Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (237)

Глава XIX
Как пристигнахме в кралството на Квинтесенцията, наречено Ентелехия^[1]

Заобикаляйки благоразумно вихрушката в продължение на половин денонощие, към третия ден ние намерихме въздуха за по-ведър от обикновено и слязохме здрави и читави в пристанището Матеотехния^[2], недалеч от двореца на Квинтесенцията. На пристанището се озовахме лице с лице с голям брой стрелци и военни, които охраняваха арсенала. Отначало се поизплашихме и имаше защо — взеха ни оръжието и грубо ни запитаха:

— Ей, байновци, откъде идвате?

— От Турен, братлета — отвърна Панюрж, — което ще рече от Франция; идваме да засвидетелстваме уважението си към госпожа Квинтесенция и да посетим това прочуто кралство Ентелехия.

— Как казахте? — запитаха те отново. — Ентелехия или Енделехия^[3]?

— Драги братлета — захвана пак Панюрж, — ние сме си хора прости, неуки, езикът ни е грубоват, но затова пък сме със сърца чисти и безхитростни.

— Ние не току-така ви задаваме този въпрос — продължиха те. От Турен идваха мнозина в нашия край — изглеждаха малко туткави, ала, така или иначе, произнасяха правилно тази дума; но от друга една страна надойдоха някакви горделивци, надути като шотландци, и още дошли-недошли, се напърчиха като козли и започнаха да се препират с нас; ама и ние си знаем работата и хубаво им натрихме муцуните, колкото и да протестираха и се мръщиха. Толкова ли много време имате там, във вашия край, та не знаете как да го употребявате и го губите само в приказки, спорове и писане на всякакви глупости за нашата госпожа кралица? То и Цицерон не излезе човек и взе, та се отказа от своята Република само заради това, а подир него и Диоген Лаертски, и Теодор Газа^[4], и Аргиропуло^[5], и Висарион^[6], и Полициано, и Бюде, и Ласкарис, и всичките му там дяволски философи. И не ни стигаха тия празноглавци, ами в наше време се присъединиха към тях Скалигер, Биго, Шамбрие, Франсоа Фльори и не зная кои още други скапаняци. Дано лоша ангина им запуши и гърлото, и трахеята. Ние ще им…

— Виж ти, виж, ами че той кади тамян на дяволите — процеди през зъби Панюрж.

— Вие не сте дошли тук, за да ги подкрепяте в глупостта им, а и не сте упълномощени за това, така че повече няма да ви говорим за тях. Аристотел, родоначалник и образец, на всяка философия, е кръстник на нашата госпожа кралица и много хубаво и сполучливо я нарече Ентелехия. Ентелехия — това е истинското й име. Проклет, дваж проклет да е всеки, който я назове иначе. Който я назове иначе, мир да няма за душата му! А колкото до вас, добре сте ни дошли!

И те ни прегърнаха, което много ни зарадва. В това време Панюрж ми пошепна на ухото:

— Кажи, братле, не те ли поуплаши малко тази първа схватка?

— Мъничко — отвърнах аз.

— А пък мене множко — рече той, — много повече, отколкото някога Ефраимовите воини, когато галаадитяните ги давели и убивали, защото вместо „шиболет“ казвали „сиболет“^[7]. И те уверявам, че в цяло Босе няма да се намери човек, който с цяла кола сено да ми запуши хубаво задника.

После военачалникът мълчаливо и с големи церемонии ни поведе към кралския дворец. Пантагрюел понечи да му каже няколко думи; но оня нали си беше къде-къде по-нисък от него и не можеше да го чуе, та поиска да му донесат стълба, а после и високи кокили и накрая извика:

— Баста! Ако нашата госпожа кралица пожелае, и висок като вас ще стана. Но, повтарям, само ако тя пожелае!

В първите галерии срещнахме огромно мнозинство болни, настанени на различни места според болестта им: прокажените — на една страна, отровените — на друга, чумавите — на трета, болните от срамната болест — най-отпред и т.н.