Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (231)

Глава XIII
Как Панюрж разгадава загадката на Хищника

Давайки си вид, че не чува тези думи, Хищника каза на Панюрж:

— Хайде, хайде, хайде! Защо мълчиш, зяпльо?

На това Панюрж отвърна така:

— Дявол го взел, виждам аз, че е свършено с нас, дявол ни взел, щом тук невинността не е защитена и дяволът, дявол го взел, опява мъртвите. Позволете ми да заплатя за всички, дявол ги взел, само ни пуснете да си вървим. Повече не мога, дявол ви взел.

— Да си отидете? — учуди се Хищника. — Хайде, хайде! От триста години насам не се е случвало някой да се измъкне оттук, без да си остави козината, а най-често и кожата. Хайде, хайде! Сам помисли: та нали ще рекат, че сме те задържали несправедливо и че сме се отнесли към теб несправедливо. Хайде, хайде! Ти и така си нещастен, но ще бъдеш дваж по-нещастен, ако не разгадаеш гатанката. Хайде, хайде, какво означава тя?

— Какво ли? — подхвана Панюрж. — Сега ще ви кажа: черна гъгрица, дявол я взел, родена от бял боб през дупката, която сама е прогризала в нея, дявол я взел, и тя ту хвърчи, ту пълзи по земята, дявол я взел. Ето защо Питагор, най-старият поклонник на мъдростта, или по гръцки — на философията, дявол я взел, смята, че гъгрицата е получила чрез матемпсихоза, дявол я взел, човешка душа. Ако вие бяхте хора, дявол ви взел, то по мнението на Питагор след вашата нелепа смърт душите ви щяха да влязат в телата на гъгрици, дявол ги взел: защото на този свят вие всичко гризете и гълтате, а на онзи ще гризете и

подобно пепелянки ще поглъщате

месата на рождените си майки,

но нека дявола ви вземе!

— Кълна се в тялото господне — каза брат Жан, — че от все сърце бих искал дупката на задника ми да стане боб и всичко около нея да бъде изгризано от тези гъгрици.

Тук Панюрж подхвърли на пода голяма кесия, натъпкана с екю с изображение на слънцето. При звъна на монетите Пухкавите котараци до един засвириха на ноктите си като на разстроена цигулка и с цяло гърло ревнаха:

— Ето подправка, предложена навреме! Сега делото е от вкусно по-вкусно, сочно и апетитно! Ясно — хората са си добри.

— Това е злато — рече Панюрж, — хубавички златни екю!

— Съдът вижда, той не е вчерашен — каза Хищника. — Така, така, така! Хайде, чеда мои, добавете още малко и си идете с мир: ние не сме чак толкова дяволи, ако и да сме черни! Тъй, тъй, тъй!

Напущайки Следствената зала, ние бяхме изпратени чак до вратата от някакви съдийски лешояди. Преди да се качим на корабите, тези лешояди ни предупредиха, че не бива да тръгваме на път, без да поднесем богати дарове на госпожа Хищникова, а така също и на всички Пухкави котки, в противен случай отново ще ни отведат в Следствената зала.

— Ама че разбойници! — извика сърдито брат Жан. — То се е видяло, че няма отърваване, ами я да опипаме дъното на джобовете си и да дадем на всекиго по нещо.

— Не забравяйте да подадете стотинки за вино и нам, злочестите — напомниха съдийските лешояди.

— Злочестите никога не забравят виното — промълви брат Жан, — те си спомнят за него всеки час и във всяко време.