Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава VI
С какво се хранят птиците на Звънливия остров
Пантагрюел беше унил и изглеждаше недоволен от този четиридневен арест, който Едитус ни наложи. Това не остана незабелязано за самия Едитус и той каза:
— Господарю, вие знаете, че седем дни преди и след зимното слънцестоене в морето няма бури. То е, защото стихиите са благосклонни към алкионите, тоест птиците, посветени на Тетида и които в това време снасят и мътят яйцата си близо до брега. Тук морето си отмъщава за това дълго спокойствие и когато при нас дойдат пътешественици, то бушува четири дни наред. А нам се чини, че беснее, за да ви накара по необходимост да останете тук и четири дни да се угощавате с доходите от камбанния звън. Но, моля, не мислете, че си губите времето напразно. Така или иначе, вие трябва да останете, ако не искате да влизате в разправии с Юнона, Нептун, Дорида[1], Еол и с всички други богове на вятъра. А сега имате само една грижа — да ядете и пиете колкото душа ви иска.
Похапнал както се полага, брат Жан се обърна към Едитус с тези думи:
— Тук, на острова — каза той, — не виждам друго освен клетки и птици. А птиците не обработват земята. Те знаят само да подскачат, да цвърчат и да пеят. Откъде се е взел у вас този рог на изобилието, откъде са тези блага и тези редки лакомства?
— От целия свят — отвърна Едитус, — с изключение на няколко области в царството на Аквилон[2], дето от няколко години насам вилнее Камаринското блато.
— Ако разбирам нещо, здраве му кажи! — подхвърли брат Жан.
Ще се разкайват някой ден, там-тарам,
ще се разкайват някой ден, добре си знам.
Да пием, приятели!
— А вие самият откъде сте? — запита Едитус.
— От Турен — отвърна Панюрж.
— Е — продължи Едитус, — не ви е мътила зла сврака, щом сте от благословения Турен. От Турен тук ежегодно доставят какво ли не; даже тамошни хора, отбили се пътем при нас, ни разправиха, че при всичките си доходи сега туренският херцог няма с какво да се пооблажи, и то само поради прекомерната щедрост на предшествениците му, които тъпчеха високопреосвещените наши птици с фазани, яребици, угоени ярки, токачки, тлъсти лудьонски петли и всякакъв вид дивеч. Да пием, приятели мои! Виждате ли ония птици, накацали ей там? Забележете колко са охранени и едри, и то само благодарение на пожертвованията, които ни изпраща Турен — и затова те така сладко пеят за неговите обитатели. Никога славей няма да запее така, както те, когато видят двата златни жезъла…
— А, разбирам, в празника на жезъла — прекъсна го брат Жан.
— … или когато звъннат големите камбани, които висят над техните клетки. Да пием, приятели! Днес е приятно да се пие; както впрочем и всеки божи ден. Да пием! Пия за вас от все сърце и бъдете добре дошли! Не се страхувайте, че виното и храната ще се свършат. Даже и когато небето стане бронзово, а земята — желязна, запаси ще имаме за още седем-осем години повече, отколкото продължи гладът в Египет. А сега, приятели, да пием в мир и съгласие!
— Вие трябва да сте големи дяволи — възкликна Панюрж, — щом си живеете така хубаво на този свят!
— На онзи ще си живеем още по-хубаво — отвърна Едитус. — Поне Елисейските полета няма да ни липсват, бъдете уверен в това! Да пием, приятели. Пия за вас!
— Сигурно — рекох аз — по внушение на божествения и съвършения дух вашите първи ситицини са изобретили средство да си набавяте всичко, към което хората естествено се стремят и което е дадено на малцина или, по-точно казано, на никого. Ето какво ще рече да има рай не само на онзи, но и на този свят.
О хора честити, о полубогове!
Съдба такваз желая от сърце!