Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (175)

Глава XXV
Как след бурята Пантагрюел се установи на Острова на макреоните^[1]

Същия миг ние влязохме в пристанището на Острова на макреоните. Хрисимите жители на упоменатия остров ни посрещнаха с почести. Старият Макроб^[2] (така наричаха те своя главен управник) поиска да отведе Пантагрюел в кметството, дето да си отдъхне и се посъвземе. Но Пантагрюел не се съгласи да напусне пристана, преди всички негови хора да стъпят на суша. След като се увери, че никой не липсва, той им нареди да се преоблекат и да отнесат на брега хранителни припаси, за да нагостят мало и голямо, което тутакси бе изпълнено. И един господ само знае колко нещо се изяде и изпи тогава! Местните жители също надонесоха сума ти гозби и лакомства. Но и пантагрюелистите не им останаха длъжни, макар техните хранителни запаси да бяха пострадали малко от бурята. След угощението Пантагрюел се обърна към хората с молба всеки да застане на поста си и да се заеме с потягане на кораба, която работа бе свършена на драго сърце. Поправката се оказа лека, защото всички островитяни бяха дърводелци и майстори, каквито може да видите само във венецианска корабостроителница. Населението на този обширен остров се бе групирало в три пристанища и десет енории. Останалото пространство, покрито с високостеблени гори, бе безлюдно като Арденски лес.

По наше желание старият Макроб ни показа всички забележителности на острова. В сенчестите и пусти гори ние видяхме множество стари, разрушени храмове, обелиски, пирамиди, древни паметници и гробници с различни надписи и епитафии. Едни написани с йероглифи, други — на йонийско наречие, а останалите — на арабски, мавритански, славянски и бог знае още на какви други езици! Епистемон направи подробно описание на всичко, което видяхме. Междувременно Панюрж каза на брат Жан:

— Това е Островът на макреоните. Макреон на гръцки ще рече старец, тоест човек на почтена възраст.

— Е, добре де, но какво да правя? — възрази брат Жан. — Мога ли да го поправя? Не съм бил тук, когато кръщавали острова.

— Между впрочем — продължи Панюрж — аз предполагам, че от тази дума произлиза и „макрел“, което, както е известно, означава не само риба макрел, но и „сводница“. Всъщност сводничеството приляга на старите, а на младите приляга да се любят. По всяка вероятност този остров Макрел е пример и първообраз на парижкия. Хайде да си наловим стриди!

Старият Макроб запита Пантагрюел на йонийско наречие как при такова лошо време и при такава буря е успял да влезе в залива. Пантагрюел му отговори, че великият Спасител се е вслушал в простодушните и искрени молби на моряците, които пътуват не за да се обогатяват, ни за да търгуват. Едно-единствено нещо ги тласкало към морето, а именно желанието да посетят, видят, чуят и разберат оракула Бакбук и да помолят Бутилката да си каже думата по някои въпроси, които вълнуват едного от екипажа. Но ето че излязла голяма буря и хората само дето не се удавили. После Пантагрюел на свой ред се обърна към стария Макроб с въпроса какво според него е причинило този ужасен ураган и дали съседните морета са изложени на бурите така често, както това се наблюдава в Океаническо море, в проливите Свети Матей и Момюсон, в Средиземно море, в Саталийския залив, в Монтарджентано, в Пломбино, на нос Малея в Лакония, в Гибралтарския проток, в Месинския, а и на други места.