Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава LX
Какви жертвоприношения предлагаха гастролатрите на своя бог през постите

Като видя тази сбирщина от нечестиви жертвоприносители и множеството техни жертвоприношения, Пантагрюел се възмути и щеше да си тръгне, ако Епистемон не беше го помолил да доизчака края на комедията.

— А какви жертвоприношения предлагат на своя стомахомогъщ бог тези нехранимайковци през постите? — запита Пантагрюел.

— Сега ще ви кажа — отвърна лоцманът. — Като предястие му предлагат:

хайвер обикновен,

пушен хайвер,

масло небито,

грахово пюре,

спанак,

леко осолени херинги,

пушени херинги,

сардини,

аншоа,

тон подсолен,

зеле със зехтин,

бял боб с масло,

сто вида салати: от кресон, от хмел, от див кресон, от репички, от юдини уши (тоест гъби, които растат под стар бъзак), от аспержи, от магданоз и от какви ли не още треви,

осолена сьомга,

осолени змиорки,

стриди.

После започват да пият, а пият здравата, дявол ги взел, и продължават да го тъпчат с:

миноги — сос с бяло вино,

мряна риба,

малки мренки,

кефал,

малки кефалчета,

калкани,

сепии,

есетри,

китове,

скумрии,

специални малки сардели,

малки камбали,

пържени стриди,

миди,

морски раци,

шперлинги,

барбуни,

пъстърви,

швейцарски пъстърви,

треска,

октоподи,

камбали,

друг вид камбали,

чирози,

средиземноморска риба,

кротушки,

друг вид вкусни калкани,

вид шперлинги,

шарани,

щуки,

змиорки — боники,

морски кучета,

морски таралежи,

морски шарани,

актинии,

мечоноски,

морски ангели,

малки миноги,

малки щуки,

щукички,

шаранчета,

шаранченца,

сьомги,

млади сьомги,

делфини,

морски прасета,

риба калкан,

бял калкан,

соли,

поли,

миди,

омари,

скариди,

змийски езици,

блескуни,

линари,

лакерди,

пресни моруни,

сепии,

бодлива риба,

тон,

кротушки,

мелничарки, тоест риби, които живеят около мелници,

речни раци,

разни мекотели,

омари,

ягули или морски змиорки,

лавраци,

моруни,

омбрини,

малки мечоноски,

змиорки,

змиорчета,

костенурки,

змии, id est[321] горски змиорки,

златисти скумрии,

морски петлета,

костури,

есетри,

михалци,

криви раци,

охлюви,

жаби.

След такова ядене непременно трябва да се пие, иначе работата ти е спукана, към гроба гледаш. На това тук много се държи.

По-нататък му принасят в жертва:

солена треска,

сушена риба,

яйца сурови, рохки, твърдо сварени, пържени, на очи, бъркани, печени в жарава и т.н.,

всякакви миди,

къдрави калкани,

пушена треска,

млади мариновани щуки,

и пак пиене по мъжки, докато отново започнат да лапат:

ориз,

просо,

булгур,

бадемово мляко,

сладолед,

фъстъци,

солени фъстъци,

смокини,

грозде,

мамалига,

пшенична каша,

сини сливи,

фурми,

орехи,

лешници,

пащърнак,

ангинар,

разбира се, грижливо поливани с винце.

Те само за това мислят — как по-богато, по-щедро и по-обилно да обдарят своя бог Гастер, и може да ми вярвате, че идолът на Хелиогабал или даже Ваал във Вавилония при цар Валтазар не е бил така умилостивяван, както той. А между това сам Гастер признава, че не е никакъв бог, а жалко, долно и гнусно създание. И както цар Антигон I отговорил на някой си Хермодо — който го величаел в стиховете си като бог и син на слънцето: „Моят лазанофор (тоест моят цукал) отрича това“, така и Гастер отправил своите ласкатели към нощното си гърне, за да погледат, поумуват, поразмислят и решат каква божественост съзират на дъното му.

Бележки

[321] Тоест (лат.). — Б.пр.