Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (37)

Глава XXXV
Как ловко Гимнаст уби военачалника Трипе и други пикрошолови войници

Като чуха тези думи, някои от войниците се изплашиха и въобразявайки си, че странникът е предрешен дявол, започнаха с две ръце да се кръстят. Единият от тях, на име Жан Добрия, началник на селската доброволна стража, измъкна от пояса си молитвеника и с висок глас се провикна:

— Agios ho Theos!^[1] Ако си изпратен от бога, говори. Ако си изпратен от другия, върви си!

Но Гимнаст не си отиваше. Мнозина от бандата чуха това и притаили дъх, започнаха да се отдръпват, докато Гимнаст премисляше нещо и се мотаеше.

По едно време се престори, че иска да слезе от коня, наклони се наляво и с шпагата на кръста, неусетно се обърна, после се шмугна под корема на коня, подскочи нагоре с двата крака, застана на седлото с гръб напред и рече:

— Не успях, не ми върви, ще опитам пак!

С тези думи той подскочи на един крак и самоуверено зае първоначалната стойка. Тогава Трипе рече:

— Хм! С такива дяволии сега не искам да се занимавам и си имам причини за това.

— Ех, пусто да остане — разсърди се Гимнаст. — Ама че се провалих! Хайде, Гимнасте, опитай се пак!

И без да се мае, с невероятна сила и ловкост се завъртя надясно. После постави десния палец върху основата на седлото, издигна тялото си във въздуха и опирайки се с всичката си тежест върху мускула и нервите на този единствен пръст, се завъртя като въртележка три пъти подред. Четвъртия път неочаквано се преобърна и застана между ушите на коня, опирайки се на палеца на лявата ръка. Той дълго се въртя в това положение, докато най-сетне удари дясната си длан в средата на седлото и с един скок се озова седнал на него, както дами възсядат коне.

Сега Гимнаст без усилие прехвърли над седлото десния си крак и се настани върху задницата на коня.

— Не — извика той, — по-добре е да седна на седлото.

И като каза така, опря двата палеца върху гърба на коня, превъртя се презглава и неусетно се намери удобно разположен на седлото. После мигом се изправи на крака, скръсти ръце на гърди и се завъртя повече от сто пъти, като с цяло гърло викаше: „Побеснявам, дяволи, побеснявам, побеснявам, дръжте ме, дяволи, дръжте ме!“

Докато се въртеше така, разбойниците, загубили ума и дума, само се споглеждаха един друг и шепнеха: „Света Богородице, този е или голям хитрец, или предрешен дявол! Ab hoste maligno libera nos Domine!^[2]“ После хукнаха кой накъдето види и дълго се озъртаха през рамо, както прави кучето, когато отмъква пилешко крилце.

Тогава, преценявайки всичката изгодност на своето положение, Гимнаст скочи от коня, измъкна сабята си и започна да сече по-богато облечените, трупайки същински планини от осакатени, ранени и убити, при което никой от тях и не помисли да се съпротивлява, защото, омагьосани колкото от ловкостта на Гимнаст, толкова и от думите на Трипе, нарекъл го беден дявол, всички вярваха, че виждат жив дявол. Единствен Трипе с предателски удар на ландскнехтската си сабя едва не разцепи черепа му, но защитен от як шлем, Гимнаст усети само тежестта на стоварения удар и като се обърна живо, заби острата си шпага в упоменатия Трипе, който в това време старателно прикриваше гърдите си, и с един замах му разсече стомаха, дебелото черво и половината от черния дроб. Трипе рухна на земята и падайки, повърна повече от четири гърнета супа, а заедно със супата и душата си.

След всичко това Гимнаст се оттегли, казвайки си, че не бива да предизвиква щастието докрай и че всеки рицар трябва да се отнася с благоразумие към благосклонната си съдба, да не я дразни, нито да й дотяга. И с тази мисъл той скочи на коня, пришпори го и тръгна право по пътя за Лавогийон, следван от коняря Развейпрахов.