Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (65)

Глава IV
Детството на Пантагрюел

Чел съм у древните историографи и поети, че мнозина на този свят се раждали по твърде странен начин, но това е дълго за разказване. Ако имате свободно време, прочетете VII книга на Плиний. Но вие никога не сте и чували да се говори за такова необичайно детство като детството на Пантагрюел, защото наистина е трудно да се повярва как за тъй кратко време той израсна и укрепна дотолкова, че даже Херкулес, който убил в люлката си две змии, не може да се сравнява с него, защото тези змии били мънички и слаби, а Пантагрюел, още пеленаче, извърши ужасяващи подвизи.

Аз няма да седна сега да ви разправям как при всяко ядене той изпиваше млякото на четири хиляди и шестстотин крави и как, за да направят печката, на която варяха кашичката му, повикаха всички тенекеджии от Сомюр (в Анжу), от Вилдийо (в Нормандия) и от Брамон (в Лотарингия), нито как ядеше от огромната каменна гаванка, намираща се още в Бурже, близо до двореца, и как острите му и здрави зъбки отгризаха голямо парче от същата гаванка, което ясно се забелязва и днес.

Веднъж, когато му се поискало да си побозае от една от своите крави (а те, казва историята, били единствените негови кърмачки), той се изплъзва от каишите, с които връзвали ръцете му за люлката, пипва кравата за краката, налапва двете й вимета и половината от корема заедно с черния дроб и бъбреците и а-а да я нагълта цялата, ако кравата не заревала така, сякаш върху нея връхлетяла глутница вълци. Дочули хората рева на кравата, дотичали от всички страни и я изтръгнали от лакомника, но кракът й останал в ръцете му и той продължил да го гризе и смуче тъй сладко, както вие си ядете наденичка; когато се опитали да му отнемат кокала, той го нагълтал, както морският гарван гълта малка рибка, а после започнал да вика: „Ох, ох, ох!“, с което той, незнаещият още да говори, искал да каже, че кокалът е много сладък и че с удоволствие би си хапнал повечко. Като видели това, прислужниците го вързали с дебели въжета, каквито правят в Тен, за да пренасят с тях сол в Лион, или пък като тия, с които връзват огромния кораб „Франсоаз“ на Хавърското пристанище в Нормандия.

Друг път, когато голямата мечка, която някога бе кърмила баща му, се отскубнала от клетката си и започнала да лиже личицето на бебето, тъй като кърмачките не избърсали устничките му както се полага, той се освободил от тези въжета така лесно, както Самсон от примките на филистимляните, и като нагънал Баба Меца, разкъсал я на парчета като кокошка и си я изял до шушка.

Ала Гаргантюа се боеше, че ако това продължава така, може да се случи нещо, дето човек хич не го и помисля, и нареди да го вържат с четири дебели вериги, а над люлката да издигнат защитен свод. В Ла Рошел и днес още можете да видите една от тези вериги, която вечер опъват между двете големи кули на пристанището; другата е в Лион, третата — в Анжер, а четвъртата я задигнали дяволите, за да вържат Луцифер, който в това време бил разкъсал веригите си и продължавал да беснее от болки в стомаха, защото изял на обяд душата на някакъв съдебен пристав. Така че вие спокойно можете да вярвате на Никола дьо Лира^[1], който по повод на един пасаж в Псалтира: „Et Og regem Basan“^[2] казва, че като малък Ог бил толкова корав и силен, че се налагало да го връзват за люлката с железни вериги. И така, оттогава насам Пантагрюел като че ли се поукротил, защото и веригите не били леки, а и люлката спъвала движенията на ръцете му.

Но да ви разкажа какво се случи веднъж, когато на някакъв голям празник баща му, Гаргантюа, заповяда да устроят разкошен пир, за да нагостят всички князе от неговия двор. Кой знае какво шетане е било този ден, та слугите хич се и не сетили за бедния Пантагрюел и така детето си останало a reculorum^[3].

И какво направи той тогава?

Какво направи ли, добри ми хора? Ето, слушайте сега.

Най-напред се опита да разкъса с ръце веригите си, но не успя, защото бяха много здрави. Тогава той зарита с нозе така, че откърти предната част на люлката, макар тя да бе направена от греда, широка цели седем ампана^[4], после опъна крака надолу и щом докосна земята, рипна отведнъж, изправи се и понесе люлката на гръб точно като костенурка, полазила нагоре по стена. Ако вие бяхте го видели в този миг, непременно щяхте да си помислите, че това е огромен носен от вълните кораб с водоизместимост петстотин тона.

Така той влезе в празничната зала и, повярвайте ми, гостите толкова се уплашиха, че устните им пресъхнаха от страх. А Пантагрюел, като не можеше да си освободи ръцете, с мъка се навеждаше над трапезата и облизваше де що можеше с език. Виждайки това, баща му тутакси разбра, че в залисията си слугите са забравили да нахранят детето, и по съвета на гостите заповяда да му снемат веригите; впрочем това той стори и по настояване на придворните лекари, които го уверяваха, че ако и занапред продължават да го връзват към люлката, Пантагрюел цял живот ще страда от пясък в пикочния мехур.

И тъй, смъкнаха веригите от детето, настаниха го на трапезата и го нахраниха както се полага, а после то с такава омраза блъсна люлката си, че тя се разби на петстотин хиляди парчета, след което на всеослушание заяви, че в люлка повече няма да седне.