Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (145)

Глава XLIX
Как Пантагрюел се готви за пътешествие по море и няколко думи за билката, наречена пантагрюелион^[1]

След няколко дни Пантагрюел, прощавайки се с добрия Гаргантюа, който непрестанно се молеше пътешествието на сина му да завърши благополучно, пристигна в пристанището Талас, близо до Сен-Мало. Придружаваха го Панюрж, Епистемон, телемският абат брат Жан Зъботрошача и други благородници, а именно Ксеноман, велик изследовател и любител на опасни пътешествия, дошъл по настояване на Панюрж, тъй като се намираше във васална зависимост от кастеланството Рагу.

Още с пристигането си в Талас Пантагрюел събра флотилия от толкова кораби, колкото някога по време на похода си към Троя Аякс извел от Саламин. Лоцмани, кормчии, гребци, водачи, майстори, воини, продоволствие, артилерия, бойни припаси, дрехи, пари и всякакви други вещи той взе толкова, колкото бяха необходими за продължително и рисковано пътешествие. Между другото видях, че накара хората си да натоварят голямо количество от неговата билка пантагрюелион, и не само зелена и прясна, но и изсушена и добре съхранена.

Тревата пантагрюелион има малък, жилавичък, кръгличък корен, с тъпо, белезникаво връхче, не много възлесто и проникващо в земята на не повече от лакът. От корена излиза едно-единствено стъбло, кръгло, подобно на стъблото на смрадлика, зелено отвън, белезникаво отвътре, вдлъбнато, като стъблото на smyrnium olusatrum, на бобовите растения и синята тинтява, дървесинно, право, крехко, малко назъбено, напомнящо леко набраздена колонка, изпълнено с влакънца — съставляващи всичката ценност на тази трева — и особено в средната част, или така наречената mesa, а така също и в другата, известна под името mylasea.

Височината на пантагрюелиона обикновено достига от пет до шест фута и само в отделни случаи превишава височината на копие (когато почвата е мека, блатиста, рохка, влажна, ала не и хладна, като например в Олон или в Розея близо до Пренесте, в Сабиния, и когато по рибарския празник и лятното слънцестоене паднат обилни дъждове). Понякога надхвърля височината на дърветата, какъвто е случаят с дендромалаха, както ни уверява Теофраст, макар че тревата умира всяка година, докато при дървото са дълговечни и коренът, и стъблото, и клоните, и вейките и от него излизат все нови и могъщи подрасти.

Листата на пантагрюелиона са три пъти по-големи на дължина, отколкото на ширина, всякога зелени, набъбнали като ава-жива, твърдички, с назъбени, сърповидни краища като у устоцветните и с върхове като македонско копие или като хирургическо ножче.

По своето устройство листата на пантагрюелиона се отличават малко от листата на ясена и репея и са толкова подобни на листата на водната тръстика, че мнозина ботаници, считайки пантагрюелиона за домашно растение, наричат тръстиката див пантагрюелион. Разположени са на редици по продължение на стъблото на равни разстояния едно от друго, на брой от пет до седем във всяка редица. Това, че природата е снабдила пантагрюелиона с нечетно число листа, число божествено и тайнствено, говори за особената любов на природата към него. Тяхната миризма е остра и не твърде приятна за деликатните носове.

Семената са събрани на върха на стъблото и малко под него. Те са много, както у всяка друга трева; едни са кръгли, други — продълговати, трети — ромбовидни, с тъмен, сиво-кафяв цвят, твърди, обвити с крехка ципица, служат за храна на всички пойни птици, като сойката, щиглеца, чучулигата, канарчето, кадънката и други, но ако човек ги употребява често и в голямо количество, убиват детеродната му способност. Вярно е, някога гърците са приготовлявали от тях разни видове фрикасета, сладки и банички, яли са ги след вечеря като рядко лакомство и са ги считали за най-добро мезе за вино, но, така или иначе, семената на пантагрюелиона са трудносмилаеми, развалят стомаха, влошават кръвта, сгорещяват мозъка и изпълват главата с изпарения, които причиняват остри болки.

Подобно на другите двуполови растения, притежаващи и мъжки, и женски цвят, като например дафиновото дърво, палмата, дъба, каменния дъб, лилията, мандрагората, папратта, гуглестата гъба, аристолохията, кипариса, терпентиновото дърво, ментата, божура и др., пантагрюелионът също има мъжки цвят, който никога не цъфти, но изобилствува със семена, и женски, който се покрива с малки бели цветове, празни и напълно безплодни; както и у другите подобни на него растения, женският цвят на пантагрюелиона има тази особеност, че неговите листенца са по-широки и по-меки от листата на мъжкия цвят, но затова пък той не е толкова висок.

Пантагрюелионът се сее, когато долетят ластовиците, а се бере, когато щурците започнат да прегракват.