Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (106)

Глава Χ
Как Пантагрюел уверява Панюрж, че е трудно да се дават съвети по въпросите на брака. Гадания по Омир и Вергилий

— Прощавайте — продължи Панюрж, — но вашите съвети ми напомнят песента за Рикошет. Шеги, насмешки, противоречия — и толкоз. Кажете едно, после го отречете. Човек не знае за какво да се хване.

— Това е така — отвърна Пантагрюел, — защото във вашите решения има толкова „ако“ и толкова „но“, че нищо не мога да обоснова, нито мога да стигна до някакво определено решение. Но знаете ли какво точно искате? Ето къде е въпросът — всичко останало зависи от стечение на обстоятелствата и от волята на всевишния. Та нали виждаме хора, и не малцина, толкова щастливи в съпружеския си живот, сякаш домашното им огнище е кътче от рая. И обратно, други са толкова нещастни, че човек може да ги сравни само с дяволите, които изкушават отшелници в пустините на Тива и Монсерат^[1]. Най-добре е да дочакате сляпата неделя — тогава вържете очи, наведете глава, целунете земята, а за другото се предоставете на бога. По-добър съвет от този не мога да ви дам.

Впрочем, ако желаете, ето какво може да опитаме. Донесете ми книгата на Вергилий, разтворете я три пъти последователно с края на нокътя си и по броя на стиховете (които ние с вас предварително ще определим) ще разберем какъв ще бъде вашият брак. Защото чрез гадания по Омир хората често са узнавали съдбините си. Такъв е например случаят със Сократ, който, като чул този стих на Омир, произнесен от Ахил („Илиада“, песен девета):

Ηματί κεν τρίτάτω Φυίην ερίβωλον ίκοίμηψ

 

Аз ще се озова за два-три дни

във Фтия^[2] със хубавите долини.

отгатнал, че ще умре след три дни и потвърдил това пред Есхил, както разказват Платон в „Критон“, Цицерон в първа книга на De divinatione^[3] и Диоген Лаертски.

Такъв е случаят и с Опилий Макрин; той страстно желаел да узнае ще стане ли император на Рим и попаднал на следния стих („Илиада“, песен осма):

Ω γέρον η μαλα δη σε νέοι τείρουσι μαχηται,

Ση δε βίη λέλυται, χαλεπόν σε γηραςοπαζει…

 

Старче, със войници млади обкръжен,

не разчитай никак, че ще си спасен,

сили нямаш ти, старческата маска

право в зиналия гроб те тласка.

И наистина, той бил вече стар и управлявал империята само година и два месеца, а после младият и могъщ Хелиогабал го смъкнал от престола и го убил.

Такъв е случаят и с Брут: той поискал да узнае изхода от Фарсалската битка, в която после паднал убит, и избрал този стих, произнесен от Патрокъл („Илиада“, песен шестнадесета):

Αλλά με μοίρ ολοη και Δητους εκτανεν νίος

 

Коварна парка, безпощадно зла,

заби във мене Фебова стрела.

Боеви ключ в тази битка било името Феб.

Гаданията по Вергилий били известни още в древните времена и предричали важни случки и събития от най-голямо значение, като възшествия на престола на римската империя, както това се случило с Александър Север, комуто съдбата поднесла този стих от книга шеста на „Енеида“:

Tu regere imperio populos Romane memento…

 

Властта на Рим когато наследиш,

старай се никому да не вредиш.

След някоя и друга година той наистина се възкачил на римския престол.

И римският император Адриан, измъчван от желание да узнае какво мисли и какви чувства питае към него Траян, прибягнал към гаданията по Вергилий и попаднал на този именно стих от книга шеста на „Енеидата“:

Quis procul ille autem, ramis insignis olivae

Sacra ferens? Nosco crines incanaque menta

Regis Romani…

 

Но кой е този, който в своята ръка

с маслиновата клонка идва срещу мен?

С косите сребърни и сана си свещен

аз го приемам май за римски цар така,

Не след много той бил осиновен от Траян, а след смъртта му станал император.

И Клавдий, вторият, всепочитан римски император, попаднал на следния стих от книга шеста на „Енеидата“:

Tertia dum Latio regnaritem viderit aestas.

 

Във Рим се възцари за малко дни

и много скоро друг ще те смени.

И наистина, той царувал само две години. Този същият Клавдий пожелал да узнае съдбата на своя брат, комуто искал да предостави управлението на империята, и се натъкнал на тези думи от песен шеста на „Енеидата“:

Ostendent terris hunc tantum fata.

 

Съдбата скоро ще го прати във пръстта.

Така точно и станало, защото бил убит само седемнайсет дни след като поел управлението на империята.

Същата участ постигнала и император Гордиан Младши.

На Клод Албин, любопитен да узнае съдбата си, жребият поднесъл следното от книга шеста на „Енеидата“:

His rem Romanam magno turbante tumultu

Sistet eques, est.

 

Този конник, в смутни времена,

сигурност за Рим и бъднина,

картагенците във бой ще смаже,

Галия безмълвно ще накаже.

И на божествения Клавдий, предшественик на Аврелий, поискал да разбере ще се радва ли на потомство, съдбата отговорила със стих от книга първа на „Енеидата“:

His ego nes metas rerum, nec tempora pono.

 

Съдбата с дълъг срок ги поощрява

и щастие безкрайно им дарява.

И наистина, небето го дарило и предарило с наследници и потомци.

И на господин Пиер Ами^[4], когато пожелал да узнае ще избегне ли от примамките на нечистите сили, било отговорено с този стих от книга трета на „Енеидата“:

Heu! fuge crudeles terras; fuge littus avarum.

 

Бързо тия варварски народи напусни,

с техните безплодни, сухи равнини.

И човекът се изскубнал от ръцете им здрав и читав.

Може да се приведат още хиляди други случаи, когато се сбъдвало всичко, което пророкувал намереният по този начин стих, но за това би трябвало да се разказва дълго.

И все пак аз не искам да ви убеждавам, че този способ е безпогрешен, за да не би да останете излъган.