Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (164)

Глава XIV
Побоят над сплетниците в дома на Баше продължава

След четири дни друг сплетник, този път млад, източен и слаб, дошъл по искане на блажения отец да позове Баше в съда. Вратарят го познал още щом го съгледал, и веднага забил камбаната. Хората в замъка чули звъна и разбрали каква е работата. Луар в това време си месел тестото, жена му си пресявала брашното, а Удар тъкмо си преглеждал сметките. Придворните играели на топка. Самият сеньор Баше играел на триста и три с жена си. Дъщерите му играели на ашици, прислужниците — на империал. Пажовете играели на мура с почукване на пръсти. И изведнъж всички разбрали, че на вратника чака сплетник. Миг подир това Удар се облича, Луар и жена му грабват венчалните одежди, Трюдон вече надува флейтата и лудо удря барабана. Всички се смеят, стягат се набързо и надяват ръкавиците.

Баше излязъл във вътрешния двор. Щом го зърнал, сплетникът паднал на колене пред него и го помолил да не се гневи, загдето по волята на блажения отец го призовава в съда; и почтително и любезно обяснил, че служил в манастира като пазител на абатската митра и че е готов да стори не само за него, но и за най-дребната челяд в неговия дом всичко, което той благоволи да му нареди и заповяда.

— А, не — възразил сеньор Баше, — аз няма да се явя в съда, докато не опитате моето кенкенейско винце и не се повеселите на сватбата, която вдигаме днес. Сеньор Удар, предложете му да пие за здраве на младоженците и да си отдъхне, а после го доведете в залата. И тъй, бъдете добре дошъл!

Хапнал си сплетникът и най-паче си посръбнал, а после, придружен от Удар, се отправил към залата, дето участниците в играта до един били вече по местата си, готови да действат. Щом го съгледали, всички като по даден знак се усмихнали. Усмихнал се от немайкъде и сплетникът, а междувременно сеньор Удар измънкал къса молитва над главите на бракосъчетаващите се, съединил ръцете им, заповядал на жениха да целуне невястата и поръсил всички със светена водица. Докато поднасяли виното и сладките, юмручните удари мигом завалели.

Скрил под стихара желязната си ръкавица, сеньор Удар веднага я надянал и започнал да налага сплетника, върху когото сега от всички страни се стоварили юмруци. „Сватба, сватба, сватба, нека я запомните!“ — викали в един глас всички и му теглили такъв бой, че кръвта му рукнала и от устата, и от носа, и от ушите, та даже и от очите. И дорде човекът да се усети — туй глава, врат, гръб, гърди, ръце, с една дума, всичко било смазано и потрошено. И мога да ви уверя, че дори и бакалаврите на карнавала в Авиньон не са играли на раф с такова удоволствие, с каквото нашите приятели натупали сплетника. Накрая той се свлякъл на земята. Че вода, че амоняк, че вино — и щом човекът стъпил на крака, закачили на куртката му хубава зелено-жълта корделка, а после го метнали на крантата и го пуснали по дяволите. Завърнал се сплетникът в Ил-Бушар, но как го лекували местните знахари и как се е грижела жена му за него — не мога да зная. Оттогава насам никой нищо не е чул за него. На другия ден историята се повторила, тъй като изпълнителният акт не бил намерен в торбата, нито в чантата на сплетника. И ето че блаженият манастирски игумен изпратил друг сплетник, този път за сигурност придружаван от двама свидетели. Вратарят пак заудрял камбанката, чийто звън зарадвал целия дом, защото всички се досетили каква е работата. В това време Баше, съпругата и приближените му тъкмо обядвали. Той заповядал да повикат сплетника, поканил го на трапезата при себе си, а свидетелите настанил до дъщерите си и всички весело започнали да ядат и пият. Когато накрая поднесли десерта, сплетникът станал от мястото си и пред свидетелите на всеослушание приканил Баше да се яви в съда. Баше учтиво му поискал копие от заповедта, прочел го и дал по четири екю със слънце и на сплетника, и на свидетелите.

Междувременно участниците в трагикомедията се оттеглили, за да се подготвят за играта. Трюдон заудрял барабана. Баше помолил сплетника да присъства на сватбата на едного от прислужниците му и да състави брачния договор, като срещу това му обещал богато възнаграждение. Сплетникът бил човек любезен и услужлив и без да каже дума, предложил пред очите на свидетелите необходимите писмени принадлежности и хартия. В това време в залата влезли от едната врата Луар, а от другата жена му с шаферките, и двамата в сватбена премяна. Надянал набързо черковните одежди, Удар уловил за ръце младоженците, приканил ги да изрекат съгласието си и им дал благословията си, без, разбира се, да пести светената водица. После изготвили подробно договора и го подписали. От една врата внесли виното и сладките, от друга — белите и кафяви сватбени панделки, а от третата неусетно вмъкнали стоманените ръкавици.