Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (131)

Глава XXXV
Как гледа на трудностите на брачния живот философът Труйоган

Тук Пантагрюел се обърна към философа Труйоган и каза:

— Верен наш приятелю, от ръка на ръка факелът стигна до вас. Сега е ваш ред да отговорите на въпроса: трябва ли Панюрж да се ожени, или не?

— И едното, и другото — отвърна Труйоган.

— Какво казахте? — запита Панюрж.

— Каквото чухте — отговори Труйоган.

— А какво чух? — запита отново Панюрж.

— Каквото казах — отвърна Труйоган.

— ХА-ха-ха! — засмя се Панюрж. — На едно място тъпчем. Но аз минавам нататък. Е-е, какво ще кажете, да се оженя, или не?

— Ни едното, ни другото — отвърна Труйоган.

— Да пукна, ако не се побъркам — каза Панюрж, — и още веднъж да пукна, ако ви разбирам. Почакайте, ще си сложа очилцата на лявото ухо, за да ви слушам по-добре.

В този миг Пантагрюел зърна до вратата на залата кученцето на Гаргантюа, което той бе наименувал Кин, защото така се казваше кучето на Товит. Тогава Пантагрюел се обърна към всички и каза:

— Нашият господар иде. Да станем!

Пантагрюел едва изрече тези думи и Гаргантюа влезе в банкетната зала. Всички станаха и се поклониха. Гаргантюа любезно поздрави хората, а после каза:

— Добри мои приятели, направете ми удоволствие да не ставате от местата си и да не прекъсвате вашия разговор. Само подайте едно кресло тук — към този край на масата. Донесете ми и да пия за всички присъствуващи. Наздраве! А сега кажете, докъде сте стигнали?

Пантагрюел му отговори, че при поднасяне на второто ястие Панюрж предложил да решат трудния проблем трябва ли да се ожени, или не, че отец Хипотадей и метр Рондибилис вече дали своите отговори и че верноподаният Труйоган се канел да се изкаже тъкмо когато Гаргантюа се появил на вратата, но че отначало, когато Панюрж го запитал да се ожени, или не, той му бил отвърнал „и едното, и другото“, а втория път рекъл „ни едното, ни другото“ и че горкият Панюрж се видял в чудо с тези противоречиви отговори и признал, че не ги разбира.

— А аз като че ли ги разбирам — рече Гаргантюа. — Те ми напомнят отговора на един древен философ на въпроса дали е имал вземане-даване с някаква жена, за която ставало дума: „Аз с нея — да, отвърнал философът, тя с мене — никога. Аз съм я обладавал, но от нея не съм бил обладаван.“

— Подобен отговор е дала и една прислужничка в Спарта — намеси се Пантагрюел. — Запитали я дали е имала работа с мъже. Отговорила, че тя самата — никога, но че се е случвало понякога мъжете да имат работа с нея.

— Тогава — каза Рондибилис — да бъдем неутрални в медицината и да тръгнем по средния път във философията, като съчетаваме и отричаме едната и другата крайност и по равно разпределяме времето между едната и другата крайност.

— Свети Павел — рече Хипотадей, — струва ми се, е по-ясен, когато казва: „Нека женените бъдат като неженените; нека тези, които имат жена, бъдат като онези, които нямат жена.“

— Аз — рече Пантагрюел — тълкувам това „да имаш и да нямаш жена“ така: да имаш жена — ще рече според мен да помниш онова, за което тя е предназначена от самата природа, с други думи, да бъде помощница на мъжа, негова радост и спътница в живота му; а да нямаш жена — значи да не развратничиш с нея, да не оскверняваш заради нея единствената истинска и висша любов, която човекът дължи на бога, да не забравяш единствения си дълг към родината, към държавата, към приятелите си, както и да не изоставяш своите дела и занятия заради женски прищевки. Ако така изтълкуваме думите „да имаш и да нямаш жена“, те няма да ни се струват безсмислени и противоречиви.