Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XIX
Как пристигнахме в кралството на Квинтесенцията, наречено Ентелехия[1]
Заобикаляйки благоразумно вихрушката в продължение на половин денонощие, към третия ден ние намерихме въздуха за по-ведър от обикновено и слязохме здрави и читави в пристанището Матеотехния[2], недалеч от двореца на Квинтесенцията. На пристанището се озовахме лице с лице с голям брой стрелци и военни, които охраняваха арсенала. Отначало се поизплашихме и имаше защо — взеха ни оръжието и грубо ни запитаха:
— Ей, байновци, откъде идвате?
— От Турен, братлета — отвърна Панюрж, — което ще рече от Франция; идваме да засвидетелстваме уважението си към госпожа Квинтесенция и да посетим това прочуто кралство Ентелехия.
— Как казахте? — запитаха те отново. — Ентелехия или Енделехия[3]?
— Драги братлета — захвана пак Панюрж, — ние сме си хора прости, неуки, езикът ни е грубоват, но затова пък сме със сърца чисти и безхитростни.
— Ние не току-така ви задаваме този въпрос — продължиха те. От Турен идваха мнозина в нашия край — изглеждаха малко туткави, ала, така или иначе, произнасяха правилно тази дума; но от друга една страна надойдоха някакви горделивци, надути като шотландци, и още дошли-недошли, се напърчиха като козли и започнаха да се препират с нас; ама и ние си знаем работата и хубаво им натрихме муцуните, колкото и да протестираха и се мръщиха. Толкова ли много време имате там, във вашия край, та не знаете как да го употребявате и го губите само в приказки, спорове и писане на всякакви глупости за нашата госпожа кралица? То и Цицерон не излезе човек и взе, та се отказа от своята Република само заради това, а подир него и Диоген Лаертски, и Теодор Газа[4], и Аргиропуло[5], и Висарион[6], и Полициано, и Бюде, и Ласкарис, и всичките му там дяволски философи. И не ни стигаха тия празноглавци, ами в наше време се присъединиха към тях Скалигер, Биго, Шамбрие, Франсоа Фльори и не зная кои още други скапаняци. Дано лоша ангина им запуши и гърлото, и трахеята. Ние ще им…
— Виж ти, виж, ами че той кади тамян на дяволите — процеди през зъби Панюрж.
— Вие не сте дошли тук, за да ги подкрепяте в глупостта им, а и не сте упълномощени за това, така че повече няма да ви говорим за тях. Аристотел, родоначалник и образец, на всяка философия, е кръстник на нашата госпожа кралица и много хубаво и сполучливо я нарече Ентелехия. Ентелехия — това е истинското й име. Проклет, дваж проклет да е всеки, който я назове иначе. Който я назове иначе, мир да няма за душата му! А колкото до вас, добре сте ни дошли!
И те ни прегърнаха, което много ни зарадва. В това време Панюрж ми пошепна на ухото:
— Кажи, братле, не те ли поуплаши малко тази първа схватка?
— Мъничко — отвърнах аз.
— А пък мене множко — рече той, — много повече, отколкото някога Ефраимовите воини, когато галаадитяните ги давели и убивали, защото вместо „шиболет“ казвали „сиболет“[7]. И те уверявам, че в цяло Босе няма да се намери човек, който с цяла кола сено да ми запуши хубаво задника.
После военачалникът мълчаливо и с големи церемонии ни поведе към кралския дворец. Пантагрюел понечи да му каже няколко думи; но оня нали си беше къде-къде по-нисък от него и не можеше да го чуе, та поиска да му донесат стълба, а после и високи кокили и накрая извика:
— Баста! Ако нашата госпожа кралица пожелае, и висок като вас ще стана. Но, повтарям, само ако тя пожелае!
В първите галерии срещнахме огромно мнозинство болни, настанени на различни места според болестта им: прокажените — на една страна, отровените — на друга, чумавите — на трета, болните от срамната болест — най-отпред и т.н.