Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XX
Как моряците изоставят корабите в разгара на бурята

— О — извика Панюрж, — грешите, брат Жан, бивш мой приятелю. Казвам бивш, тъй като сега ни аз съм ваш приятел, ни вие — мой. Неприятно ми е да ви напомням, но струва ми се, че туй ваше пустосване облекчава далака ви; така и дърварят изпитва голямо облекчение, когато при всеки удар някой наоколо високо извиква: „Хък“; и играчът на кегли е безкрайно улесняван, когато някой съобразителен човек, забелязал, че топката му не се насочва в целта, навежда глава и с цялото си тяло се наклонява към страната, дето ловко подхвърлената топка непременно би срещнала кеглите. Но, така или иначе, вие грешите, скъпи ми приятелю. А какво ще речете, ако сега си похапнем нещо кабирно[1] — може би то ще ни спаси от бурята? Чел бях някъде, че в море по време на буря жреците на Кабирите, толкова възпявани от Орфей, Аполоний, Ферекид, Страбон, Павзаний и Херодот, никога не изпитвали страх и се чувствали в пълна безопасност.

— Какво пак ломоти този дявол! — сопна се брат Жан. — Да върви по дяволите, по хиляди, милиони, стотици милиони дяволи, този дяволски рогоносец. Ще дойдеш ли най-после да помогнеш ти, стара маймуно? Ще дойдеш ли, или не? Тук на бакборда! Свята глава господня, що за маймунски молитви мънка под носа си този побъркан и обсебен от дяволите антихрист? Та нали той докара бурята, а сега отказва да помага на командата. Ако дойда там, ей богу, ще те смотам като същински демон на бурята. Тук, юнга, тук, душице, дръж здраво, сега ще завържа гръцки възел. Ех, какъв си ми миличък! Дай боже да станеш абат в Талмуз, а сегашния да го видя пазач на Круле! Понократ, братко, внимавайте да не се нараните! Епистемон, дръпнете се от борда — видях там да пада мълния!

— Греби по-живо!

— Точно тъй. По-живо, по-живо, по-живо! Хайде, лодчице! По-живо! Но за бога, какво става? Носът е на парчета! Гърмете, дяволи, пърдете, трещете, бучете! Плюя аз на тази вълна! Божичко, още малко, и да ме отнесе. Сякаш милиони дяволи от всички окръзи са се събрали на съвет или съзаклятничат около избора на новия ректор.

— На бакборда!

— Точно тъй. Затегни скрипеца, хей, юнга, дявол те взел, чуваш ли? На бакборда, на бакборда!

— Бе-бе-бе, бу-бу-бу! — боботеше Панюрж. — Бу-бу, бе-бе-бе, потъвам! Ни небе, ни земя виждам! Горко нам, горко! От четирите стихии останаха ни само две — огън и вода. Бу-бу-бу, бу-бу! Ех, да можеше сега с божията милост да се видя в Сьойиското лозе или пък в Шинон, при сладкаря Инокентий, по-близичко до шарената изба — щях да се съглася да запретна ръкави и да ви изпека сладки. Мили началнико, не може ли да ме изхвърлиш на суша? Човек с добро сърце си бил, казваха ми хората. Ще ти дам всичкия си добитък и цялата си голяма градина с охлюви, ако с твоя помощ крачето ми стъпи на суша. О, горкият аз, горкият! Потъвам! Господи! Мили приятели, тъй и тъй скоро няма да се доберем до тих пристан, ами поне да поспрем на рейд където и да е. Хвърляйте котва! Да се измъкнем от тази беда, моля ви! Господин началник, за бога, спуснете сондата и лота! Нека измерим дълбочината. Господин началник, в името на нашия Спасител, нека опитаме, нека разберем може ли да пием тук прави, без да се навеждаме. Имам свои съображения за това.

— Реи долу! — изкомандва лоцманът. — Дръж фала! Спущай всички реи! Събирай платната! Хей! Внимание — галсите по-ниско! Хей, реи долу, пори с носа вълната! Изключи румпела! Остани в дрейфа!

— Къде сме? — запита Пантагрюел. — Боже, Спасителю наш, ела ни на помощ!

— Остани в дрейфа, чуваш ли! — извика старшият лоцман Жаме Брайе. — Остани в дрейфа! И оттук нататък всеки да се моли за душата си и да се надява само на чудо!

— Да дадем хубав тържествен обет пред бога! — предложи Панюрж. — Горко, горко, горко ни, бу-бу, бе-бе-бе, бу-бу-бу! Горко, горко ни! Да изпроводим някого от нас на поклонение. Така, така, нека всеки отдели някоя и друга стотинка от кесията си. Да, така!

— Ей, вие там — провикна се брат Жан, — на щирборда, дявол ви взел! За бога, остани в дрейфа! Изключи румпела! Остани в дрейфа, остани в дрейфа! А сега да пием! Но от най-хубавото и най-пивкото. Чуваш ли там горе, ей ти, готвачо? Разпореди се, сервирай! А то винцето и без друго ще отиде по дяволите. Ей, паже, донеси ми тук чекмеджето (така наричаше той молитвеника си)! Почакай, тегли, приятелю мой, запушалката е тук — ето така. Исусе спасителю, сега пък град и мълния! Ей, вие там, горе, моля, дръжте се добре! Кога е празникът на всички светии? Аз бих рекъл, че днес е нечестивият празник на милиони дяволски пълчища.

— Жалко — каза Панюрж. — Напразно, брат Жан, погубваш душата си. О, какъв добър приятел губя аз в тебе. Горко ни, горко, от минута на минута става по-зле. Вървим от Сцила към Харибда! Оле-ле, потъвам! Confiteor! Брат Жан, отче мой, само една думичка за завещание! Господин извлекател на квинтесенции, приятелю мой, Ахате мой! Ксеноман, мое всичко! Уви! Потъвам, две думички за завещание! Ето тук, на тази рогозка.

Бележки

[1] … нещо кабирно… — Кабири — древнофиникийски божества, култът към които преминал в Гърция. Кабирно-ярешка скара.