Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXV
Как след бурята Пантагрюел се установи на Острова на макреоните[1]
Същия миг ние влязохме в пристанището на Острова на макреоните. Хрисимите жители на упоменатия остров ни посрещнаха с почести. Старият Макроб[2] (така наричаха те своя главен управник) поиска да отведе Пантагрюел в кметството, дето да си отдъхне и се посъвземе. Но Пантагрюел не се съгласи да напусне пристана, преди всички негови хора да стъпят на суша. След като се увери, че никой не липсва, той им нареди да се преоблекат и да отнесат на брега хранителни припаси, за да нагостят мало и голямо, което тутакси бе изпълнено. И един господ само знае колко нещо се изяде и изпи тогава! Местните жители също надонесоха сума ти гозби и лакомства. Но и пантагрюелистите не им останаха длъжни, макар техните хранителни запаси да бяха пострадали малко от бурята. След угощението Пантагрюел се обърна към хората с молба всеки да застане на поста си и да се заеме с потягане на кораба, която работа бе свършена на драго сърце. Поправката се оказа лека, защото всички островитяни бяха дърводелци и майстори, каквито може да видите само във венецианска корабостроителница. Населението на този обширен остров се бе групирало в три пристанища и десет енории. Останалото пространство, покрито с високостеблени гори, бе безлюдно като Арденски лес.
По наше желание старият Макроб ни показа всички забележителности на острова. В сенчестите и пусти гори ние видяхме множество стари, разрушени храмове, обелиски, пирамиди, древни паметници и гробници с различни надписи и епитафии. Едни написани с йероглифи, други — на йонийско наречие, а останалите — на арабски, мавритански, славянски и бог знае още на какви други езици! Епистемон направи подробно описание на всичко, което видяхме. Междувременно Панюрж каза на брат Жан:
— Това е Островът на макреоните. Макреон на гръцки ще рече старец, тоест човек на почтена възраст.
— Е, добре де, но какво да правя? — възрази брат Жан. — Мога ли да го поправя? Не съм бил тук, когато кръщавали острова.
— Между впрочем — продължи Панюрж — аз предполагам, че от тази дума произлиза и „макрел“, което, както е известно, означава не само риба макрел, но и „сводница“. Всъщност сводничеството приляга на старите, а на младите приляга да се любят. По всяка вероятност този остров Макрел е пример и първообраз на парижкия. Хайде да си наловим стриди!
Старият Макроб запита Пантагрюел на йонийско наречие как при такова лошо време и при такава буря е успял да влезе в залива. Пантагрюел му отговори, че великият Спасител се е вслушал в простодушните и искрени молби на моряците, които пътуват не за да се обогатяват, ни за да търгуват. Едно-единствено нещо ги тласкало към морето, а именно желанието да посетят, видят, чуят и разберат оракула Бакбук и да помолят Бутилката да си каже думата по някои въпроси, които вълнуват едного от екипажа. Но ето че излязла голяма буря и хората само дето не се удавили. После Пантагрюел на свой ред се обърна към стария Макроб с въпроса какво според него е причинило този ужасен ураган и дали съседните морета са изложени на бурите така често, както това се наблюдава в Океаническо море, в проливите Свети Матей и Момюсон, в Средиземно море, в Саталийския залив, в Монтарджентано, в Пломбино, на нос Малея в Лакония, в Гибралтарския проток, в Месинския, а и на други места.