че в очакване на предстоящата юбилейна година всички започнали да ги купуват и четат, откъдето и изводът, че светът е поумнял. И ето, вашият проблем е решен и пререшен, а по този случай постъпете, както приляга на хора порядъчни и солидни. Изкашляйте се веднъж-дваж и изгълтайте залпово девет чашки винце, тъй като се е народило премного грозде, а лихварите се бесят един подир друг; и току-виж, че съм натрупал добри пари, ако хубавото време се позадържи; защото аз не съм толкова щедър, та всякога да снабдявам безплатно с въжета всички, които намислят да се бесят, за да си спестят дължимото на палача.

А за да се приобщите и вие към възцаряващата се в наше време мъдрост, като се отърсите от предишната глупост, то, моля, тозчас изтрийте навсякъде символа на стария философ със златната кълчица^[334], чрез който символ той ви забраняваше да използвате като храна боба, тъй като всички добри пиячи считат за доказано и установено, че ви забранява това със същата цел, с каквато негодникът лекар, покойният Амер, племенник на адвоката сеньор Дьо Камлотиер, е забранявал на болните да ядат яребишко крилце, кокоша трътка и гълъбова шийка, като казвал: Ala mala, croppium dubium, collum bonum pelle remota^[335], запазвайки всичко това за себе си и оставяйки за болните огризките.

Примера на философа последваха и някои калугери: те забраниха боба, тоест пантагрюелистическите книги, в подражание и на основоположниците на монашеското чревоугодие — Филоксен и Гнатон Сицилийски, които на празничната трапеза плюели във вкусните гозби, та (о, боже пази) да не би друг да се полакоми за тях. Ето до каква степен тази отвратителна, сополива, червива, лъженабожническа паплач тайно и явно ненавижда апетитните книжки и в подлостта си стига дотам, че безсрамно и нагло плюе на тях. И при все че сега ние имаме възможност да четем на нашия си галски език както в стихове, така и в проза множество чудесни творения и от мрачното време на лицемери и готи са останали само незначителни следи, аз предпочетох да цвърча и съскам като патка сред лебеди, както казва поговорката, отколкото да минавам за напълно ням сред толкова изящни поети и красноречиви оратори. Предпочетох да играя роля на невежа сред толкова сладкодумни актьори в тази благородна игра, нежели да бъда чужда, безмозъчна сянка в тълпата на безсловесните, които зяпат мухите, наострят уши като аркадско магаре при звука на песни и мълчаливо, със знаци, дават да се разбере, че са съгласни да играят такава роля.

Размишлявайки в този дух, аз реших, че не ще има нищо осъдително в това, ако отново започна да търкалям Диогеновата си бъчвичка; така поне няма да казвате за мен, че живея, без да следвам нечий пример.

Аз имам пред очи случаи като този на Колине, Маро, Друе, Сен-Желе, Салел, Мазюел и на още най-малко стотина други галски поети и оратори. И виждам, че макар и учили дълго в Аполоновото училище на планината Парнас, дето заедно с веселите музи са били свободни да пият с шепи от Конския извор, днес те прибавят към вечно строящата се сграда на нашия говорим език само пароски мрамор, алабастър, порфир и хубав царски цимент; те пишат само за героични подвизи, за велики дела, тълкуват въпроси сериозни, непонятни и недостъпни и всичко това изразено витиевато и къдревато; от техните творения струи нектар, драгоценен дар на боговете, вино искрящо, ароматно, благодатно и благотворно. И не като заслуга единствено на мъжете, а и на дамите, една измежду които, от френско кралско потекло и чието име е невъзможно да произнесете, без да й въздадете величайши почитания, смая нашия век^[336] както със своите писания, изпълнени с високи помисли, така и с изящния си език и с красотата на превъзходния си стил.

Опитайте се да им подражавате, ако можете; аз не мога да им подражавам — не всекиму е дадено да посещава и обитава Коринт. Не всеки е в състояние да предложи шепи златни сикли за построяване на Соломоновия храм. И тъй като в строителното изкуство не ще успея да ги настигна, реших да последвам примера на Рено де Монтобан: ще стана помощник на зидарите, техен покорен слуга и готвач и макар и не мои приятели, те ще намерят в мен неуморим слушател на превъзвишените свои творения.

Вие умирате от страх, вие, злоезични и завистливи зоили; тогава идете да се обесите и сами си изберете дърво; и въже ще се намери, не мислете за това. Тук, пред лицето на моя Хеликон, в присъствие на божествените музи, аз давам обещание, че ако ми е съдено да поживея здрав и читав колкото едно куче и три врани, както живели светият юдейски вожд, музикантът Ксенофил и философът Демонакс, то аз, напук на всички тези събирачи на книжни кърпежи, дъвкани и предъвквани стотици пъти, напук на всевъзможни търсачи на латински вехтории, на препродавци на стари латински думи, плесенясали и избледнели, ще докажа с помощта на убедителни аргументи и неопровержими доводи, че нашият всекидневен език съвсем не е така неблагозвучен, нелеп, беден и нищожен, както те си го представят. На това основание аз покорно моля ето за какво особено благоволение: както някога, в ония отдавна минали времена, когато Феб разпределял благата между великите поети, за Езоп, така или иначе, намерили място и длъжност и той направил общополезни своите басни, така и сега, виждайки, че аз не претендирам за по-висока степен — дано склонят да ми отстъпят длъжността на дребен рипарограф^[337], ученик на Пирейк^[338]; те не ще ми откажат, в това аз не се и съмнявам, защото вие в цял свят няма да намерите по-добри, по-човечни, по-любезни и по-добросърдечни люде от тях. Ето по какъв начин, пиячи, ето по какъв начин, веселяци, тези зоили слагат ръка на цялата реколта, тъй като, преразказвайки на други съдържанието на моите книги по потайните свои сборища, сами влизат в съприкосновение с дълбоките тайни, заключени в тях, и така си присвояват тяхната слава, както е сторил Александър Велики с непреходните философски творения на Аристотел.

Ех, корем връз корем, какви хитреци, какви нечестивци!

Та ето защо, веселяци, аз ви съветвам да се запасите доволно с моите книги, когато ги откриете в книжарските будки, и не само да ги лющите, но и да ги поглъщате като балсам за сърцето и неутолимо да се преизпълвате с тях. Тогава вие ще узнаете каква полза принасят те на всички боболющачи, толкова скъпи на сърцето ми. А сега аз ви предлагам хубава кошничка, пълна догоре с боб, който боб, както и предишния, събрах от моята градина, и най-почтително ви моля да си го ядете със здраве, в очакване на нещо по-вкусно през следващата година, когато лястовиците отново долетят.