Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (162)

Глава XII
Как Пантагрюел прекара в прокуратурата и необичайният начин на живот на сплетниците

Продължавайки нашия път, на другия ден ние благополучно стигнахме в Прокуратурата, страна нечиста и безредна. Дотогава не бях слушал нищо за нея. Там видяхме прокурори и съдебни изпълнители, тоест сплетници от всякакъв вид. Те не ни предложиха ни да пием, ни да хапнем. Само ни се кланяха доземи и ни казваха, че са на нашите услуги. Един от преводачите ни разказа на Пантагрюел по какъв необикновен начин тези хора си осигуряват препитанието — начин, диаметрално противоположен на римските обичаи. В Рим мнозина се изхранват, като тровят, бият и убиват други; сплетниците пък преживяват, като позволяват да ги бият и ако останат по за дълго небити, до един измират от глад, и не само те, а и жените и децата им.

— Те ми напомнят онези хора — каза Панюрж, — у които, както твърди Гален, стрелката не подскача, докато не ги натупат хубаво. А с мен е обратното — ако ме набият, кълна се в свети Тибо, че изведнъж ще се получи засечка.

— А сега чуйте по какъв начин се препитават тези хора — продължи преводачът. — Ако монах, свещеник, лихвар или адвокат изпитва към някой велможа ненавист, той насъсква срещу него едного от тези сплетници. Сплетникът ще заведе дело срещу велможата, ще го призове в съда, ще го оскърби и наклевети нагло съгласно получените указания, докато най-после велможата, стига само да не е побъркан и по-глупав от магаре, го халоса с тояга или със сабя по главата или му пречука краката, или, което е още по-добро, го хвърли от бойниците или от прозорците на замъка си. Стане ли това, ето ви сплетника богат за цели четири месеца: ударите с тояга за него са същински реколти, тъй като той ще смъкне от монаха, от лихваря, от адвоката много пара, много нещо, а и велможата от своя страна ще му даде възнаграждение, и то толкова голямо и щедро, че сам ще остане с празни ръце, пък отгоре на туй и ще трепери да не изгние из затворите, сякаш едва ли не е утрепал самия крал.

— Зная чудесно средство срещу такова зло — каза Панюрж. — Сеньор Дьо Баше се е възползвал от него.

— Какво е то? — запита Пантагрюел.

— Сеньор Дьо Баше — продължи Панюрж — бил човек безстрашен, добродетелен, великодушен, доблестен. Когато се завърнал у дома си след дългата война, по време на която херцог Ферарски, подпомаган от французите, храбро отбивал яростните атаки на папа Юлий Втори, блаженият игумен на Сен-Луанската обител започнал за свое собствено удоволствие и развлечение да изпраща при него сплетници и да го разтакава по съдилища.

Веднъж, когато, като човек добър и благонравен, закусвал със слугите си, сеньор Баше наредил да повикат неговия хлебар на име Луар и жена му, както и енорийския свещеник Удар, който по тогавашния френски обичай служил при него като домакин, и в присъствие на дворяните и слугите, им казал:

— Чеда мои, вие виждате какви неприятности ми създават всеки божи ден тези подли сплетници. Аз съм стигнал вече дотам, че ако не ми помогнете, ще зарежа страната и ще хвана пътя към Черна Африка. Ето защо, щом се появи такъв сплетник, вие, Луар, и вашата жена ще влезете в голямата зала в сватбени одежди, готови уж да се венчаете. Ето ви сто златни екю да си купите нови сватбени накити. Вие, господин Удар, ще наденете хубавия стихар и епитрахила и ще дойдете със светена водица, като че се готвите да ги венчавате. И вие, Трюдон (така се наричал неговият барабанчик), елате навреме с флейтата и барабана си. Щом младоженците дадат съгласието си и женихът, под ударите на барабана, целуне невестата си, всички според обичая започвате един друг леко да се ръчкате. После ще се наядете колкото може по-добре и когато ви падне подръка сплетникът, удряйте безмилостно, като че биете недоузряла ръж. Моля, удряйте, бъхтайте, шибайте го! Ето ви нови стоманени ръкавички, обшити с козя кожа. Удряйте сплетника и отзад, и отпред, не жалете сили. Който от всички най-добре го отупа, него ще считам за най-свой. Не се страхувайте от съд — на всички ще стана свидетел. Набили го, ще река, на шега — както се полага на сватба.

— Да, но как ще познаем сплетника? — запитал Удар. — При вас идва толкоз народ!

— И за това съм помислил — отвърнал Баше. — Приближи ли се към вратника човек пешком или възседнал мършаво конче, с голям, тежък сребърен пръстен на палеца си, да знаете, че е сплетник. Вратарят ще го посрещне любезно и ще заудря камбаната. А вие бъдете готови и елате в залата да разиграете трагикомедията, за която току-що ви говорих.

И не щете ли, същия този ден пристигнал с божията воля стар, дебел, червендалест сплетник. Похлопал на вратата и вратарят веднага го познал по старовремските калеври, по келявата кобила, по торбата, натъпкана със съдебни призовки и увиснала на пояса му, и най-вече по големия сребърен пръстен на левия палец. Вратарят го посрещнал любезно, разтворил широко вратника пред него и весело заудрял камбаната. При този знак Луар и жена му бързо навлекли сватбените одежди и се отправили засмени към залата.

Удар грабнал стихара и епитрахила, но в преддверието срещнал сплетника, замъкнал го със себе си и докато другите надявали ръкавиците и се готвели за боя, дълго го поил с винце и му говорел така: „Ех, че навреме дойдохте! Господарят е в отлично настроение. Как славно ще си погуляем! Трапезите пращят от ядене — у нас стягаме сватба. Пийте и се веселете!“

Тъй го приканвал свещеникът и той — готово, пил за младоженците, пил за сватбарите, та още по едно, че още по едно, докато хубаво се насвяткал.

Междувременно, като видял хората си насъбрани в залата и всички в боева готовност, Баше проводил да извикат Удар. Дошъл Удар и донесъл светена водица. След него се задал и сплетникът. Влизайки в залата, той не пропуснал да стори няколко почтителни поклона, а после приканил Баше да се яви в съда. Баше го приел от любезно по-любезно, подхвърлил му някоя и друга монета и го помолил да присъства на сватбената церемония.

Претупали надве-натри сватбата и започнали да се ръгат един друг с юмруци. Но когато дошъл редът на сплетника, така го нагостили с железните ръкавици, че горкият и името си забравил: очите му посинили, осем ребра му строшили, гръдната кост му избили, ключиците на четири, а долното чене на три му разбили и всичко уж на шега. А как здравенякът Удар го дънил със стоманената си ръкавица, скрита под ръкава на стихара — един господ само знае!

Върнал се на остров Бушар сплетникът, облъскан и нашарен като тигър, но затова пък напълно удовлетворен и облагодетелстван от сеньор Баше, и благодарение на добри тамошни хирурзи поживял си още дълги години. За станалото никой дума не продумал. Споменът за него отлетял ведно с камбанния звън при погребението му.