Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (151)

Глава I
Как Пантагрюел тръгна по море, за да посети оракула на божествената Бакбук^[1]

През месец юни, в деня на празника на весталките, в същия ден, когато Брут завоюва Испания и подчини испанците и когато алчният Крас бе победен и разгромен от партяните, Пантагрюел се сбогува със своя добър баща, Гаргантюа, който според похвалния обичай на някогашните християни се молеше за благополучно пътешествие на сина си и на цялата негова свита, излезе от Талаското пристанище, съпроводен от Панюрж, брат Жан Зъботрошача, Епистемон, Гимнаст, Евстен, Ризотом, Карпалим, както и от свои родственици и слуги, а така също и от Ксеноман, велик изследовател и любител на опасни пътешествия, отзовал се на поканата на Панюрж няколко дни преди това. Движен от напълно понятни и благородни подбуди, Ксеноман предостави на Гаргантюа голямата си универсална морска карта, след като преди това бе отбелязал на нея пътя, който възнамеряваха да следват, за да посетят оракула на Божествената бутилка Бакбук.

Числото на корабите аз вече ви съобщих в книга трета. Тях, както знаете, съпровождаха равно число триреми^[2], руабарджи^[3], галеони и либурни^[4], добре екипирани, грижливо изкалафатени, богато снабдени с всичко необходимо, с всякакви лакомства и питиета и с пантагрюелион. Всички офицери, преводачи, лоцмани, капитани, кормчии, юнги, гребци и матроси се събраха на борда на „Таламег“. Така бе нарекъл Пантагрюел големия си адмиралски кораб, който на задната си част вместо знаме имаше огромна бутилка, наполовина от гладко полирано сребро и наполовина от злато с червен емайл. За читателя е лесно да заключи от това, че бялото и червеното бяха цветовете на нашите благородни пътешественици и че те се отправяха към Божествената бутилка, за да чуят нейното прорицание.

Над кърмата на втория кораб бе издигнат старинен фенер, изкусно направен от алабастър и слюда и което показва, че корабът ще прекоси страната Фенерия.

Третият имаше за емблема хубава и дълбока порцеланова купа.

Четвъртият — малко златно гърне с две дръжки, подобно на антична урна.

Петият — великолепна ваза, обсипана с изумруди.

Шестият — манастирско канче, направено от четириметална сплав.

Седмият — фуния от абаносово дърво със златни инкрустации.

Осмият — скъпоценен потир от бръшлян, обкован със злато.

Деветият — цилиндрична ваза от чисто злато.

Десетият — чаша от дъхав агалош (вие наричате това дърво алое), цялата изпъстрена с кипърско злато, инкрустирано по персийски.

Единадесетият — гроздоберски кош от мозаично ковано злато.

Дванадесетият — бъчонка от матово злато, украсена с големи индийски перли.

Така че всеки, колкото и тъжен, разгневен, загрижен или угнетен да бе, пък бил той и самият плачливец Хираклшп, не можеше да не възкликне, да не се зарадва от все сърце при вида на тази благородна и достолепно окичена флотилия и да не каже, че пътниците до един са хора добри и почтени, както и да не предрече със сигурност, че и отиването, и завръщането ще бъдат весели и напълно благополучни.

И тъй, на „Таламег“ се бяха събрали всички. Пантагрюел произнесе кратко, мъдро слово, подкрепено с цитати от Свещеното писание относно мореплаването, след което високо и ясно бе прочетена молитва, изслушана с внимание от гражданите на Талас, стекли се на вълнолома да видят корабите.

След молитвата всички стройно изпяха псалма на цар Давид, започващ така: „Когато Израел излезе от Египет“. После на палубата разстлаха маси и веднага надонесоха гозби.

Таласци изтичаха да донесат от дома си колкото може повече ястия и вино. И всички пиха за мореплавателите. А мореплавателите пиха за тях. Ето защо никой от екипажа не заболя от морска болест и не получи стомашни смущения, нито главоболие. Но за тях нямаше да бъде така лесно да избягнат тези неприятности, ако те няколко дни подред преди отплаването бяха пили морска вода, чиста или смесена с вино, все равно, ако бяха се тъпкали с дюлево сладко, смукали лимонени кори и сладко-кисел наров сок, съблюдавали продължителна диета, налагали корема си с якии или изпълнявали някои от ония съвети, които налудничави лекари дават на отпътуващите по море.

След като до насита ядоха и пиха, всички се оттеглиха на своя кораб и в сгоден час опънаха платната по източния (гръцки) вятър, по посока на който старшият лоцман Жаме Брейе набеляза пътя и постави стрелките на всички компаси.

Тъй като оракулът на божествената Бакбук се намираше в Горна Индия, близо до Северен Китай, Жаме Брейе и Ксеноман решиха да не следват обикновения португалски път, който преминава през горещия пояс и нос Добра Надежда, южно от Африка над екватора, отклонява се от Северния полюс и продължава безконечно; те предпочетоха да се движат по-близо до индийския паралел и да заобиколят Северния полюс откъм запад, та като опишат дъга около него, да застанат на широчината на Олонското пристанище, но в никакъв случай да не се приближават повече, за да не навлязат и заседнат в Ледовито море.

Придържайки се строго към този обиколен път по паралела, който при излизане в открито море бе наляво от тях, на изток те се озоваха надясно от него.

Трябва да отбележа, че така начертаният път се оказа крайно благоприятен за тях^[5]. И наистина, без крушения, без загуби, без жертви и при безоблачно небе (с изключение на един ден, когато бяха близо до Острова на макреоните), те употребиха по-малко от три месеца за това пътуване, което португалците с голяма мъка ще извършат за три години, и то придружено с хиляди неприятности и безкрайни изпитания. И аз мисля, ако, разбира се, не съществува друго мнение, по-правдоподобно от моето, че този именно е пътят, следван наслуки от индийците, озовали се в Германия и приети после с почести от шведския крал — тогава проконсул в Галия бил Квинт Метелий Целер, както за това свидетелстват Корнелий Непо и Помпоний Мела, а след тях и Плиний.