Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (66)

Глава V
Подвизи, извършени от доблестния Пантагрюел в юношеска възраст

И така, Пантагрюел растеше с всеки божи ден и видимо заякваше, на което бащата не можеше да не се радва в своята родителска обич. И Гаргантюа заповяда да му направят арбалет, за да се забавлява, като се прицелва в малките птички (днес този арбалет е известен под името „големият шантелски арбалет“), а после го изпрати в школото, за да посвети младите си години на учение.

И наистина, Пантагрюел отиде да се учи в Поатие и напредна много в науката; като видя там, че студентите не знаят как да използуват свободното си време, дожаля му за тях и един ден откърти от грамадната скала, наречена Паслурден, огромен камък, дълъг около дванайсет квадратни туази и четиринайсет педи широк, и без мъка го постави сред полето на четири стълба, та да се събират тук студентите, когато са свободни, и си погуляят с винце, с месце и сладки и с ножчета да изрязват на него имената си: от това време камъкът се нарича „каменната маса на студентите“. За да се помни това събитие на увек, днес никой не може да постъпи в Поатиерския университет, преди да пие от Конския извор в Крутел, да се разходи по Паслурден и да седне край каменната маса.

Един ден, когато четеше увлекателните житиета на своите прадеди, Пантагрюел откри, че Жофроа дьо Люзинян^[1], наричан още Жофроа Големия зъб, дядо на първия братовчед на голямата сестра на лелята на зетя на чичото на снахата на неговата тъща, бил погребан в Майезе. Тогава той реши да посети гроба на починалия си роднина, както подобава на добре възпитания човек. И тозчас напусна с неколцина свои другари Поатие, мина през Лигюже, отби се при благородния абат Ардийон, после се отправи към Люзинян, Сансе, Сел, Колонж и Фонтене-льо-Конт, дето навести учения Тирако, и най-после стигна в Майезе и се поклони пред гробницата на упоменатия Жофроа Големия зъб. Пантагрюел се поуплаши малко, когато зърна портрета му, защото Жофроа бе изобразен на него като разярен човек, изтеглил наполовина огромния си меч от ножницата, и веднага запита на какво се дължи това.

Местните духовници му отвърнаха, че се дължи само на:

Pictoribus atque poetis^[2] и т.н. —

което ще рече, че художници и поети са свободни да изобразяват каквото си искат и както си искат. Но този отговор не удовлетвори Пантагрюел и той отново каза:

— Не без причина е изобразен той така. Допущам, че е бил оскърбен преди смъртта си и очаква близките му да отмъстят за него. Аз ще се постарая да узная нещо повече по този въпрос и ще постъпя, както ми повелява дългът.

След всичко това Пантагрюел потегли обратно, но не към Поатие, тъй като възнамеряваше да посети и други френски университети, а към Ла Рошел, качи се на кораба и отиде право в Бордо, дето не видя хора заети кой знае с каква работа освен неколцина хамали, които играеха на карти на брега.

Оттук Пантагрюел продължи за Тулуза и там отлично се научи да танцува, научи се да върти с две ръце сабя, както е прието от местните студенти, но щом видя, че същите тези студенти горят живи като пушени херинги професорите си, реши час по-скоро да напусне града и на тръгване си рече:

— Не дай боже да умра от такава смърт! Аз по природа съм си човек буен и горещ, защо да ме сгряват повече!

И отиде в Монпелие, дето намери чудесни мирвалски вина и весели компании и даже му мина през ума да се посвети на медицината, но после си каза, че тя е прекалено неспокойно и безотрадно занятие и че лекарите миришат на карбол като дърти дяволи.

И тук изведнъж се досети, че може да изучава законите, но като видя, че законоведите в този град бяха всичко на всичко трима крастави и един плешивец, плю си на петите и пътем построи Моста на охраната и амфитеатъра в Ним за по-малко от три часа, което постижение е свръх човешките сили.

Не минаха и три дни от пристигането му в Авиньон, и Пантагрюел взе, че се влюби, което впрочем бе естествено, защото Авиньон е папско владение и жените тук на драго сърце си развяват подопашката.

Като разбра това, неговият наставник Епистемон^[3] го измъкна оттам и го отведе във Баланс, някъде из Дофине, но и тука не се забелязваше трудов кипеж в университета, а на всичко отгоре нехранимайковците в града биеха студентите. Това никак не се понрави на Пантагрюел и един хубав неделен ден, когато всичко живо танцуваше из улиците и безделниците попречиха на някакъв студент да вземе участие в общата веселба, Пантагрюел ги подгони чак до Рона и щеше да ги изпоиздави в реката до крак, ако те не бяха се изпокрили като къртици на повече от половин миля под Рона. Тази дупка и днес още може да се види. След това Пантагрюел напусна Баланс и с три крачки и един скок се озова в Анжер, дето се почувствува много добре, и щеше да остане там по-дълго, ако чумата не уплаши и него, и приятелите му.

Ето защо Пантагрюел се отправи за Бурж, дълго посещава там юридическия факултет и постигна големи успехи; по-късно той неведнъж разправяше, че юридическите книги му напомнят чудно красива златоткана одежда, поръбена с лайна.

— В цял свят — казваше той — няма да намерите по-хубава, по-изящна и по-изискана книга от „Пандектите“^[4], но добавката й, тоест всеизвестните тълкувания на Акурсий са недостойни, възмутителни, безсрамни и всичко в тях от игла до конец е една мръсота и гнусота.

След Бурж Пантагрюел се прехвърли в Орлеан. Тук той се озова сред тълпа немирни студенти, които го посрещнаха с угощения и веселби и в късо време го научиха да играе на топка тъй добре, че стана майстор в тази игра, която бе твърде популярна сред местните студенти, и няколко пъти го отведоха на острова, дето бе прието да се играе „на дама“. Та не мислете, че си блъскаше главата над книгите — от това Пантагрюел всячески се пазеше, тъй като се боеше да не увреди зрението си, толкова повече, че по време на лекциите един от професорите му често подхвърляше, че няма нищо по-опасно за зрението от заболяването на очите.

Един ден, когато негов състудент, чиито науки не вървяха добре, но който в замяна на това отлично умееше да танцува и да играе на топка, бе произведен лиценциант по правните науки, Пантагрюел съчини в стихове следния девиз на лиценциантите от местния университет:

В панталона топка в клетка,

във ръчичката ракетка,

шапката ти със корнетка,

с танц избран и поривист

ще си доктор — пръв юрист.