Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXX
Как Улрих Гале бе изпратен при Пикрошол

След като продиктуваха и подписаха писмата, Грангузие нареди на управителя на своята канцелария Улрих Гале, човек мъдър и разумен, чиито здрав разсъдък и благонамерение бе изпитал при разрешаване на редица трудни задачи, да отиде при Пикрошол и му изложи всичко, за което бе говорено на съвета.

Добрият Гале тозчас тръгна на път и когато преминаваше Ведския брод, запита мелничаря къде се намира Пикрошол. Мелничарят му отвърна, че хората на Пикрошол обрали дома му до шушка, че после се оттеглили в Ларош-Клермо и че не го съветва да продължи по-нататък, а то, попадне ли в засада, жестокостта на враговете е безгранична.

Улрих Гале повярва на това и пренощува у мелничаря.

На сутринта той бе вече пред вратата на замъка и известявайки с тръба за пристигането си, помоли пазачите му да го пуснат при краля, за да му поговори за негово добро.

Кралят, комуто доложиха молбата му, не разреши да го пуснат при него, а сам надникна от високата стена и запита пратеника: „Какво има? Какво искаш да ми кажеш?“

Тогава пратеникът произнесе следната реч: