Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXI
Как кралицата прекарваше времето си следобед

След обяда един от хахамимите ни заведе в залата на госпожа кралицата и там видяхме как тя, обкръжена от принцове и придворни дами, пресяваше, отсяваше, отвяваше и прекарваше следобедното си време през голямо красиво решето от бяла и синя коприна. Видяхме също така как, възкресявайки древността, всички заедно танцуваха

кордас,

емилия,

сициния,

ямбически танц,

персийски,

фригийски,

тракийски,

калабризъм,

молоска,

кернофор,

монтас,

терманстри,

флорария,

пирик и хиляди други танци.

После, с позволение на кралицата, посетихме двореца и там видяхме толкова необикновени неща, толкова чудесни и толкова странни, че и сега още, като си помисля за тях, изпадам във възторг. Но нищо не ни удиви тъй, както изкуството на нейните придворни: абстрактори, перазони, недибими, сподизатори и други, които, без да го усукват, направо си казаха, че госпожа кралицата прави само невъзможното и лекува само неизлечимите болести и че с лечение на останалите се занимават нейните помощници.

Аз видях там млад перашим да лекува много тежки случаи на срамната болест от рода на руанската само като докосваше три пъти с парче от селско сабо зъбовидните прешлени на болните.

Видях друг да лекува чудесно болни от различни водянки — гимпанисти, асцитики и хипозаргики, като ги удряше по корема девет пъти подред без прекъсване с тенедоска секира.

Трети мигом лекуваше всички видове трески само като прикачваше от лява страна на пояса на болния лисича опашка.

Четвърти лекуваше зъбобол само като промиваше с бъзов оцет три пъти корена на болния зъб, а после караше човека половин час да го суши на слънце.

Пети лекуваше всички видове подагра, била тя остра, уроническа, наследствена или придобита, само като караше болния да си затваря и отваря очите.

Шести на бърза ръка излекува девет почтени дворяни от болестта на свети Франциск[1], като ги освободи от всички дългове, а на шията на всеки от тях окачи кесия с десет хиляди екю с изображение на слънцето.

Седми с помощта на някакво чудодейно приспособление изхвърляше през прозорците къщите и по този начин ги проветряваше.

Осми лекуваше трите форми на изтощителна треска — малокръвие, обезсилване и изпосталяване, но не с прилагане на млечни диети, якии, лапи или с каквито и да било други средства, а само като подстригваше болните като калугери за срок от три месеца. И ни уверяваше, че ако не се поправят и не напълнеят в манастирите, ни господ, ни лекар, ни дявол може да им помогне.

Накрая видях още един, заобиколен от множество жени, застанали в две редици: едната се състоеше от млади белолики девойки, крехки, нежни, засмени и, както ми се стори, готови за всякакви услуги, а другата — от старици, беззъби, гуреливи, набръчкани, мършави, сякаш на вятър сушени. Обясниха на Пантагрюел, че лекарят претопява и подмладява стариците, които благодарение на изкуството му се превръщали ето в такива девойки, а тези двойки също били старици, но той тъкмо този ден ги бил претопил и им възвърнал напълно и хубостта, и линията, и елегантността, и изяществото на техните петнайсет или шестнайсет години, с изключение само на петите, останали къси и даже по-къси, отколкото били в младите им години. Ето защо отсега нататък при всяка среща с мъж те ще бъдат покорни и лесно ще падат на гърба си.

Стариците почтително изчакваха реда си и уверяваха лекаря, че за природата е горчива мъка, когато хубостта на един все още отзивчив задник не е вече същата. Та човекът не оставаше без работа, а и хубави пари си изкарваше. Пантагрюел го запита не подмладява ли чрез претопяване и старци; отговориха му, че не, но че може да се подмладят, като спят с претопена жена, защото така ще се заразят от оная пета разновидност срамна болест, наречена капене, или по гръцки офиазис, при която хората менят косата и кожата си, както ежегодно я менят змиите, и ето така само младостта им ще се върне, както се връща за арабския феникс. Това е истински извор на младост. Само по този начин стари и грохнали стават млади, жизнерадостни и бодри, както по думите на Еврипид се е случило с Иолай или по милостта на Венера с хубавия Фаон, когото толкова обичала Сафо, или с Титон — благодарение на Аврора, с Язон, подпомогнат от Медея, с Есон, който според уверенията на Ферекид и Симонид бил преобразен и подмладен пак от Медея, а така също, както твърди Есхил, и с дойките на веселия Бакхус, и не само с тях, но и с мъжете им.

Бележки

[1] … болестта на свети Франциск… — тоест бедността.