Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (118)

Глава XXII
Как Панюрж се застъпва за ордена на низшите братя

Панюрж излезе от стаята на Котаранмърморан и ужасен каза:

— Ей богу, струва ми се, че този човек е еретик — да пукна, ако лъжа. Той хули добрите, бедни отци, францисканци и доминиканци, а те са двете полушария на християнския свят; благодарение хирогномоническата^[1] циркумбиливагинация^[2] на тези два противовеса на небесната динамика, всяко перифрастическо умопомрачение на римската църква, побъркала се от някакво свръхнелепо заблуждение или ерес, се разнася хомоцентрикално^[3]. Но, дявол го взел, какво толкова са му сторили на този старец горките капуцини и минорити? Не са ли тези бедни дяволи достатъчно злочести? Не са ли достатъчно окадени от мизерия и от хули, тези клетници, дошли от Ихтиофагия^[4]? Брат Жан, кажи ми с ръка на сърце — ще спаси ли туй старче душата си? Както е тръгнала проклетата му змия, ей богу, право в пъклото при дяволите ще се насади. Да клевети такива добри и усърдни поддръжници на църквата! Или ще наречете такъв бяс поетическо вдъхновение? Както искате, но за мен това не е оправдание! Той греши, и то непростимо, гаври се с религията! Аз съм дълбоко възмутен!

— Аз пък хич не искам и да зная — рече брат Жан. — Монасите хулят целия свят и ако целият свят хули монасите, какво чудно има в това? Я по-добре да погледнем какво е написал.

Панюрж внимателно прочете отговора на добрия старец, а после каза:

— Бълнува, горкият пияница. Но аз му прощавам както виждам, с единия крак той вече е в гроба. Да напишем епитафията му. От неговия отговор аз така поумнях, че оттук нататък едва ли ще се пръкне на света друг умник като мене. Епистемон, дебеланчо мой, послушай! Как ти се чини, не е ли този старец прекалено сигурен в отговорите си? Боже господи, ами че той е софист — хитър, заядлив и циничен. Обзалагам се, че е покръстен мохамеданин! Да се скапе макар, как хитро се пази и как изтънко суче приказките си. Един път каже едно, после друго — иди, че го разбери! Но тъкмо така не може да го уловиш в грешка, защото все нещо ще се окаже вярно. Каква лисица! Сант Яго Бресюирски, още ли се срещат по света такива майстори на общите приказки?

— И великият пророк Тирезий започвал всички свои предсказания така — забеляза Епистемон. — На ония, които се обръщали към него, той казвал: „Това, що предсказвам, или ще се сбъдне, или няма да се сбъдне.“ Така обикновено се изразяват всички благоразумни предсказатели.

— Но затова пък Юнона му избола и двете очи — рече Панюрж.

— Вярно е — отвърна Епистемон, — и то от яд, че по-добре от нея разрешил въпроса, поставен от Юпитер.

— Да, но какъв дявол е влязъл под кожата на този метр Котаранмърморан, та ни в туй, ни в онуй време лае срещу светите отци, якобинци, францисканци и по-малки братя, като че той самият е ангел божи? Аз съм дълбоко възмутен, уверявам ви, и не мога да мълча. Голям грях върши той. Затуй душата му ще отиде право в геената.

— Не ви разбирам — отвърна Епистемон — и самият вие повече ме възмущавате, като погрешно приписвате на бедните братя всичко, което добрият поет казваше за черните, кафявите и всякакви други твари. Мен да питате, аз не виждам той да е прибягнал тук към такава софистика и такава фантастична алегория. Човекът чисто и просто си говори за бълхи, дървеници, червеи, мухи, комари и други подобни на тях гадости, а те биват черни, кафяви, пепеляви, пъстри, шарени и дотегливи, натрапничави и непоносими не само за болните, но и за здравите и читавите. Пък може да има глисти, тения или червеи. Може да страда от онези малки подкожни червейчета, наричани от арабите меден, които в Египет и по бреговете на Червено море тъй често изсмукват ръцете и краката на болния. Вие постъпвате зле, като тълкувате посвоему неговите думи и за нищо и никакво клеветите добрия поет, а и на упоменатите братя пакостите; когато се касае до нашия ближен, трябва да го представяме в най-благоприятна светлина, а не да го черним.

— Вие какво, за глупак ли ме смятате? — викна Панюрж. — За мен, боже прави, той е еретик. И не просто еретик, а еретик завършен и изпечен, еретик крастав, еретик, достоен да бъде изпепелен на кладата като хубаво Дървено часовниче^[5]. Душата му вече лети към ада с трийсет хиляди коли дяволи! И знаете ли къде именно ще кацне? Честна дума ви казвам, точно под продупчения пукал на Прозерпина, в самия нужник на ада, където тя Ходи да си облекчава червата след клизма, вляво от големия казан, на три туаза от Луциферовите нокти, недалеч от черната килия на Демигоргон^[6]. Пфуй, проклетникът му неден!