Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (265)

Глава XLVII
Как, след като се сбогувахме с Бакбук, напуснахме оракула на Бутилката

— За благодарност не мислете — каза Бакбук. — Ако вие се завърнете по домовете си доволни, всички ще сме щастливи. Тук, под земята, в тези околоцентрални области, ние считаме за висше благо не да се взема и получава, а да се отделя и дава и сме щастливи не когато вземаме и получаваме много от други, както неправилно предписват вашите секти, а когато отделяме за другите много и много им даваме. А сега ви моля да запишете в ритуалната книга имената си, както и името на вашата страна.

И тя разтвори голяма и хубава книга и един от мистагогите на Бакбук, давайки си вид, че пише по наша диктовка, отбеляза в нея със златен писец няколко черти, по които не нанесе никакви писмени знаци.

След това напълни три меха с чудотворната си вода и като ни ги предаде със собствената си ръка, каза:

— Вървете, приятели мои, и нека ви пази тази духовна сфера, чийто център е навсякъде, а окръжността й — никъде и която ние назоваваме бог; когато се завърнете във вашия свят, кажете, че под земята се таят несметни съкровища и предивни чудеса. И ненапразно Церера, тачена в целия свят за това, че откри изкуството на земеделието и благодарение на житния злак избави човешкия род от такава груба храна като жълъда, ненапразно, казвам, толкова се окайвала, когато отвлекли дъщеря й в нашите подземни области, предвиждайки, че тя ще открие под земята повече блага и чудеса, нежели тя самата е сътворила на земята.

Какво сторихте с изкуството да се извиква от небесата огън и мълния, изобретено някога от мъдрия Прометей? Ясно — вие го изгубихте, то изчезна от вашето полушарие, а тук, под земята, все още е в действие. И вие напразно се учудвате, когато понякога мълния и огън изгарят и изпепеляват градовете ви, и в недоумение се питате от кого, чрез кого и откъде идва това ужасяващо за вас, а за нас обикновено и даже полезно изпитание. Очевидно вашите философи не са прави, когато се оплакват, че всичко е описано от древните и че днес те няма с какво да изненадат света. Всичко, което виждате на небето и на което казвате феномени, всичко, което предлага на вашия взор земната повърхност, всичко, което таят в себе си морета и реки, е несравнимо с онова, що се крие в недрата на земята.

Ето защо името на подземния господар почти на всички езици се обозначава с дума, подсказваща богатство. Кога вашите философи ще вложат в труда и в усилията си достатъчно усърдие и страст, за да намерят най-подир бога-вседържител, когото някога египтяните наричаха съкровен, потаен, скрит и назовавайки го с тия имена, го умоляваха да се появи и разкрие, та като се вслуша в тази людска молба, да разшири знанията им за него самия и за неговите творения? Освен това ще им трябва и добър фенер за пътеводител, тъй като всички философи, всички древни мъдреци са считали, че за да се извърви благополучно и докрай пътят към богопознанието и мъдростта, са необходими две неща: бог-пътеводител и човек-спътник.

Така, тръгвайки по сложния път на откривателството, персиецът Зороастър си взе за спътник Аримасп; Ескулап избра Меркурий; тракиецът Орфей — Музей, троянецът Аглаофем — Питагор; атинянинът Платон най-напред избра Дион от Сиракуза, а когато той умря — Ксенократ; Аполоний — Дамид.

Та ви казвам, когато, напътствани от бога и съпровождани от някой лъчезарен фенер, вашите философи всецяло, упорито и последователно се отдадат на задълбочен изследователски труд, което впрочем е присъщо на човека (и която именно изследователска потребност имат предвид Херодот и Омир, когато наричат хората алфести, тоест изследователи и изобретатели), те ще преуспеят, разбира се, доколкото е прав мъдрецът Талес, който на въпроса на египетския цар Амазис: кое на света е най-разумно, отвърнал: „Времето“, тъй като единствено времето, което отсява преминаващото и отминаващото и съхранява трайното и значителното, е откривало и ще открива всички духовни ценности. И ето защо древните наричаха Сатурн (тоест Времето) баща на Истината, а Истината — дъщеря на Времето. И така, бивайки всякога на път към нови светове, тези философи ще разберат, че техните знания, както и знанията на предшествениците им, съставляват само нищожна част от всичко онова, което още не знаят. От трите меха, които сега ви предлагам, вие ще черпите и знания, и мъдрост, тъй като ненапразно казват: „Лъвът се познава по ноктите“. С разредяване на налятата в тях вода, което е следствие от действието на топлината на небесните тела и активността на соленото море, а така също и от естественото превращение на елементите, в тези мехове ще се образува най-здравословен въздух и така ще имате свеж, прохладен, благодатен вятър, защото, както знаете, вятърът не е нещо друго, а раздвижен и развихрен въздух. Носени от този вятър, вие ще доплувате право в пристанището Оло, в Талмондуа, стига само да не се отбивате някъде. И още нещо — не забравяйте да надуете платната със златното духало, прикрепено към меховете във вид на флейта — тогава попътният вятър ще ви носи до края на вашето пътешествие бавно, приятно и безопасно, незаплашвани от бури, ни от хали. От бури вие не се страхувайте и не мислете, че те възникват и произлизат от вятъра — напротив, вятърът произлиза от бурята която се въззема от морските бездни. Не мислете също, че дъждът пада на земята, защото силите, които поддържат небето, са слаби, а надвисналите над нея облаци — тежки; напротив — дъждът е извикван от подземните сили, както после под въздействието на небесните тела незабелязано се възнася отдолу нагоре — това впрочем научаваме и от песните на царствения пророк, който казва, че бездната привлича бездна.

Двата меха от трите, които ви дадох, са пълни с гореописаната вода, а третият — с вода от кладенеца на индийските мъдреци, наричан брахманска бъчва.

Вие ще намерите корабите си обилно запасени с онова, което може да ви бъде полезно и необходимо до края на вашето пътешествие. Освен това, докато ни гостувахте, аз наредих да приведат всичко в пълен ред. И така, приятели мои, тръгнете на път с леко сърце, отнесете това писмо на вашия крал Гаргантюа и го поздравете от нас, а така също и всички принцове и служители при неговия славен двор.

С тези думи жрицата ни подаде грижливо сгъната и запечатана грамота; ние й изказахме дълбоката си благодарност, а след това тя ни отведе до близкия параклис и ни предложи да я засипем с планина от въпроси, пък била тя дваж по-висока от Олимп.

И когато прекосихме този край, пълен с всякакви наслади, край приятен, с такава умерена температура на въздуха като в Тесалийските Темпа, с климат, по-здрав, отколкото в онази част на Египет, която гледа към Либия, по-обилно напоявана и по-цветуща от Темискир, по-плодородна от онази част на планината Тавър, която гледа към Аквилон, от Хиперборейския остров в Юдейско море и от Калигия в планината Каспи, край благоуханен, тих и приласкаващ като Турен, ние най-после съгледахме в пристанището нашите кораби.

Епиграма

Рабле умрял ли? Сюжет за нова книга.

Духът му възвисен със смях бе украсен,

четем велик роман, от него сътворен,

и туй безсмъртие единствено му стига.

Край на Книга пета за героичните дела и слова на славния Пантагрюел