Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (177)

Глава XXVII
Какво мисли Пантагрюел за смъртта на херосите, както и за ужасяващите знамения, предшестващи кончината на сеньор Дьо Ланже

— Аз не съжалявам — продължи Пантагрюел, — че в морето ни застигна буря, по време на която претърпяхме толкова мъки и толкова трудности, напротив — радвам се, тъй като благодарение на нея научихме онова, което ни разказа добрият Макроб. И даже съм склонен да повярвам всичко, което той каза за кометата, появила се на небето няколко дни преди смъртта на хероса. Наистина душите на някои от тези хора са толкова благородни, толкова възвишени и героични, че дни наред небесата ни предизвестяват за тяхната смърт и успение. Така и благоразумният лекар, догадил по всички признаци близкия край на болния, предупреждава своевременно жена, деца, баща и родственици, близки и приятели за неизбежната кончина на съпруга, та в краткото време, което му остава, да го посъветват да сложи в ред къщата си, да подкрепи и благослови децата си, да се погрижи за вдовицата, да стори необходимото по издръжката на сирачетата или, с други думи, да не бъде изненадан от смъртта, преди да е направил завещанието си и помислил за душата и за дома си. Така благосклонните небеса, възрадвани, че скоро ще приемат тези блажени души, запалват във вид на комети и метеори празнични огньове, та хората безпогрешно да предсказват и сигурно да предвиждат края на благородните души.

Така някога в Атина, обсъждайки присъдите на криминалните престъпници, съдиите на Ареопага ползвали особени за всеки случай знаци: буквата Θ означавала смъртна присъда, Τ — оправдание, а Α — нужда от допълнителни разяснения по делото, разбира се, когато то още не било приключено. Изложени публично, тези знаци облекчавали вълненията и тревогите на родители, приятели и други, нетърпеливи да узнаят участта на злосторниците, задържани под стража. Така и небесата като с блестящи, ефирни знаци ни казват чрез кометите: „О, смъртни, ако желаете да узнаете още нещо от тези блажени души, да разберете от тях това или онова, да ги чуете, да ги познаете, да получите указания, касаещи се до обществено или частно благо и полза, то побързайте да им се представите, тъй като краят и развръзката на комедията са близки. А свърши ли тя, напразни ще бъдат после вашите съжаления.“

Но това все още не е всичко. За да покажат на населяващите земята, че са недостойни да живеят с такива необикновени души, небесата плашат и тревожат людете с чудеса, видения, страшилища и всякакви други свръхестествени предзнаменования, каквито ние със собствените си очи видяхме малко преди да се пресели в другия свят благородната, възвишената и героичната душа на мъдрия и доблестен рицар Дьо Ланже, за когото говори Епистемон.

— Спомням си — подхвана Епистемон — и сърцето ми още тръпне и бие неспокойно, когато си помисля за ужасяващите чудеса, които видяхме ясно в петте или шестте дни преди смъртта му. Сеньорите Д’Асие, Шеман, едноокият Майи, Сент-И, Вилньов-ла-Гюйар, метр Габриел, савиянски лекар, Рабле, Каюо, Масюо, Майоричи, Бюлу, Серкю, наричан „Бургместр“, Франсоа Пруст, Ферон, Шарл Жирар, Франсоа Буре и толкова други приятели, близки и слуги на покойния се гледаха един друг мълчаливо, без дума да си кажат, разбирайки, че Франция скоро ще загуби един тъй съвършен и тъй нужен за славата и защитата й рицар и че небето им припомня това като своя върховна повеля.

— Кълна се в пискюла на качулката си — каза брат Жан, — че ми се ще на стари години и аз да стана учен. Всъщност, между нас казано, латерната ми и така си работи не лошо…

Та ще речете вие,

тъй казал кралят на князете,

кралицата на синовете, —

че тези хероси и полубогове, за които е дума, умират като нас, така ли? Майчице пресвята! Аз пък, да ме прости господ, си мислех, че са безсмъртни като ангелите небесни. Но както казва и достопочтеният Макроб, ето че в края на краищата и те умират.

— Не всички — възрази Пантагрюел. — Стоиците ги наричаха смъртни с изключение на един и той единствен е безсмъртен, свободен от страсти и невидим. Пиндар открито казва, че богините гамадриади получават от къделята на съдбата и несправедливите парки нишка (сиреч живот), не по-дълга от тая на дърветата, които пазят. В книгата „За Фокид“ Калимах и Павзаний твърдят, че дриадите произлизат от дъба, което мнение се споделя и от Марциан Капела^[1]. Що се отнася до полубоговете, до всички ония панове, сатири, силвани, вампири, египанове, нимфи, хероси и демони, то, изхождайки от указанията на Хезиод, мнозина твърдят, че средната продължителност на техния живот се равнява на девет хиляди седемстотин и двайсет години, което число е получено по следния начин: прибавяте към едно четири пъти по двайсет, полученото умножавате на три и на пет по две, а после на три. По този въпрос прегледайте книгата на Плутарх „Залезът на оракулите“.

— В моя молитвеник нищо подобно не е казано — рече брат Жан. — Пък и мен да питате, аз не хващам вяра на такива работи, но нейсе — нека бъде тъй.

— Аз мисля — добави Пантагрюел, — че разсъдъчните души се изплъзват от ножиците на Атропос^[2]. Безсмъртни са всички — и ангели, и демони, и хора. По този повод ще ви разкажа странна история, записана и засвидетелствана от мнозина учени и сведущи историографи.