Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (68)

Глава VII
Как Пантагрюел дойде в Париж и няколко думи за хубавите книги в библиотеката на манастира „Свети Виктор“

Получил отлично образование в Орлеан, Пантагрюел реши да посети и великия Парижки университет. Малко преди заминаването си обаче той научи, че преди двеста и четиринайсет години от камбанарията на орлеанската църква „Свети Енян“ паднала голяма и толкова тежка камбана, че никой с никакви приспособления не могъл да я помръдне от мястото й, макар и да употребили всички средства, изложени от Витрувий в De Architektura^[1], от Алберти в De re aedificatoria^[2], от Евклид, Теон, Архимед и Херон в De ingeniis^[3]. И ето защо, отзовавайки се великодушно на смирената молба на гражданите и жителите на този град, Пантагрюел реши да вдигне камбаната и да я отнесе на камбанарията.

И наистина, той отиде на мястото, дето лежеше камбаната, и с малкия си пръст я вдигна с такава лекота, с каквато вие вдигате звънче на крагуй. Преди да я постави в църковната камбанария, Пантагрюел пожела да даде в града утринен концерт и като разлюля камбаната, понесе я из всички улици, което изпълни с веселие сърцата на старо и младо. Ала каква беда! Докато Пантагрюел държеше в ръка камбаната и звънеше с нея из градските улици, хубавото орлеанско вино до капка се пресече и вкисна^[4]. Хората разбраха това едва вечерта, когато всички се почувствуваха толкова зле от прокисналото вино, че непрекъснато храчеха нещо бяло като малтенски памук, казвайки:

— Това е от Пантагрюел; и соленият вкус в устата ни е от него…

Скоро след това Пантагрюел, придружаван от своите хора, замина за Париж и когато се появи в града, целият народ излезе да го види, защото, както знаете, парижани са глупави по природа, глупави във всички мажорни и минорни гами, и ето защо го гледаха изумени, и не без страх, че ей сега ще отнесе кметството в някой загубен край, както баща му някога беше отмъкнал камбаните на „Парижката Богородица“, за да ги окачи на врата на кобилата си.

Като поживя тук известно време и отбеляза големи успехи в седемтях свободни науки, Пантагрюел си каза, че в този град е хубаво да се живее, но не и да се мре, защото просяците при гробището Сент-Иносан си топлят задниците с костите на мъртвите. Библиотеката на „Свети Виктор“ той намери за великолепна, най-вече заради някои книги, списъка на които ви предлагаме^[5], и primo^[6]:

Bigua Salutis,^[7]

Bragueta juris,^[8]

Pantofla Decretorum,^[9]

Malogranatum vitiorum,^[10]

Кълбото на теологията,

Метличката на проповедниците, съчинение на Тунеядеца,

Слонови яйчица за храбреци,

Отрова за епископи, Marmotretus^[11], De Babonis et Cingis, cum commento d’Orbellis^[12],

Decretum universitatis Parisiensis super gorgiasitate muliercularum ad placitum,^[13]

Явление на света Гертруда пред Паусийската монахиня по времето, когато раждала,

Ars honeste pettandi in societate, per Ortuinum,^[14]

Синапена лапа за покаяние,

Гамаши, alias^[15] Обуща за търпение,

Formicarium artium^[16]

De brodiorum usu et honestate chopinandi, per Sivestrem Prieratem, Jacospinum,^[17]

Съдийско измамничество,

Кошницата на нотариусите,

Звеното, свързващо бракосъчетаните,

Гнездо на съзерцание,

Извъртливостта на правото,

Възбудителната сила на виното,

Притегателната сила на Сиренето,

Decrotatorium scholarium^[18]

Tartaretis, De modo cacandi,^[19]

Римски тържества,

Брико, De differentiis soupparum^[20]

Основи на Дисциплината,

Шибане по задника,

Пляскане по ходилата и по кълките,

Триножникът на вразумяването,

Бъчвата на великодушието,

Куките за въдици на духовниците,

Пощипване един друг по носа между свещениците,

Revendi Patris Fratris Lubini, Provincialis Bavardiae, De croquendis lardonibus libri tres^[21]

Pasquili, Dictoris marmorei, De capreolis cum chardoneta comedendis, tempore Popoli ad Ecclesia interdicto,^[22]

Обретение на господния кръст, с шест действуващи лица, играно от шарлатани,

Majoris, De modo faciendi boudinos,^[23]

Прелатска гайда,

Беда, De optimitate triparum,^[24]

Жалба на адвокатите по повод измененията по закона за подправките,

Прения сред прокурорите,

Грах със сланина (критическо издание),

Доходец от индулгенциите,

Proeclarissimi Juris Utriusque Doctoris Maistre Pilloti Raquedenari, De bobelinandis glosse Accursiane baguenandis Repelitio enucidiluculidissima,^[25]

Stratagemata Francarchieri, Беньоле,^[26]

Franctopinus, De re militari, cum figuris Tevoti,^[27]

De usu et utilitare escorchandi equos et equas, authore M. nostro de Quebecu,^[28]

Недодяланост на поповете,

M. n. Rostocosto jambedanesse, De moustarde post praudium servienda, lib, quatuordecim, apostilati per M. M. Vaurillionis,^[29]

Попски вземания,

Quoestio subtilissima, utrum Chimera in vacuo bombinas possit comedere secundas intentiones, et fuit debatura per decem hebdomadas in concilio constantiensi,^[30]

Адвокатска алчност,

Barbouilarnenta Scoti,^[31]

Калимавката на кардиналите,

De Calcaribus removendis decades undecim, per M. Albericum de Rosata,^[32]

Ejusdem, De castrametandis crinibus, lib. tres,^[33]

Стъпването на Антонио де Лейв на бразилска земя,

Marfirii Bacalarii cubantis Rome, De pelendis mascarendisque Cardinalium mulis,^[34]

Отговор на ония, които твърдят, че папската магарица яде в строго определени часове,

Предсказание que incipit „Silvi Triquebille“, balata per M. n. Songecruyson,^[35]

Boudarini episeopi, De emulgentiarum profectibus enneades novem, cum privilegio Papali ad triennium, et postea non,^[36]

Преструвките на девиците,

Проскубаният задник на вдовиците,

Монашеската гугла,

Брътвежът на духовните отци,

Данъкът на просията,

Зъботракане при беднотията,

Богословска мишеловка,

Мундщукът на магистрите в науката,

Окамски готвачи с обикновена тонзура,

Magistri n. Fripesaulcetis, De grabellationibus horarum canonicarum lib. quadraginta,^[37]

Cillebutatorium cofratriarum, incerto authore,^[38]

Благоутробието на лакомите монаси,

Телесната миризма на испанците, хиперструктурализирана от брат Иниго,

Лек против глисти за готвачите,

Poiltronismus rerum Italicarum, authore от метр Брюлфер,^[39]

R. Lullius, De batifolagiis Principium,^[40]

Collibistratorium caffardiae, auctore M. Jacobo Hocstratem, fereticometra,^[41]

De Magistro nostrandorum Magistro nostratorumque benvetis lib octo gualantissimi,^[42]

Кьорфишеците на булисти, кописти, писари, абреавитьори и експедитори, събрани от Регис,

Постоянен алманах за подагреници и венерици,

Maneries ramonandi fournellos, per M. Eccium,^[43]

Хитрините на търговците,

Удобствата на монашеския живот,

Тюрлюгювеч от лицемери,

Историята на злите духове,

Просията на паралиите,

Дяволиите на духовните съдии,

Златните находища на касиерите,

Badinatorium Sophistarum,^[44]

Antipericatametanaparbeugedamphicribrationes merdicantium,^[45]

Охлювът на пишещите в рими,

Духалото на алхимиците,

Хитрините на събиращите лепти из манастирите, посочени от брат Сератис,

Оковите на религията,

Биене на камбаните,

Подлакътник за старостта,

Намордник за дворянството,

Молитвен брътвеж,

Белезници на набожността,

Котле за четирите годишни времена,

Чутура на политическия живот,

Опашка за бранене от мухи на отшелниците,

Капюшонът на покаяните,

Таблата на братята развратници,

Jourdaudus, De vita et honestate Braguardorum,^[46]

Jiripipii Sorbonici Moralisationes, per M. Lupoldium,^[47]

Закуската на пътниците,

Винени пластири за жадните архипастири,

Tarraballationes Doctorum Coloniensium adversus Reuchlin,^[48]

Дрънкалки за дами,

Virevoustatonum Nacquettorum, per F. Pedebilletis,^[49]

Обущата на смелостта,

Маскарад на дяволи и бесове,

Жерсон, De Auferibilitate Pape ab Ecclesia,^[50]

Сбирщина на удостоени с учени титли,

Jo. Dytebrodii, De Terribiliditate exeommunicationum Libellus acephalos,^[51]

Ingeniositas invocandi Diabolos et Diabolas, per M. Quingolfum,^[52]

Яхния за усърдно молещите се,

Мавритански танц на еретиците,

Гаетанови кокили,

Свинска зурла, Doctoris cherubici, De origine patepelutarum et torticollorum ritibus lib. septem,^[53]

Шейсет и девет доволно омазнени молитвеници,

Търбухът на петте ордена на просяците,

Одиране кожата на еретиците, извлечение от „Червеният ботуш“, вмъкнато в Summa Angelica,^[54]

Гадания при трудни случаи на изпитания на съвестта,

Коремището на председателите на съда,

Магарешкият висулек на абатите,

Sutoris, Adversus quemdam qui. vocaverat eum fripponatorem et quod fripponatores non sunt damnati ab Ecclesia,^[55]

Cacatorium medicorum,^[56]

Астрологически коминочистач,

Campi Clysteriorum, per S. C.,^[57]

Разгонване на газовете по способа на фармацевтите,

Почистване на задника по способа на хирурзите,

Iustimanus, De Carotis tollendis, Amtidotarium animae, Merlinus Coccaius, De patria diabolorum.^[58]

Някои от тези книги са вече отпечатани, а други още се печатат в славния град Тюбинген.