Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (91)

Глава XXX
Как Панюрж изкусно излекува Епистемон, останал без глава, и какво разказа излекуваният за дяволите и душите, обречени на вечни мъки

След окончателния разгром на великаните Пантагрюел се приближи към мястото, дето бяха наредени бутилките, извика хората си и всички се представиха пред него здрави и читави, с изключение на Евстен, комуто един от великаните бе поиздраскал лицето, когато Евстен му прерязваше гърлото, и Епистемон, неявил се въобще, от което Пантагрюел така се опечали, че даже поиска да посегне на живота си, ала Панюрж му каза:

— Разбирам болката ви, господарю, но почакайте малко, ще отидем да го подирим между мъртъвците и ще разберем как стои работата.

Тръгнаха да го търсят. Търсиха, търсиха и най-после го намериха, изпружил се от мъртъв по-мъртъв, с глава в ръцете, цялата потънала в кръв.

— О, жестока смърт — проплака тогава Евстен, — ти ни отне най-добрия от хората!

Тези думи изпълниха сърцето на Пантагрюел с мъка, каквато светът не беше виждал дотогава, и той стана и рече на Панюрж:

— О, приятелю мой, лъжовно излезе предсказанието на вашите два стакана и тоягата ви!

А Панюрж отвърна така:

— Не плачете, чеда мои, той все още е топъл и аз ще ви го излекувам и ще ви го върна по-здрав от преди.

Като каза това, Панюрж взе в ръце Епистемоновата глава и за да я запази от вятъра, я положи точно върху копчелъка си. Евстен и Карпалим понесоха тялото му към мястото, дето неотдавна се бяха веселили, но не с надеждата да го видят оживял, а само за да го покажат на Пантагрюел. Панюрж и сега ги насърчи, като каза:

— Главата ми снемете, ако не го излекувам (такъв облог, между нас казано, правят само лудите, но както и да е); престанете да плачете и елате да ми помогнете.

И тъй, той почисти много внимателно с хубаво бяло вино врата, а после и главата, посипа ги с диадермически прах, какъвто всякога се намираше в джобовете му, намаза ги с някаква мас и за да не остане Епистемон с крива шия — а той мразеше до смърт такива правени-недоправени хора, — постави главата към туловището така, че да се срещнат вена с вена, нерв с нерв, сухожилие със сухожилие. Като свърши тази работа, взе игла и конец, приши главата с петнайсет-шестнайсет бода, за да не падне отново, и намаза шевовете с мехлем, който той наричаше възкресителен.

И наистина, Епистемон отведнъж въздъхна, после отвори очи, прозя се, кихна и най-после с все сила пръдна.

Тук Панюрж рече:

— Сега вече със сигурност мога да ви кажа, че е излекуван.

И подаде на Епистемон чаша много силно бяло винце със сладък, препечен сухар.

Ето как изкусно бе излекуван Епистемон, като не се счита, разбира се, това, че в продължение на повече от три седмици беше прегракнал, а после прихвана и една суха кашлица, но и тя мина с туй-онуй и най-паче с повечко винце.

И тогава той започна да разказва как се бил видял с дяволите, как приятелски си побъбрил с Луцифер и как богато си хапнал в ада, а така също и в Елисейските полета и пред всички твърдеше, че дяволите са добри момчета. Когато стана дума за грешниците, той изказа съжаление, че Панюрж поизбързал да го върне към живота.

— Защото — рече той — аз се забавлявах в ада нелошо, уверявам ви!

— Що думаш? — зяпна в почуда Пантагрюел.

— Там не се държат с тях така зле, както вие си представяте — каза Епистемон, — само дето общественото им положение е малко променено. Аз например видях как Александър Велики кърпи стари панталони — с това той криво-ляво си изкарва хляба. Видях

Ксеркс да продава на улицата горчица,

Ромул — сол,

Нума — гвоздеи.

Видях Тарквиний — хамалин,

Пизон — селяндурин,

Сула — лодкар,

Кир — кравар,

Темистокъл — стъклар,

Епаминонд — продавач на огледала,

Брут и Касий — земемери,

Демостен — лозар,

Цицерон — огняр,

Фабий — нанизвач на броеници,

Артаксеркс — въжар,

Еней — мелничар,

Ахил — окраставял,

Агамемнон станал блюдолизец,

Одисей — косач,

Нестор — миньор,

Дарий — кенефчия,

Анк Марций — калафатник,

Камил — майстор на дървени обуща,

Марцел лющи боб,

Друз чупи бадеми,

Сципион Африкански търгува с оцет,

Аздрубал — с фенери,

Анибал — с яйца,

Приам бе вехтошар,

Ланселот, Рицар на Езерото, дереше умрели коне.

Всички рицари на Кръглата маса бяха жалки надничари и опъваха греблата, когато господа дяволите искаха да се разходят с лодка по реките Коцит, Флегетон, Стикс, Ахерон и Лета, с една дума, те бяха нещо като лионски лодкари или като венециански гондолиери, с тази само разлика, че за всяко плаване получаваха по едно чукване по носа, а вечер — късче плесенясал хляб.

Траян лови жаби,

Антоний е слуга,

Комод — бижутер,

Пертинакс брули орехи,

Лукул е готвач,

Юстиниан — търговец на играчки,

Хектор — помощник-готвач,

Парис — жалък дрипльо,

Ахил събира сено,

Камбиз е мулетар,

Артаксеркс — калайджия,

Нерон е гъдулар, а Фиерабрас — негов слуга и го подлага на какви ли не мъки и унижения: храни го с черен хляб и го пои с прокиснало вино, а за себе си запазва най-хубавото.

Юлий Цезар и Помпей насмоляват кораби,

Валентин и Орсон са теляци при баните в ада и свалят козметичните маски на дамите,

Жиглан и Говен са свинари,

Жофроа, Големия зъб, търгува със сухи съчки за подпалване на огън,

Готфрид Булонски се занимава с дърворезба,

Язон е епитроп,

дон Педро Кастилски — носач на реликви,

Моргант — пивовар

Хуан Бордоски — майстор-бъчвар,

Пир — мияч на кухненски съдове,

Антиох — коминочистач,

Ромул — кърпач на стари обувки,

Октавиан — писарушка,

Нерва — коняр,

Папа Юлий продава по улиците бухтички и вече не носи проклетата си брада,

Жан Парижки лъска обуща,

Артур Бретонски чисти от петна шапки,

Персфоре^[1] е носач,

папа Бонифаций Осми калайдисва тенджери,

папа Николай Трети е книжар,

папа Александър лови плъхове,

папа Сикст лекува срамната болест.

— Как! — учуди се Пантагрюел. — Боледуват ли там от срамната болест?

— Разбира се — увери го Епистемон, — никъде не съм виждал толкова болни — повече от сто милиона. Работата е такава — който не е боледувал от срамната болест в този свят, боледува в другия.

— Дявол го взел, значи, за оня свят да съм си спокоен — отдъхна си Панюрж, — щом на този още не мога да се отърва от нея…

Ожие Датчанина почиства брони, цар Тигран поправя покриви,

Гален Възстановителя^[2] лови къртици,

четирите сина на Емон вадят зъби,

папа Каликст бръсне потайните местенца,

папа Урбан е бояджия,

Мелюзина^[3] — миячка на съдове,

Матабрюна — перачка,

Клеопатра — продава лук,

Елена — настанява на работа слугини,

Семирамида чисти въшки,

Дидона продава гъби,

Пентезилея е продавачка на кресон,

Лукреция — медицинска сестра,

Хортензия — шивачка,

Ливия чисти от ръжда прибори.

Накъсо казано, важните господа от този свят едва свързват двата края в другия. И обратно, разните му там философи и прочие сиромаси на земята в ада си живеят като същински сеньори.

Видях как Диоген, в пурпурна тога и със скиптър в десницата, хокаше Александър Велики и го налагаше с тояга, защото не му закърпил панталоните като хората. Видях още как Епиктет, облечен по френска мода, седеше под кичесто дърво, заобиколен от девойки, и се веселеше, пиеше, танцуваше — с една дума, забавляваше се човекът, а до него и край него пари, колкото щеш. Над асмата като негов девиз бяха написани следните стихове:

Подскачай, смей се и лудувай,

пий свойто вино като мед,

не се мръщи и не тъгувай

и брой парите си безчет.

Щом ме зърна, човекът най-любезно ме покани да се чукнем и аз — готово. Много се зарадва, та по този случай още по едно, че още по едно, докато и двамата се насвяткахме по богословски. В това време Кир дойде да му поиска от името на Меркурий едно дение да си купи малко лук за обяд. „Какво дение! Пара ли е то? Ето ти, проклетнико, едно екю и ставай човек!“ Кир потриваше ръце от доволство, но оголели и обосели царе като Александър Велики, Дарий и други го обраха през нощта.

Видях и Патлен, ковчежник на Радамант, когато се пазареше с папа Юлий, който продаваше на улицата сладки, и го запита: „Колко струва една дузина?“ — „Три монети“ — каза папата. „Искаш да кажеш — три тояги! Я дай сам сладките, негоднико, дай ги тук и върви за други.“ Горкият папа заплака и си отиде. Когато се представи пред господаря си и каза, че му откраднали стоката, сладкарят го наложи така, че кожата му после не ставаше и за гайда.

Видях как метр Жан Льомер^[4] имитираше папата и караше всички бивши крале и папи да му целуват краката и как, надул се като пуяк, ги благославяше и казваше: „Купете си индулгенции, дрипльовци недни, купете си, евтини са. Разрешавам ви да ядете хляб и чорбица и ви позволявам да останете голтаци до края на живота си.“ И като рече това, повика Кайет и Трибуле^[5] и им каза така: „Господа кардинали! Дайте им по-скоро по една вула и по един ритник в задника“, което тозчас бе сторено.

Чух как метр Франсоа Вийон запита Ксеркс: „Колко струва порция горчица?“ — „Едно дение“ — отвърна Ксеркс. Тогава Вийон му каза: „Дано малария те тръшне, негоднико. Ти ни будалкаш и надуваш цените на нашите стоки тук.“ И без да му мигне окото, взе, че препика буренцето му, както правят продавачите на горчица в Париж.

Видях и свободния стрелец от Баньоле — той е инквизитор при еретиците. Веднъж свари Персфоре, когато препикаваше някаква стена, на която бе изрисуван свети Антоновият огън. Стрелецът го обяви за еретик и сигурно щяха да го изгорят жив, ако вместо полагаемата му се стрела proficat’а и други малки доходи Морган не беше му дал като подарък девет бурета бира.

— Друг път ще ни разправяш тези весели истории — прекъсна го Пантагрюел. — Сега кажи нещо за лихварите, кажи как се държат там с тях.

— Видях ги — захвана Епистемон — да ровят в боклука и да търсят ръждясали игли и стари гвоздеи, както сте виждали да правят просяците в този свят; но и цял квинтал такава железария не струва повече от късче хляб, а и въобще тя трудно се продава. Затуй, горките, понякога и по три седмици не слагат троха в устата си, ден и нощ се трудят и все се надяват да спечелят нещо на следващия панаир. Но продължават да работят и се блъскат, забравили глад и умора в желанието си да спечелят до края на годината по някое и друго дение.

— Достатъчно — прекъсна го Пантагрюел. — А сега, чеда мои, сложете да ядем и пием. И ви казвам, че цял месец ще се веселим и ще пируваме.

И отвориха сума ти бутилки, а от походните запаси стъкмиха богата трапеза, но горкият крал Анарх от нищо не вкуси и на нищо се не зарадва. Тогава Панюрж подхвърли:

— На какъв занаят да научим господин царя, та и той да знае нещо, когато рече да се представи на дяволите в ада?

— Право думаш — забеляза Пантагрюел. — Прави каквото искаш с него, подарявам ти го.

— Покорно благодаря — отвърна Панюрж. — От подаръци аз не се отказвам, а още по-малко от вашите.