Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XXXI
Как лекарят Рондибилис съветва Панюрж

Панюрж продължи да говори, като каза:

— Първата думица, произнесена от оня, който кастрирал сосинякските монаси, когато скопил брат Топлобрат, била: „Следващият!“ Та и аз казвам: „Следващият!“ Хайде, метр Рондибилис, казвай сега, трябва ли да се оженя, или не?

— Кълна се в равана на мулето си, ако зная как да отговоря на вашия въпрос — захвана Рондибилис. — Вие казвате, че плътски щения не ви дават мира. В нашия медицински факултет предават някаква теория, заимствувана от древните платоници, която ни учи, че плътските щения се успокояват по пет начина. Първо — с вино.

— Виж, това е вярно — прекъсна го брат Жан. — Когато се натряскам като англичанин, дай ми само да спя и да спя.

— Имам предвид прекомерното употребление на вино — продължи Рондибилис. — И наистина злоупотребата с това питие предизвиква охлаждане на кръвта в човешкото тяло, отслабване на нервите, разводняване на зародишните семена, притъпяване на сетивата и разстройване на движенията, а всичко това възпрепятствува акта на оплодотворяването. И не току-тъй Бакхус, богът на пияниците, е изобразяван без брада и в женска дреха като същество, подобно на жените, евнух и кастрат. Друга е работата, когато се пие вино с мяра. Така ни учи и древната поговорка, която казва, че Венера се пука от скука в отсъствие на Церера и Бакхус. По мнението на древните, според разказа на Диодор Сицилийски, а така също и по мнението на лампсакийците, както твърди Павзаний, месер Приап е син на Бакхус и Венера.

Второ, с някои билки и растения, които омагьосват човека и го правят негоден за продължаване на рода. Опитите са доказали, че nymphea heraclia[1], горчивата трева, върбата, конопеното семе, цветето орлови нокти, тамариксът, витексът, мандрагората, бучинишът, най-дребните от двойните грудки на орхидеята, кожата на хипопотама и други такива вещества, които в човешкия организъм както чрез основните си свойства, така и чрез специфичните си особености изстудяват и умъртвяват зародишното семе и разпръскват токовете, призвани да го отведат в указаните от природата места, или запушват пътищата и каналите, през които то може да бъде изхвърлено. И обратно, разполагаме с треви, които затоплят и възбуждат човека и го правят способен за любовния акт.

— Аз слава богу, нямам нужда от тях — рече Панюрж. — А вие, достопочтени ми докторе, моля, не се засягайте от думите ми — аз съвсем не искам да ви обиждам.

Трето — продължи Рондибилис, — с постоянен труд. И това е така, защото, когато човек работи, жизнените процеси в тялото се забавят дотолкова, че кръвта, която трябва да подхранва всяка негова частица, няма ни време, ни сгода, ни възможност да произведе тази семенна секреция и да освободи излишъците, отделящи се след третичното храносмилане[2]. Природата си запазва тези излишъци за свои нужди; те й са необходими най-вече за съхраняване на индивида, а не за умножаване и продължаване на човешкия род. Ето защо Диана, която денонощно се отдава на лова, е чужда на всяка похот. Ето защо някога наричали лагерите castra — от латинската дума casta[3], тъй като в тях се трудили без отдих атлети и воини. Ето защо Хипократ (в своята книга De aere, aqua et locis[4]) пише относно някакви скитски племена, че в любовните игри се оказвали по-безпомощни и от евнуси, тъй като всякога били на кон и от тъмно до тъмно се трудели, а мнозина философи считат, че безделието е майка на сладострастието.

Когато запитали Овидий защо Егист извършил прелюбодеяние, той отвърнал, че единствено защото се бил отдал на безделие и че ако изкореним от света безделието, изкуството на Купидон ще загине.

Лъкът, колчанът и стрелите ще станат за него ненужно бреме; той няма да прониже никого, тъй като не е такъв безпогрешен стрелец, та да простреля литналия в небесата жерав или бягащия в леса елен, с което са се славели партяните, народ неукротим и неизтощим. А Купидон се нуждае от хора бавни, седящи, лежащи, отпочиващи. Ненапразно Теофраст, когато го запитали що за звяр, що за риба според него е любовната страст, отвърнал, че това е страст на празните умове. Диоген също казвал, че блудството е занимание на хора, незаети с нищо друго. Затова и скулпторът Канах Сикионски, в желанието си да покаже, че безделието, леността и безгрижието са причинители на разврата, извая Венера седяща, а не права, както я изобразяваха дотогава всички негови предшественици.

Четвърто, с усърдни умствени занимания, тъй като те невероятно изтощават и изчерпват силите, изтласкващи към съответните органи плодоносната секреция и пълнещи кухня орган, чието назначение е да я изхвърли навън за продължаване на човешкия род.

За да се убедите в това, погледнете човек, отдаден на умствено занимание: вие ще видите, че всички артерии на неговия мозък са опънати като арбалетово въже и не за друго, разбира се, а за да му доставят възможно най-скоро токове, потребни за камерите на здравия смисъл, въображението и мисловната способност, на разсъдъка и свободната преценка, на паметта и спомена, а така също и за да протичат тези токове от една камера до друга по каналите, ясно забележими при анатомичен разрез в самия край на чудната мрежа, дето свършват артериите; тези артерии излизат от лявата половина на сърцето, а жизнените токове, преди да се превърнат в животински, дълго блуждаят по артериите и постепенно се очистват.

Между това всички естествени функции в такъв любознателен индивид секват, всички външни сетива се притъпяват и ние сме готови да се съгласим със Сократ, че философията не е нищо друго освен слугуване на смъртта.

Може би затова именно Демокрит си избоде очите, считайки загубата на зрението за по-малко зло от недостатъчното самовглъбяване, пречка за което се явявал според него разсеяният взор. Затова наричат девицата Палада богиня на мъдростта и покровителка на ученолюбивите люде. Затова Музите са девствени и Грациите запазват вечно целомъдрие. И си спомням, чел бях някъде, че веднъж, когато Венера, майката на Купидон, запитала сина си защо не напада Музите, той й отговорил, че те са толкова хубави, толкова чисти, толкова почтени и така неотстъпно заети — една със съзерцаване на небесните светила, друга с някакви изчисления, трета с измерения на геометрически тела, четвърта с реторически построения, пета със свои поетически творения, шеста с музикални упражнения, — че когато се осмелявал да се приближи до тях, неволно отпущал лъка, затварял колчана и изгасвал факела от свян и от страх да не ги обезпокои. После смъквал превръзката от очите си, за да вижда по-ясно лицата им и по-ясно да слуша приятните песни и поетическите им оди. И изпитвал такава дълбока наслада и бил толкова очарован от красотата и изяществото им, че не само забравял да ги уплаши и нападне, а и заспивал под чаровните звуци на тяхната музика.

Тук е уместно да кажа, че разбирам защо Хипократ, в упоменатата от мен книга, разказвайки за скитите, а така също и в книгата, озаглавена De genitura[5], твърди, че ако прережат подушните артерии на човека, той губи способност за продължаване на рода поради причина, която изтъкнах, когато ви говорих за изчерпване на токовете и за одухотворената кръв, чието вместилище се явяват артериите; разбирам също така защо той поддържа, че голяма част от зародиша се формира в главния мозък и в гръбначния стълб.

И пето, чрез акта на плътската любов.

— Ето работа за мен! — извика Панюрж. — Аз ще ползувам само това средство. С другите да се занимава, който си иска.

— Брат Силино, игумен на марсилския манастир „Свети Виктор“, нарича тази работа изтезание на плътта — забеляза брат Жан. — Аз се присъединявам към мнението на отшелника от манастира „Свети Радегонд“, малко над Шинон, че тиванските отшелници най-добре ще изтезават плътта си, най-добре ще надвиват нечистите помисли и щения само като прилагат това средство двайсет и пет, че и трийсет пъти дневно.

— Според мен — каза Рондибилис — Панюрж е добре сложен, с уравновесен нрав, налят с необходимото количество сокове, мъж тъкмо на възраст, така че желанието му да се ожени е съвсем справедливо; ако срещне жена с темперамент, подобен на неговия, ще им се народят деца, достойни за някоя отвъдокеанска монархия. И, разбира се, колкото по-рано, толкова по-добре, ако иска да види децата си подредени.

— Мой господин магистре — заключи Панюрж, — и под венчило ще отида, и деца ще имам, и то много скоро — в това не се съмнявайте. Бълхата, която стои на ухото ми, никога не ме е гъделичкала така, както докато слушах вашата учена реч. Поканвам ви на сватбата си. Ще си погуляем с вас за четирима, хубаво да знаете! Доведете, ако обичате, и жена си, а то се знае, и съседките й. И така, всичко е наред!

Бележки

[1] Хераклова лилия (лат.). — Б.пр.

[2] … след третичното храносмилане. — Според Аристотел третото храносмилане се извършва в кръвоносните съдове и подготвя секрецията сперма.

[3] Непорочна, чиста (лат.). — Б.пр.

[4] „За въздуха, водата и местността“ (лат.). — Б.пр.

[5] „За семената“ (лат.). — Б.пр.