Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (7)

Глава V
Раздумки на пияници

После решиха да закусят на чист въздух и мигом тръгнаха напред-назад бутилки, залюляха се блюда с печено месце и шунка, полетяха стакани, звъннаха чаши!

— Наливай! — Давай!

— Не се прозявай! — Кръсти го!

— Наливай, но без вода! Така, така, приятелю!

— А сега на един дъх!

— Наливай от червеното — и напълни чашата догоре! — Жаждата да угасим!

— Проклета треска, няма ли да се махнеш най-подир от мен?

— Повярвай, душице, днес главата ми не носи. — Да не сте болна, миличка? — Че комай е тъй.

— Трам, тарарам, тарарам, да си похортуваме за винцето.

— Аз, като папската магарица, пия в определени часове.

— А аз, като божие чедо, пия само от молитвеника.

— Кое се е появило по-рано — жаждата или питиетата?

— Жаждата! Че кому ще хрумне да пие, без да го мори жаждата, когато хората още били невинни като децата?

— Питиетата, тъй като privatio presupponit habitum^[1]. Аз съм сведущ по въпроса.

— Foecundi calices quern non fecere disertum!^[2]

— Ние, невинните дечица, и без жажда си къркаме доволно.

— А аз, грешникът, без жажда не пия — когато с божията воля започна да пия, нея може и да я няма, но после тя сама си идва, аз само гледам да я изпреваря, разбирате ли? Аз пия за утрешната жажда — ето защо пия вечно. Вечният живот за мен е във виното, а виното е моят вечен живот!

— Да пием, да пеем, псалми да подхванем!

— Кой отмъкна чашката ми?

— О! Ето защо моя милост пие само с пълномощно!

— Вие, за да го сушите ли, мокрите гърлото си, или го сушите, за да го мокрите?

— Аз от теории много не разбирам, затуй криво-ляво си помагам с практиката.

— По-живо, по-живо!

— Пия, гълтам, наливам се и защо, мислите — защото се страхувам от смъртта.

— Пийте всякога, за да не умрете никога.

— Ако престана да пия, цял ще изсъхна и, току-виж, съм умрял. Душата ми в жабешко блато ще побегне. Душа на сухо не живее!

— Виночерпци, о вие, създатели на нови форми, сторете от мен — непияча — пияч!

— Да поливаме безспир тези сухи и жилави черва!

— Напразно пие оня, който не усеща сладостта на винцето!

— А то, пущината, право в кръвта отива — до нужника и капчица не достига!

— Сега на драго сърце ще поизплакна чревцата, които тази сутрин изчистих.

— Ох, ще се пръсна от ядене!

— Ако хартията на моите полици попиваше колкото търбухът ми, що винце щяха да изцедят кредиторите ми от тях!

— Де, де, не посягай тъй често към чашката, току-виж, руменецът излязъл на носа ти!

Охо-о, колко чаши още ще вдигне тази ръка, докато винцето избие на носа!

Врабец ли ще поиш от този напръстник?

— Това месце е същинска стръв за бутилките.

— Има ли разлика между бутилчица и булчица?

— Има, и още каква! Бутилчицата затваряш с тапа, а булчицата — с чепа.

— Ето умна приказка!

— Нашите бащи пиеха юнашки, а после си изцеждаха меховете.

— Хубаво го изтърси! Хайде наздраве!

— Ето така ще изплакнем чревцата. Защо да ходим на реката?

— Аз пия като сюнгер.

— Аз — като тамплиер.

— А аз — tanquam sponsus^[3].

— Аз — sicut terra sine aqua^[4].

— Кажете синоним на шунка.

— Стълбицата — по стълбицата спущат виното^[5] в избите, а по шунката в стомаха.

— А сега да пием, да пием! Зер стомахът е празен! Respice personam; pone pro duos; bus non est in usu.^[6]

Ако умеех да шия, както пия, ех, че майстор бих станал!

— Така Жак Кьор натрупа пари.

— Така израстват в пустош 4 гори…

— Така Бакхус завладя Индия…

— А любознанието — Мелинда.^[7]

— Слабият дъждец силен вятър пресича, обилното пиене бурята надвива.

— Налей да пия, паже, редът сега е мой!

— Пий. Гийо! Има и друго буре!

— Подавам тъжба от името на жаждата си. Паже, дай законен ход на тази тъжба!

— Прехвърли насам онази мръвчица!

Някога бях свикнал да пия до дъно, а сега всичко изцеждам до капка!

— Да не бързаме, ден година — всичко до шушка ще опапаме.

— Ето и чревца от червеникавото говедо. Хайде, с божията помощ и тях ще ометем.

— Пийте, или ще ви…

— А, не, не!

— Пийте, моля!

— Врабчетата ядат само когато леко ги чукнат по опашката, а моя милост пие само когато ме поканят любезно.

— Lagona edatera!^[8] В тялото ми няма местенце, дето жаждата да се укрие от винцето.

— Това вино разпалва жаждата ми.

— А моята я угасява!

— Сред звън на бутилки и стакани нека високо заявим — загубиш ли жаждата, не я търси в себе си — обилното пиене отдавна я е пропъдило от теб.

— Всемогъщият бог създаде твърдта, ала ние не стоим на нозете си твърдо!

— На езика ми са божиите думи: Sitio^[9].

— Камъкът, именуван азбест, не е толкова несъкрушим, колкото е неугасима жаждата, която мое високопреподобие изпитва сега.

— Апетитът идва с яденето, казва майският владика Анжест, а жаждата си отива с пиенето.

— Има ли лек против жаждата?

— Има, как да няма, само че противоположен на лека срещу ухапване от куче: бягаш ли подир кучето, то никога не ще те ухапе, пиеш ли преди жаждата, тя никога не ще те мори.

— Хващам те за думата, виночерпецо. Бъди неизчерпаем! Пази ни от дрямката! Аргус имаше сто очи, за да гледа. Като сторъкия син на земята и небето, Бриарей, и виночерпецът трябва да има сто ръце, та само да налива и да налива.

— Колкото повече се квасим, толкова по-добре ще изсъхнем.

— Дай от бялото! Налей всичко, налей, дявол го взел, налей догоре, напълни стакана, зер езикът ми се обели от жажда.

— Още по едно, любезни!

— За твое здраве, приятелю!

— Ха така де, ха така — весело да бъде!

— О-о-о! Това винце приспива!

— О, lacryma Christi.^[10]

— Това е от Дьовиниер — същинско пино!

— О! Славно бяло винце!

— Честна дума, меко и гладко като кадифе.

— Чисто, натурално — от най-мека коприна!

— А сега с нови сили, приятели!

— Наливайте — тук сме на котва до нощес.

— Ex hoc in hoc.^[11] Няма лъжа. Всеки от вас се убеди в това. Аз съм кюрето Масе. Хм, хм! Аз всички надпих!

— О, пияни, о, жадни!

— Паже, приятелю мой, наливай — и нека чашата бъде с корона!

— Пурпурно червена, като кардиналска мантия!

— Natura abhorret vacuum.^[12]

— Ще речете ли, че в тази празна чаша има с що да се напие муха?

— Да пием по бретонски!^[13] — До дъно, до дъно!

— Пийте, пийте тоз балсам, добър за всяка болка!