Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (199)

Глава XLIX
Как Оменац, епископ на папоманите, ни показа дадените свише Декреталии

Накрая Оменац ни каза:

— Нашите свещени Декреталии ни предписват и повеляват да посещаваме най-напред църквите, а после кръчмите. И така, за да не се отклоняваме от това хубаво правило, да отидем сега на църква, а след това ще погуляем.

— Достопочтени — извика брат Жан, — тръгнете напред вие, а ние ще ви последваме. Мъдрите ви думи разкриват във вас добър християнин. Ние наистина отдавна не сме се черкували. Аз съм в отлично разположение на духа и се надявам да си хапна както се полага. Колко е приятно да срещнеш добри хора!

Когато стигнахме до църковната врата, забелязахме голяма позлатена книга, цялата покрита с красиви, драгоценни камъни: розови рубини, изумруди и диаманти, още по-хубави или поне толкова хубави, колкото ония, които Октавиан Август принесъл в дар на Юпитер Капитолийски. Книгата висеше пред фриза на портала на две дебели златни вериги. Ние я гледахме и й се любувахме. За Пантагрюел не беше така трудно да я докосне и той я пипаше и прелистваше колкото си искаше. В същото време ни уверяваше, че като я докосвал, изпитвал лек сърбеж в ноктите и някакво затопляне в ръцете, а заедно с това и непреодолимо желание да натупа един или двама служители само не от ония с тонзура.

Тук Оменац се обърна към нас със следните думи:

— Както знаете, някога Мойсей е предал на юдеите законите, написани от божията ръка. В Делфи на фасадата на Аполоновия храм бе намерен божествено вдъхновеният надпис: ΓΝΩΘΙ ΣΕΑΤΟΝ^[317]. След време на същото място забелязаха думата ΕΙ^[318], продиктувана също така свише. Във Фригия свещената каменна Кибела била спусната от небесата в полето, известно под името Песинунт. И статуята на Диана в Таврида дошла от небето, ако вярваме на Еврипид. От небето е паднала и орифламата на доблестните и дълбоко религиозни френски крале, за да тръгнат с нея срещу неверниците. По времето на Нума Помпилий, втория римски цар, от небето се спуснал островърхият щит, наречен Анцил, а върху атинския Акропол някога паднала от небесната синева статуята на Минерва. Така и свещените Декреталии, които виждате тук, са написани от ръката на херувим. На вас, които идвате отвъд морето, това може да се стори невероятно.

— Че комай е така — отвърна Панюрж.

— А те наистина ни бяха изпратени свише, подобно на реката Нил, която Омир, първоотец на всяка философия с изключение, разбира се, на божествените Декреталии, бе нарекъл „Произлязла от Юпитер“. И тъй като вие сте видели папата, възвестител на Декреталиите и ревностен техен пазител, ние ще ви позволим да ги разгледате, а ако пожелаете, и да ги целунете. Но преди това ще трябва три дни да постите и съгласно правилника редовно да се изповядвате, грижливо анализирайки и степенувайки вашите прегрешения, за да не пропуснете нищо от делата и постъпките си, както ни учат чудните слова на божествените Декреталии. А за всичко това е нужно време.

— Достопочтени — захвана Панюрж, — Декретеналии, искам да кажа Декреталии, ние сме виждали всякакви: и на хартия, и на пергамент, и на кожа, и писани на ръка, и напечатани. Излишно е да се трудите да ни ги показвате. Достатъчна ни е вашата готовност, за която ви благодарим.

— Исусе, сине господни! — извика Оменац. — Но вие никога не сте виждали Декреталии, сътворени от ангели. Тези, които се намират у вас — в страната ви, — са преписани от нашите — за това открито говори един от тълковниците на Декреталиите. А колкото до останалото, моля ви да не щадите спокойствието ми. Вие само си помислете съгласни ли сте да постите три божи дни и после да се изповядате.

— Виж, да се изповядаме може — отвърна Панюрж, — но да постим — опазил ни господ, защото толкова постихме и препостихме по море, че паяците си оплетоха паяжини в зъбите ни. Погледнете този наш добър брат Жан Зъботрошача (при тези думи Оменац нежно го прегърна): гърлото му тъй си и мухляса от туй, че не движи ни устните, ни челюстите си.

— Така е — потвърди брат Жан. — Толкова тримирих и постих, че накрая цял се изкривих.

— Тогава да влезем в църквата — каза Оменац, — и ще прощавате, ако сега не ви отслужа голямата литургия. Обяд е минал вече, а нашите свещени Декреталии ни запрещават да служим след пладне — става дума за голямата утринна служба с хор и с причастие. Но аз мога да ви отслужа друга, тиха и суха.

— Предпочитам подмокрена с някое хубаво анжуйско винце — подхвърли Панюрж. — Хайде, хайде да си сръбнем като хората…

— Хай да му се не види! — кипна брат Жан. — Хубаво се наредихме, още ще я караме на сухо. Ако бях си закусил и похапнал по монашески, че отгоре на туй и някой Requiem да бях му дръпнал, сега хляб и вино и за умрелите, и за живите да намерите у мен. Ех, няма как, ще се търпи! Бутайте, блъскайте, тикайте, но гледайте по-набързо да я пробутате тази литургия, че, току-виж, повърна или стане нещо по-лошо.