Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXXIII
Как Пантагрюел забеляза близо до Дивия остров чудовищен кашалот
Към обяд Пантагрюел съгледа някъде около Дивия остров чудовищно голям физетер[1]; сумтейки и хриптейки шумно, той плаваше право срещу нас, издигаше се по-високо от марселите на нашите кораби а изхвърляше от устата си вода с такъв трясък, сякаш от планините се спускаше огромна река.
Пантагрюел го показа на лоцмана и на Ксеноман. По съвета на лоцмана тромпетите на „Таламег“ засвириха: „Внимание! Сгъсти редиците!“
При този знак всички кораби, галеони, руабарджи и либурни, подчинявайки се на морската дисциплина, се построиха в боен ред и образуваха гръцкото Υ — буквата на Питагор, каквато очертават при подета си жеравите и която не е друго, а остър ъгъл, чийто връх сега заемаше „Таламег“, готов да води бой докрай.
Засмян и решителен, брат Жан се възкачи на мостика заедно с артилеристите, а Панюрж започна да се вайка и да се окайва.
— Оле-ле! — викаше той. — Каква беда! От трън, та на глог! Да бягаме! Да пукна, ако това не е Левиатан, описан от благородния пророк Мойсей в житието за свети Йов. Той ще ни нагълта всички — и хора, и кораби — като хапчета. В огромната му адска уста ние ще заемем място, не по-голямо от пшеничено зрънце в устата на магаре. Вижте, ето го! Да бягаме! По-скоро, по-скоро на суша! Струва ми се, че това е същото морско чудовище, което някога бе предопределено да изгълта Андромеда. Загубени сме всички — до един. О, ако между вас се намереше сега някой безстрашен Персей да го прониже.
— Ей сега ще бъде пронизан от мен — рече Пантагрюел, — не се страхувайте!
— За бога — продължи да се вайка Панюрж, — сторете нещо, та да ми изфирясат страховете! Че как искате да не се страхувам, когато опасността е под носа ми?
— Ако ви е писано — отвърна Пантагрюел — да умрете така, както неотдавна ви предсказа брат Жан, вие би трябвало да се страхувате от Пироя, Еоя, Аетон и Флегон, всеславните огнедишащи коне на слънцето, които изпущат огън от ноздрите си, и да не се боите от кашалотите, които изхвърлят от ушите и от устата си само вода. Водата не представлява за вас смъртна опасност. Тази стихия по-скоро ще ви защити и запази, но, така или иначе, няма да ви погуби.
— Ще ме защити друг път! — рече Панюрж. — Значи, напразно съм ви излагал учението за превращението на елементите и за това, че между печене и варене и варене и печене разлика, кажи-речи, няма? Уви! Ето го. Ще отида да се скрия долу. Сега вече няма шега — този канибал ще ни нагълта! Аз виждам над околомачтовата площадка коварната Атропос с острите й ножици, готова да пререже нишката на живота ни. Пазете се! Ето го! У-у, какъв си ужасен и отвратителен! Колко ли други си удавил ти, та и време да се похвалят с това не си им оставил! И още нещо! Друго щеше да е, ако вместо тази горчива, миризлива и солена вода изхвърляше приятно, сладко бяло винце, а и червено да е, не възразявам; тогава човек би се примирил, като оня английски милорд[2], комуто за извършени престъпления позволили да умре по свой избор и който предпочел да се удави в бъчва с малвуазие. Ето го! Не мога да те гледам — толкова си противен и омразен! На съд при сплетниците!