Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава LI
Как победителите гаргантюисти бяха възнаградени след победата

Когато Гаргантюа завърши речта си, победените му предадоха исканите от него размирници, с изключение на Побойников, Хлапаков и Ситняков, които шест часа преди битката бяха избягали — единият в Анелската клисура[1], другият във Вирската долина[2], а третият в Лонгроньо[3], бягали, та и назад се не обръщали, — и с изключение на други още двама пекари, паднали на бойното поле.

Гаргантюа не стори на заложниците нищо лошо — само ги накара да носят пресите в книгопечатницата, която неотдавна бе открил. Междувременно заповяда всички убити да бъдат погребани с почести в Ноаретската долина и в Брюлвиейското поле. Ранените бяха настанени на лечение в неговата главна болница. После, осведомявайки се за щетите, причинени на града и на обитателите му, той нареди да ги обезщетят напълно на основание на техните показания, дадени под клетва, и заповяда да издигнат в града крепост, в която постави постоянен гарнизон и караул, за да бъде в бъдеще градът по-добре защитен срещу внезапни нападения.

Преди да напусне страната, той изказа горещата си благодарност на всички войници от легионите си, допринесли за извоюване на победата, и ги изпрати да зимуват в гарнизоните, с изключение на неколцина от десетия легион, отличили се в последния бой, както и военачалниците, които отведе със себе си при Грангузие.

Като ги видя да пристигат, старецът почувствува радост, която е невъзможно да се опише. И тозчас нареди да устроят пир, но такъв разкошен, богат и чудесен пир, какъвто светът не е виждал от времето на цар Артаксеркс[4]. А след угощението им раздаде всички съдове и украшения от своя бюфет, които вкупом тежаха милион осемстотин хиляди и четиринайсет златни безанти и се състояха от големи антични вази, големи амфори, големи блюда, големи чаши, потири, стомни, свещници, купи, стакани, жардиниери, бонбониери и други подобни, всички от масивно злато, без да говорим за скъпоценните камъни, емайла и резбата, които по общо мнение струваха повече от самото злато. И не стига това, а от своята собствена каса даде на всеки по милион и двеста хиляди екю в брой и им преотстъпи за вечно ползуване (освен ако умрат без наследници) замъци и земи, каквито сами си изберат. На Понократ преотстъпи Ларош-Клермо, на Гимнаст — Кудре, на Евдемон — Монпансие, Риво на Толмер, на Итибол — Монсоро, на Акамас — Канд, Варен на Хиронакт, Граво на Себаст, Кенкене на Александър, Лигре на Софрон и т.н.

Бележки

[1] Анелската клисура — в Приморските Алпи в Италия.

[2] Вирската долина — в Нормандия.

[3] Логроньо — град на брега на Ебро в Испания.

[4] … пир, какъвто светът не е виждал от времето на цар Артаксеркс. — В Библията се разказва, че персийският цар Ахашверош (у нас усвоено Артаксеркс) устроил за своя двор пир, който продължил повече от сто и осемдесет дни.