Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (33)

Глава XXXI
Речта, произнесена от Гале пред Пикрошол

— Няма по-сериозен повод за огорчение от този, когато на човек, който с право е очаквал признателност и благоразположение, се причиняват неприятности и грижи. И не без основание (макар това да не е разумно) мнозина, предпочитайки да умрат, нежели да понесат подобна несправедливост, която не могат да отстранят ни със сила, ни по какъвто и да е било друг начин, доброволно посягат на живота си.

Не е учудващо следователно, че твоето бясно нахълтване в страната смути и наскърби моя господар, крал Грангузие. Учудващо би било, ако не го вълнуваха чудовищните беззакония, извършени от теб и от твоите хора в неговите земи, беззакония, нечувани по своята безчовечност, които го карат да страда дълбоко, тъй като той всякога бащински е обичал своите поданици. Доколкото обаче мога да съдя, дваж по-мъчителна за него е мисълта, че всички тези злодеяния и неправди са причинявани именно от теб и от твоите хора, тъй като и ти, и дедите ти от памтивека сте живели в сговор както с него, така и с неговите праотци, и тази несмущавана до днес дружба вие пазехте и поддържахте като светиня така, че не само той и поданиците му, но и чуждите народи, като например поатинци, бретонци, мансонци, както и живущите оттатък Канарските острови и града на Изабела^[1], считаха за по-лесно да сринат небосвода, а преизподнята да въздигнат до небесата, нежели да разрушат този толкова опасен за тях ваш съюз, и не се осмеляваха да предизвикат, разгневят или ощетят едного от вас от страх да не навлекат върху себе си гнева на другия.

И нещо повече. Слухът за тази свещена дружба изпълни поднебесните простори дотолкова, че сред народите, населяващи днес континента и океанските острови, не ще се намерят такива, които да не считат за чест приемането им в този съюз при условия, продиктувани от вас самите, и които да не тачат неприкосновеността на вашите обединени държави както тая на собствените си земи и владения. Така че светът не помни владетел или съюз на владетели, които в самонадеяността си да се е осмелил да посегне не само на вашите земи, но и на земите на съюзниците ви. И ако при все това някой замислеше да извърши нападение, достатъчно бе да се произнесе само вашето име и названието на вашия съюз, за да се откаже тозчас от замислите си.

Какъв бяс те кара да нарушаваш днес всяка договореност, да потъпкваш всяко приятелство, да престъпваш всяко право, да нахълтваш като враг в земите на приятеля си, без някога да си бил ощетяван, предизвикван или оскърбяван от него или от хората му? Къде е верността? Къде е законът? Къде е разумът? Къде е човечността? Къде е страхът от бога? Мислиш ли, че можеш да скриеш тези злодеяния от небесните духове и от всевишния, който въздава правда всекиму според делата? Ако мислиш така, ти се мамиш, защото от своя съд никой не може да избяга.

Предопределение на съдбата или влияние на небесно съзвездие е това, което иска да сложи край на твоето благополучие и спокойствие? Вярно е, всичко на този свят има край и предел и когато нещо достигне връхната си точка, скоро рухва, тъй като не може да се задържи дълго в това положение. Такава е участта на ония, които в благополучието и в преуспяването си забравят благоразумната умереност.

Но дори ако на твоето щастие и спокойствие е предопределено да настъпи краят, трябваше ли заради това да причиняваш зло на моя крал, който те възкачи на престола? Ако на твоя дом е съдено да рухне, трябва ли, рухвайки, да падне върху огнището на този, който обогати дома ти? Всичко това е дотолкова несъвместимо със здравия смисъл и до такава степен надхвърля границите на човешкото разбиране, че дори и чуждите народи ще откажат да го повярват, докато необоримите факти не ги убедят, че няма нищо скъпо, нито достатъчно свято за оня, който се е отвърнал от бога и от разума и се е отдал на порочните си страсти.

Ако бяхме причинили щети на твоите поданици или на твоите владения, ако бяхме засвидетелствували благосклонност към враговете ти, ако бяхме ти отказали помощ в твоите начинания, ако бяхме опетнили честта и името ти или по-точно, ако лукавият, в стремежа си да те заблуди, бе успял чрез измамни думи и нечестиви свидетели да ти внуши, че сме извършили спрямо теб неща, недостойни за старото ни приятелство, ти би трябвало най-напред да потърсиш истината и после да ни изкажеш недоволството си. Тогава ние щяхме да отговорим така, че ти да останеш напълно задоволен. Но кажи ми, как постъпихте вие? Нима и ти по примера на вероломните тирани си намислил да ограбваш и опустошаваш кралството на моя господар? Нима си смятал, че той е толкова малодушен и глупав или толкова беден и лишен от хора, от мъдри съветници и изкусни военачалници, че не ще се опита и не ще може да даде отпор на беззаконното ти нашествие?

Напусни тази земя веднага, напусни я завинаги и още утре се изтегли в пределите на твоето кралство, без да причиняваш смут и пакости по пътя си. Заплати на моя крал хиляда златни безанта^[2] — обезщетение за нанесените от теб щети на земите му. Половината от тази сума ще ни връчиш утре, останалото — в близките майски иди; като заложници ще ни оставиш до това време херцозите Въртележков, Късокраков и Ситняков, а така също принц Чесалов и виконт Кречеталов.