Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (47)

Глава XLV
Как монахът доведе поклонниците и какви хубави думи им каза Грангузие

След приключване на битката Гаргантюа и неговите хора с изключение на монаха потеглиха обратно и на разсъмване стигнаха у Грангузие, а Грангузие в това време лежеше в постелята си и молеше бога да ги запази и им дари победа; когато ги зърна всички здрави и читави, той от все сърце ги разцелува и ги запита за монаха. Гаргантюа му отговори, че монахът по всяка вероятност е пленен от враговете.

— Толкова по-зле за тях! — подхвърли Грангузие.

А то така и стана де! Не току-тъй у нас и до днес съществува поговорката: „Да пуснеш калугер у дома си, все едно да си сложиш таралеж в гащите“.

После Грангузие нареди на слугите да приготвят богат обяд за угощение на победителите. Когато всичко бе сложено на трапезата, повикаха и Гаргантюа, ала той бе толкова опечален от изчезването на монаха, че не можеше ни да пие, ни да яде.

И точно в този миг неочаквано се появи монахът и още от вратата нетърпеливо се провикна:

— Гимнаст, братко, студено винце, студено винце!

Гимнаст изскочи на двора и с очите си видя не друг, а самия брат Жан да бърза към него, подкарал пред себе си петимата поклонници и пленения Фанфарен. После излезе да го посрещне и Гаргантюа и зарадван до немай-къде, го отведе при Грангузие, който дълго го пита и разпитва за патилата му.

Монахът му разказа всичко от игла до конец: как го бяха пленили, как се бе избавил от стрелците, какво клане му бе теглил насред пътя и как бе отървал поклонниците и взел в плен военачалника Фанфарен. След този разказ започна весело пиршество.

По време на угощението Грангузие запита поклонниците от кой край са, откъде идват и къде отиват.

Тутков отговори за всички.

— Господарю — рече той, — аз съм от Сен-Жну, в Бери, оня там — от Палюо, този — от Онзе, другият до него — от Аржи и последният — от Вилбернен. Идваме от Сен-Себастиан, близо до Нант, а сега полека-лека се прибираме при своите.

— Така, така — промълви Грангузие, — а защо сте ходили в Сен-Себастиан?

— Ходихме да молим светията да ни избави от чумата — отвърна Тутков.

— О, злочести вие! — изохка Грангузие. — Нима вярвате, че свети Себастиан изпраща чумата?

— Вярваме, разбира се — потвърди Тутков. — Нашите проповедници ни учат така.

— Как? — изненада се Грангузие. — Тези лъжепророци разпространяват подобни суеверия? Клеветят светите божи служители, уподобявайки ги на дяволи, които сеят само злини в света? И Омир някога писа, че Аполон е изпратил чума на гръцката армия, а други поети измислиха цяло едно небе, населено с бесове и със зли богове. А и в Сине някакъв лъженабожник проповядваше, че свети Антон възпалява краката, свети Евтроп поболява хората от воднянка, свети Жну — от подагра, а свети Гилда им взема ума. Но аз хубаво го наказах и макар да ме нарече еретик, оттогава насам ни един лъженабожник не посмя да стъпи във владенията ми. Учудва ме, че вашият крал им позволява да произнасят в кралството му такива възмутителни проповеди, защото те са повече за осъждане от ония, които с измами и магии разпространяват чумата. Чумата убива само тялото, докато подобни самозванци тровят душите.

Тук неочаквано влезе монахът, пристъпи решително напред и запита:

— Вие от кой край сте, бедни мои братя?

— От Сен-Жну — отвърнаха поклонниците.

— А какво прави добрият веселяк абат Траншлион? — запита отново той. — Ами монасите у вас какво ядат? Майка му стара, сигурно се натискат около жените ви, докато вие гоните Михаля.

— Хм, хм! — рече Тутков. — За моята аз не се боя. Който я види денем, няма да си блъска ангелите да я навестява нощем.

— Не си прав, момчето ми — отвърна монахът. — Тя може да е грозна като Прозерпина, дявол я взел, но завъртят ли се край нея монаси, няма да я оставят на мира. Дето казват: добрият майстор намира как да употреби всяко нещо. Чумата да ме умори ако не ги видите набъбнали, когато се върнете, а то нали знаете — и сянката на манастирската камбана е оплодяваща.

— Като водата на Нил — каза Гаргантюа, — ако вярваме на Страбон. А Плиний в книга седма, глава трета, твърди, че плодовитостта зависи от храната, дрехите и телосложението.

Тогава Грангузие се обърна към поклонниците:

— Идете си по живо по здраво и нека бог бъде всякога с вас. Отсега нататък не се впускайте в такива неразумни и безполезни странствувания. Гледайте семействата си, трудете се всеки на своето поприще, възпитавайте в благонравие децата си и живейте, както ви учи добрият апостол Павел. Тогава и бог, и ангели, и светии ще ви закрилят и няма да се боите ни от чума, ни от каквато и да е друга болест.

След тези думи Гаргантюа ги отведе в голямата зала да си похапнат. А поклонниците само въздишаха и най-после рекоха на Гаргантюа така:

— Честита е държавата, управлявана от такъв господар! Ние разумяхме много неща и се поучихме от думите му повече, отколкото от всички проповеди, казани в нашия град.

— За това говори и Платон в книга пета De rep. — рече Гаргантюа: — държавите ще бъдат честити, когато царете станат философи или философите — царе.

После заповяда да напълнят дисагите им с храна, а манерките с вино и за да облекчи пътуването им, даде всекиму от тях по един кон и по няколко кароли за дребни нужди.