Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (136)

Глава XL
Как Бридуа обяснява защо първо проучва делото и после го решава с помощта на зарове

— Добре де, приятелю мой — продължи Празнодумов, — но щом решавате делата с хвърляне на жребий и зарчета, защо си губите времето, а не ги хвърляте в деня и часа, когато пред вас се явят тъжителите? За какво ви служат всички тези протоколи и преписки, наблъскани в чантите?

— За каквото и на вас, господа — отвърна Бридуа. — Те ми служат за три превъзходни, разнообразни и законосъобразни неща.

Първо, проформа; не държим ли на тази проформа, присъдата няма никаква стойност, което убедително доказва правническата аксиома: Spec. tit de instr. edi et tit de rescrip. praesent.^[1] При това вие отлично знаете, че при съдебните процеси формалностите често унищожават съдържанието и съществото на делата, тъй като forma mutata, mutatur substantia^[2], ff. ad exhib., 1. Iulianus; ff. ad leg. falcid., 1. Si is qui quadringenta. Et extra, de deci., c. ad audientiam, et de celebra. miss., c. in quadam.

Второ, на мен, както и на вас, господа, те служат за благопристойни и здравословни упражнения. Покойният господин Отоман Вадар, велик лекар, с което вие сигурно ще се съгласите, C. de comit. et architr., lib XII, неведнъж ми е напомнял, че отсъствието на физически упражнения е единствената причина за вашето недобро здраве и за краткотрайния ви живот, пък не само на вас, а и на всички съдебни служители. Това прекрасно доказа и Бартол in L. I. C. de senten. quae pro eo quod. Та ето защо, господа, вам, а следователно и нам, quia accessorium naturam sequitur principalis^[3], de reg. jur. lib VI. et L. cum principalis, et L. nihil dolo., ff eod titu.; ff de fidejusso., L. fidejussor. et extra de offic. de leg. c. I, са позволени някои благоприлични и ободряващи игри, ff. de al. lus. et aleat, L. solent. et autent. ut omnes obediant in princ. coll. VII, et ff. de praescript. verb. L. si gratuitam et L. IC, de spect. lib. XI. Такова е мнението и на доктор Тома^[4] in secuda secundae quaest. CLXVIII, съвсем на място изтъкнато от метр Алберик де Розата, който buit magnus practicus и учен безподобен, както го нарича Барбаций in prin. consil. Обосновката на всичко това е дадена per gl. in proocmio ff. § ne autem tertii:

Interpone tuis interdum gaudia curis.^[5]

И наистина, един ден, в лето господне 1489-о, когато имах някаква работа във висшия данъчен съд и влязох там с позволението на вратаря, комуто платих за това, защото, вам, господа, както и на всички нас, е известно, че pecuniae obediunt omnia^[6], точно тъй казва и Балд in Singularia, ff. si sertum pet., и Салицет in L. recepticia, C. de constit. pecun., и кардинал Зарабела in Cle. I, de baptis., аз видях всички магистрати да играят на „муха“, а тази игра е полезна за здравето, преди или след ядене, все едно, стига само, hic no.^[7], да е игра прилична, здравословна, старинна и позволена, а Musco inventore, de quo C., de petit, haered., L. si post motam. и Muscarii, id est тези, които играят на „муха“ са освободени от отговорност пред закона, L. I., C., de excus. artif., lib. X.

И доколкото си спомням, „муха“ тогава беше метр Тилман Пике и той се смееше на господата от споменатия съд, които бяха изпомачкали в гърба му шапките си, и казваше, че като се върнат у дома си, лесно няма да им се размине пред жените им, съгласно c. I. extra, de praesump., et ibi gl. Та, resolutorie loquendo^[8], аз бих казал, както и вие, господа, че в нашия съдийски свят няма друго занимание, по-приятно за обонянието от това, да изпразваш торбички, да прелистваш книжа, да номерираш папки, да пълниш кошове и да проучваш дела, ex Bart, et Io, de Pra in L. falsa de condit et demon ff.

Трето, аз, както и вие, господа, смятам, че с време всички неща узряват, че всички неща с време се изясняват, че времето е баща на истината, gl. in L. I. C. de servit., Autent., de restit. et ea quoe pa., et Spec. tit. de requiscons. Ето защо аз, както и вие, господа, отлагам, забавям и протакам делата, та докато ги оглеждам, прощипвам и разчепквам, да си узреят, както си му е редът, и тогава осъдената страна да приеме по-спокойно жребия, който й се падне в играта, както no. glo. ff. de excn. tut., Tria onera:

Portatur leviter, quod portat quisque libenter.^[9]

Ако разглеждаме делото, когато то е още неузряло, зелено и съвсем неотдавнашно, ще се появи опасност, каквато според лекарите ни грози, когато пробием неузрял цирей или когато изхвърляме от тялото някои вредни сокове, преди те да прекипят, защото, както е казано в Autent., haec constit. in inno. const, prin., досущ същото казва и gl. in c. Caeterum, extra de jura, calum:

Quod medicamenta morbis exibent, hos jura negotiis.^[10]

А и самата природа ни учи да откъсваме и ядем само зрели плодове, Instit, de re. di., § is ad quem, et ff. de acti. empt., L. Iulianus, да омъжваме само зрели девици, ff, de donat. int. vir. et uxo., L. cum hic status, § si quis sponsa., et XXVII q., IC. sicut казва gl.:

Virginitas iam matura thoris plenis adoleverat annis^[11]

и при всички случаи в живота да изчакваме съвършена зрелост; XXIII, q. II §. ult. et XXXIII d. c. ult.