Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (224)

Глава VI
С какво се хранят птиците на Звънливия остров

Пантагрюел беше унил и изглеждаше недоволен от този четиридневен арест, който Едитус ни наложи. Това не остана незабелязано за самия Едитус и той каза:

— Господарю, вие знаете, че седем дни преди и след зимното слънцестоене в морето няма бури. То е, защото стихиите са благосклонни към алкионите, тоест птиците, посветени на Тетида и които в това време снасят и мътят яйцата си близо до брега. Тук морето си отмъщава за това дълго спокойствие и когато при нас дойдат пътешественици, то бушува четири дни наред. А нам се чини, че беснее, за да ви накара по необходимост да останете тук и четири дни да се угощавате с доходите от камбанния звън. Но, моля, не мислете, че си губите времето напразно. Така или иначе, вие трябва да останете, ако не искате да влизате в разправии с Юнона, Нептун, Дорида^[1], Еол и с всички други богове на вятъра. А сега имате само една грижа — да ядете и пиете колкото душа ви иска.

Похапнал както се полага, брат Жан се обърна към Едитус с тези думи:

— Тук, на острова — каза той, — не виждам друго освен клетки и птици. А птиците не обработват земята. Те знаят само да подскачат, да цвърчат и да пеят. Откъде се е взел у вас този рог на изобилието, откъде са тези блага и тези редки лакомства?

— От целия свят — отвърна Едитус, — с изключение на няколко области в царството на Аквилон^[2], дето от няколко години насам вилнее Камаринското блато.

— Ако разбирам нещо, здраве му кажи! — подхвърли брат Жан.

Ще се разкайват някой ден, там-тарам,

ще се разкайват някой ден, добре си знам.

Да пием, приятели!

— А вие самият откъде сте? — запита Едитус.

— От Турен — отвърна Панюрж.

— Е — продължи Едитус, — не ви е мътила зла сврака, щом сте от благословения Турен. От Турен тук ежегодно доставят какво ли не; даже тамошни хора, отбили се пътем при нас, ни разправиха, че при всичките си доходи сега туренският херцог няма с какво да се пооблажи, и то само поради прекомерната щедрост на предшествениците му, които тъпчеха високопреосвещените наши птици с фазани, яребици, угоени ярки, токачки, тлъсти лудьонски петли и всякакъв вид дивеч. Да пием, приятели мои! Виждате ли ония птици, накацали ей там? Забележете колко са охранени и едри, и то само благодарение на пожертвованията, които ни изпраща Турен — и затова те така сладко пеят за неговите обитатели. Никога славей няма да запее така, както те, когато видят двата златни жезъла…

— А, разбирам, в празника на жезъла — прекъсна го брат Жан.

— … или когато звъннат големите камбани, които висят над техните клетки. Да пием, приятели! Днес е приятно да се пие; както впрочем и всеки божи ден. Да пием! Пия за вас от все сърце и бъдете добре дошли! Не се страхувайте, че виното и храната ще се свършат. Даже и когато небето стане бронзово, а земята — желязна, запаси ще имаме за още седем-осем години повече, отколкото продължи гладът в Египет. А сега, приятели, да пием в мир и съгласие!

— Вие трябва да сте големи дяволи — възкликна Панюрж, — щом си живеете така хубаво на този свят!

— На онзи ще си живеем още по-хубаво — отвърна Едитус. — Поне Елисейските полета няма да ни липсват, бъдете уверен в това! Да пием, приятели. Пия за вас!

— Сигурно — рекох аз — по внушение на божествения и съвършения дух вашите първи ситицини са изобретили средство да си набавяте всичко, към което хората естествено се стремят и което е дадено на малцина или, по-точно казано, на никого. Ето какво ще рече да има рай не само на онзи, но и на този свят.

О хора честити, о полубогове!

Съдба такваз желая от сърце!