Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (251)

Глава XXXIII
Как се установихме в пристанището на лихнобийците^[1] и как влязохме във Фенерия

Междувременно влязохме в пристанището на Фенерия. Там някъде на висока кула Пантагрюел съгледа фенера Ла Рошел, който хвърляше обилна светлина върху нашия път. Видяхме още фенерите Фарос и Навплион, както и фенера на атинския акропол, посветен на Палада. Близо до пристанището е разположено малко селце, обитавано от така наречените лихнобийци — хора прилични и трудолюбиви и които живеят за сметка на фенерите (както у нас братята послушници живеят за сметка на монахините). Тук някога е фенерствал сам Демостен. От пристанището до двореца ни придружиха три обелискови маяка, изпълняващи службата на военна стража в пристанището — и тримата с високи албански калпаци; ние им разкрихме целта на нашето пътешествие, както и намерението ни да измолим от фенерската кралица фенер, който да ни съпровожда и осветява пътя към оракула на Бутилката. На това обелисковите маяци отговориха, че на драго сърце ще изпълнят молбата ни и добавиха, че сме дошли тъкмо навреме, тъй като сега започвал местният събор, дето може да си изберем фенер по наша воля.

Щом стигнахме в двореца, два почетни фенера, а именно фенерът Аристофан и фенерът Клеант^[2], ни представиха на кралицата; Панюрж й изложи накъсо и, то се знае, на чист фенерски език целта на нашето пътешествие. Тя ни прие радушно и ни покани да вечеряме с нея, та по-лесно да си изберем фенер за водач. Тази покана много ни зарадва и ние се постарахме всичко да видим, всичко да забележим, като се започне от движенията на фенерите, дрехите и държанието им, та се свърши с церемониите и сервирането на трапезата.

Кралицата беше с мантия от чист кристал с черна бродерия и обсипана с големи елмази. Знатните фенери бяха обкичени едни с щраусови пера, други със сфенгит^[3], а останалите — облечени в одежди от роговина, хартия и навосъчено платно. Уличните фенери — също, според социалното им положение и древността на рода. Сред най-елегантните забелязах един-единствен фенер от проста глина, подобен на гърне; и докато го гледах и не вярвах на очите си, някой ми пошушна, че това е самият фенер Епиктет^[4], за който някога давали три хиляди драхми.

Разгледах с особено внимание чудноватото облекло на многофитилния фенер Марциал и с още по-голямо — облеклото на друг — двайсетфитилов, осветен в миналото от Канопа, дъщеря на Тизиас. Огледах с голямо любопитство и висящия фенер, взет някога от храма на Аполон Палатински в Тива и впоследствие пренесен от Александър Велики в града Куме, в Еолия. Хвърлих поглед и на друг един, забележителен с големия си помпон от червена коприна, който носеше на главата си. Казаха ми после, че бил Бартол, фенерът по право. Зърнах още два фенера, интересни с това, че на пояса си носеха иригатори — обясниха ми, че единият бил големият, а другият малкият аптекарски светилник.

Когато дойде време за вечеря, кралицата седна на председателското място, а останалите според чина и званието си. Като предястие раздадоха големи лоени свещи на всички с изключение на кралицата, на която предложиха голям прав факел от бял восък, чийто пламък на края леко червенееше; изключение правеха и знатните фенери, а така също мирбалейският фенер, комуто дадоха орехова свещ, и провинциалният от Ба-Поату, на когото пред очите ми сервираха шарена свещ; един господ знае каква светлина пръскаха всички те със своите фитили. И тук правеха изключение неколцина млади фенера, които се числяха към свитата на някакъв голям фенер. Те не блестяха като другите, но цветът на дрехите им ми се стори прекалено крещящ.

След вечеря се оттеглихме на почивка. Сутринта кралицата ни разреши да си изберем за водач фенер измежду най-забележителните, а после се сбогувахме.