Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXXIX
Как върху мозаичните стени на храма беше изобразена битката, в която Бакхус победи индийците

Най-напред бяха изобразени градове, села, замъци, крепости, поля и гори, обхванати от пламъци. Изобразени бяха също разярени и умопомрачени жени, яростно разкъсващи на парчета живи телета, овни и агнета и гълтащи сурово месо. Това означаваше, че прониквайки в Индия, Бакхус хвърлял всичко под огън и меч.

При все това, изпълнени с презрение към него, индийците решили да не му оказват съпротива, тъй като чрез шпионите си узнали, че войската му се състои не от бойци, а само от някакво дребно старче, разлигавено и всякога пияно, обкръжено от пияни жени и от млади, досущ голи селяни, постоянно скачащи и танцуващи, опашати и рогати като козлета. Ето защо те решили да не възпират нашествието им и да не им оказват въоръжена съпротива, тъй като победата над такива хора носи не слава, а презрение, и не чест и хвала, а срам и позор. Възползвайки се от това, Бакхус безнаказано се придвижвал напред, хвърлял всичко под огън и меч (защото трябва да ви припомня, че огънят и мълнията са негово фамилно оръжие и че Юпитер ознаменувал раждането му с мълния, а майка му Семела заедно с целия й дом запалил и изгорил) и заливал страната в кръв, защото по рождение си е такъв: в мирно време дарява кръв, а във време на война я изчерпва. Като доказателство ще се позова на остров Самос, така наречения Панема, което значи „просмукани от кръв“; на тези именно поля Бакхус настигна амазонките, побягнали от страната на ефесяните, и до една ги умъртви чрез кръвопускане, така че упоменатите поля били залети и просмукани с кръв. Сега вие по-добре от самия Аристотел (който в своите „Проблеми“ разглежда този въпрос) ще разберете защо някога е била толкова популярна поговорката: „По време на война мента не се сади, нито се яде“. Смисълът е, че на бойното поле хората се бият един друг безмилостно, а да се спре кръвта на ранен, който в този ден е държал в ръка или е ял мента, е много трудно и даже невъзможно.

По-нататък мозайката изобразяваше как Бакхус настъпва в боя; изправил се бе в разкошна колесница, теглена от три чифта млади леопарди, впрегнати в един оглавник; лицето му напомняше лице на дете, в знак на това, че добрият пияница никога не остарява, розово като у херувим и без един косъм на брадичката; на челото му стърчаха остри рогца, а над тях красива корона от лозови листа, грозде и яркочервена митра; обут бе в златни сандали.

Около него нямаше ни един воин от мъжки пол; цялата му охрана и цялата негова войска се състояха от басариди, еванти, евхиади, едониди, триетериди, огигии, мнмалони, менади, тиади и вакхиди — жени разгулни, безумни, побеснели, опасани с живи змии и дракони, с разпуснати коси и с вплетени в тях лозови клонки, надянали вместо дрехи еленови и кози кожи, със секири, тирсове, дротики, алебарди и леки щитове, звънящи и кънтящи при най-лекото докосване и които при нужда ползваха като барабани и тимпани. Техният брой възлизаше на седемдесет и девет хиляди двеста двайсет и седем.

Авангардът беше под командването на Силен, в когото Бакхус имаше пълно доверие и в чиято доблест, великодушие, смелост и благоразумие неведнъж се беше уверявал. Силен бе дребничък треперлив старец, подпухнал, дебел и тулумест, с големи, щръкнали уши, с остър орлов нос, с гъсти настръхнали вежди; яхнал бе нескопено магаре; в ръката си държеше тояга, за да се подпира на нея, а така също и за да я размахва наляво и надясно, когато слезе от магарето; облечен бе като жена в жълта дреха. Свитата му се състоеше от млади селяни, рогати като козлета и свирепи като лъвове, съвсем голи, всякога с песен на уста и танцуващи дръзки танци — наричаха ги титири и сатири. Техният брой възлизаше на осемдесет и пет хиляди сто трийсет и три.

Ариергардът бе под командването на Пан, страшно чудовище с кози крака, с космати бедра, с прави, гледащи към небето рога, с червено като божур лице и с много дълга брада; беше безстрашен, смел, решителен и лесно се гневеше; в лявата си ръка държеше флейта, в дясната — извита тояга; неговата войска също се състоеше от сатири, хемипани, египани, силвани, фавни, лемури, лари, караконджули и таласъми, на брой седемдесет и осем хиляди сто и четиринайсет. И всички те изричаха една и съща дума: „Евое!“