Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (50)

Глава XLVIII
Как Гаргантюа обсади Пикрошол в Ларош-Клермо и как разби армията му

Гаргантюа пое върховното командуване на армията. Баща му остана в крепостта и с хубави думи повдигна духа на войниците, като обеща големи награди на ония, които покажат мъжество и храброст.

Не след дълго огромни войскови части се спуснаха до Ведския брод и на лодки и по мостове, сглобени набързо, всички завчас се прехвърлиха на отсрещния бряг. Като огледа разположението на града, кацнал върху удобна за отбрана височина, Гаргантюа реши да дочака нощта, та спокойно да обмисли какво по-нататък да предприеме. Ала Гимнаст му рече:

— Господарю, природата и нравът на французите са такива, че връхлитат и се бият храбро само в началото на боя. Тогава те са по-страшни и от дявола, но застоят ли се, стават по-безпомощни от жени. Аз съм на мнение, щом хората ви посъберат сили и си отдъхнат, веднага да дадете заповед за настъпление.

Мнението на Гимнаст бе намерено за разумно. Тогава Гаргантюа разположи армията си в равнината, а резервите струпа близо до височината. Монахът пое напред с шест роти пехотинци и двеста гвардейци, прегази набързо блатата и излезе над Пию, на големия път за Луден.

Междувременно настъплението продължаваше. Хората на Пикрошол се колебаеха дали да предприемат обход и се срещнат лице с лице с врага, или да отбраняват града от местата си. Накрая Пикрошол, придружен от група въоръжени войници, изскочи разгневен от замъка, ала появяването му бе ознаменувано с такъв силен оръдеен огън, че за да не пречат на своята артилерия, непрекъснато обстрелваща града, гаргантюистите намериха за добре да се изтеглят към долината.

Ония от града опъваха лъковете свръх силите си, но стрелите отскачаха високо, без да улучат никого. Част от отряда, изплъзнала се от артилерийския огън, с настървение връхлетя върху нашите, но бе обкръжена и пометена до крак. Останалите побързаха да минат в настъпление, ала в това време монахът ги обгради откъм тила и всички побягнаха накъдето им видят очите.

Мнозина от нашите бяха готови да хукнат след бегълците, но монахът ги възпря — той се боеше, че увлечени в гонитбата, ще се откъснат от частта си и че врагът, възползувайки се от това, ще ги удари.

Оглеждайки се наляво и надясно и уверил се, че никой отникъде не се задава, монахът изпрати херцог Фронтист^[1] да каже на Гаргантюа да заеме левия хълм и по този начин да попречи на Пикрошол да се измъкне през лявата врата. Гаргантюа незабавно изпроводи четири легиона от ротата на Себаст^[2], но още недостигнали височината, те се сблъскаха с Пикрошол и с остатъка от неговия отряд. Нашите стремително се хвърлиха върху врага, ала от градските стени ги засипаха със стрели и снаряди и покосиха сума ти народ. Като видя това, Гаргантюа побърза напред да помогне на своите и неговата артилерия така яростно започна да обстрелва тази част на градската стена, че неприятелят бе принуден да струпа тук всички свои сили.

Когато се увери, че атакуваният от него сектор е неохраняван, монахът смело се устреми към градската стена и следван от група войници, стигна на самия връх, казвайки си, че ударът из засада извиква повече смут и уплаха, отколкото боят с равни оръжия. При все това той не се впусна в атака, докато до градската стена не възлязоха всички негови бойци, с изключение на двеста гвардейци, които за всеки случай бе оставил долу.

Тук той и неговите хора внезапно нададоха страхотен вик и без да срещнат съпротива, убиха охраната на вратата, която тозчас разтвориха за своите двеста гвардейци, а после се спуснаха с тях към източната врата, дето се водеше лют бой, удариха врага в тила и го обърнаха в бяг.

Като видяха, че са обкръжени от всички страни и че гаргантюистите са вече в града, хората на Пикрошол се предоставиха на благоволението на победителя. Монахът им заповяда да сложат оръжие, и хладно, и огнестрелно, после заповяда да вкарат всички в църквата и да ги затворят, а за да не избягат оттам, обра де що видя кръстове и хоругви и заварди с тях и със свои хора църковните двери. След всичко това отвори източната врата и се втурна в помощ на Гаргантюа.

Повярвал, че му изпращат подкрепление от града, самонадеяният Пикрошол ускори настъплението си, докато неочаквано дочу гласа на Гаргантюа:

— Брат Жан, брат Жан, колко навреме идваш, приятелю мой!

Едва тогава Пикрошол и хората му разбраха, че всичко е изгубено, и побягнаха ужасени. Гаргантюа продължи да ги преследва до самия Вогодри и ги изтребваше безпощадно, а после заповяда да бият отбой.