Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XXVII
Как Пантагрюел издигна трофеен стълб за увековечаване на техния подвиг, а Панюрж — друг, за слава на зайците, как от ветровете на Пантагрюел се народиха малки мъже, а като пуфкаше — малки жени и как Панюрж строши дебела тояга, поставена върху два стакана
— Преди да тръгнем на път — заяви Пантагрюел, — аз бих искал в памет на току-що извършения от вас подвиг да издигна тук хубав трофеен стълб.
При тези думи всички с радост и песни издигнаха висок стълб, на който окачиха: седло, юлар с пера, стремена, шпори, ризници, стоманени доспехи, секира, меч, желязна ръкавица, боздуган, наколенници, огърлица — с една дума, всичко необходимо за триумфална арка или трофеен стълб.
А после, за да се запомни завинаги този подвиг, Пантагрюел написа следната победна песен:
Тук четирима войни се сражаваха
и всеки бе в ума си уверен,
те като Сципиона побеждаваха
не с меча, а с духа си устремен.
И взеха много врагове във плен —
шестстотин и петнадесет пирати.
Светът от сила не е застрашен,
от умните той винаги си пати.
Това е повсеместно
и всекиму известно,
победата е дар
и идва много лесно,
тъй мъдро и чудесно
от бога господар.
Тя има вечно свой избраник драг
и само него с лаври увенчава.
Боецът, който е със бога благ,
в живота с вярата си побеждава.
Докато Пантагрюел съчиняваше това стихотворение, Панюрж закачи на висок кол първо рогата, кожата и десния преден крак на пръч, после ушите на три заека, гърба на питомен заек, челюстите на друг — див, — крилцата на малка дропла, крачетата на четири гълъба, шише с оцет, рога, в който си държаха солта, и накрая дървен ръжен, шиш, стар продупчен котел, оканица, глинена солница и бовезки стакан.
И подражавайки на горните стихове, написа следното:
Тук четири пиячи се разпяваха
и всеки бе така развеселен,
с бъчонки и бутилки се сражаваха,
че даже Бакхус беше възхитен.
Със заешко бе всеки нагостен
и със стомаха май че прекалиха
със много сол, оцет, пипер и хрен,
но с дума за това не възразиха.
Това е интересно
и важно и уместно
човек да разбере,
че на стомаха с пресно
месо не му е лесно,
помнете туй добре.
Без винце обеда не ни е драг,
но има ли го, мъката минава
и заека с подправки ни е благ —
гощавката неповторима става.
Накрая Пантагрюел каза:
— Да тръгваме, чеда мои; чини ми се, че прекалихме с това ядене и пиене, а добър боец рядко бива оня, който в тези неща няма мяра. Няма по-хубава сянка от сянката на знаме, по-хубава пара от парата на запотен кон и по-хубав звън от звъна на доспехи.
При тези думи Епистемон се усмихна и каза:
— Няма по-хубава сянка от сянката на кухня, по-хубава пара от парата на млин и по-хубав звън от звъна на стакан.
На това Панюрж на свой ред отвърна така:
— Няма по-хубава сянка от сянката на балдахин, по-хубава пара от парата на женска ненка и по-хубав звън от звъна на мъжки доспехи.
Като каза така, Панюрж стана, пръцна, подскочи, подсвирна, а после весело и гръмко извика:
— Да живее Пантагрюел!
За да не остане назад, и Пантагрюел стори същото, но от звука, който издаде, земята се затресе на девет мили и ведно с вонящия въздух от него наизскочиха повече от петдесет хиляди мънички човечета — джуджета и уроди, а като пуфна — пъкнаха други петдесет хиляди малки, хилави женички, каквито може да видите навсякъде: на дължина те са колкото кравешка опашка, а на ширина — не по-големи от лимузинска ряпа.
— Виж ти, виж — учуди се Панюрж, — толкова плодовити ли са вашите ветрове? Ей богу, ето ни хубави пръд… и хубави пуф… Я да ги оженим, пък току-виж, че народили конски мухи…
А Пантагрюел точно така и направи: нарече ги пигмеи и ги изпрати да живеят на близкия остров, дето оттогава насам силно са се размножили; жеравите водят с тях постоянна война, ала те се отбраняват мъжки, защото тези човешки отрепки (в Шотландия ги наричат „черни мангъри“) са крайно избухливи, физиологическата причина на което трябва да се търси в обстоятелството, че сърцето у тях се намира до самото задно черво.
Междувременно Панюрж взе два еднакви по големина стакана, напълни ги догоре с вода, постави всеки от тях на отделна скамейка на разстояние пет фута една от друга, взе пет и половина фута дълга тояга и я положи върху двата стакана така, че краищата й докосваха само ръбовете им.
После грабна здрав кол и каза на Пантагрюел и на останалите:
— Вижте сега, господа, как леко ще спечелим победа над нашите врагове: и както ще ви строша дървото, без да счупя чашите, без да ги пукна и което е по-важно, без да разлея капчица вода от тях, така ще строшим главите на дипсодите, без да падне косъм от нашите и без каквито и да било загуби за нас. Но за да не смятате, че тук има магия, ето — рече той, като се обърна към Епистемон, — вземете този кол и ударете с всички сили тоягата по средата.
Епистемон замахна с кола и тоягата се прекърши на две равни половини, при което от чашите не се изля ни капчица вода.
Накрая Панюрж каза:
— Зная и друго… Но сега да вървим и от нищо се не бойте!