Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (20)

Глава XVIII
Как Ианотус де Брагмардо бе изпратен при Гаргантюа да вземе обратно големите камбани

Метр Ианотус, остриган като Юлий Цезар,^[1] нахлупил на глава богословското кепе и заредил до насита благоутробието си с мармаладови бухти и светена водица от избата, се отправи към Гаргантюа, предвождан от три телета, сиреч от троица червенобузести университетски разсилни, и следван от петима или шестима учили-недоучили учени, един от друг по-пършиви.

Понократ ги посрещна на входа и бе ужасен от техния вид; накрая реши, че това са маскирани хора и запита едного от тях какво означава този маскарад. Отговорено му бе, че дошли да си вземат обратно черковните камбани. Щом чу това, Понократ изтича да предупреди Гаргантюа, та да знае човекът какво да отговори и незабавно да вземе решение. Осведомен за положението, Гаргантюа извика настрана наставника си Понократ, домоуправителя си Филотомий, оръженосеца си Гимнаст и Евдемон и поиска от тях съвет какво да прави и как да отговори. Всички бяха на мнение, че трябва да отведат гостите в бюфета и там да ги напоят както се полага; а за да не се хвали после старикът, че върнали камбаните благодарение на неговите настоявания, решиха, докато той обръща чашките една след друга, да извикат коменданта на града, декана на факултета и църковния наместник и им предадат черковните камбани, преди богословът да е изложил молбата си. Решиха също така да предоставят на учения мъж възможност да произнесе в присъствие на гореупоменатите лица своята блестяща реч. Речено-сторено. Когато всички се събраха, доведоха в препълнената зала и богослова и той, кашляйки, започна така: