Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (25)

Глава XXIII
Как Гаргантюа бе обучаван по метода на Понократ така, че не губеше ни един час от деня

Като видя какъв неразумен живот водеше Гаргантюа, Понократ намисли да го превъзпита, но на първо време си затвори очите за грешките му, защото знаеше, че природата не понася безнаказано внезапните промени. И за да подхване работата както се полага, Понократ се обърна към един много начетен лекар на онова време, метр Теодор, с молба да вкара Гаргантюа в правия път. Метр Теодор препоръча на Гаргантюа антикирска чемерика и благодарение на това лекарство очисти мозъка му от всякакви скверни мисли. По същия начин Понократ накара Гаргантюа да забрави всичко, на което го бяха научили предишните му възпитатели, както правел Тимотей с ония от учениците си, които преди това били обучавани от други музиканти.

За да постигне целта си, Понократ въведе Гаргантюа в обществото на местните учени, в съревнование с които умът му укрепна, а желанието му да се учи поновому и да се образова се усили.

После му наложи такава програма, че Гаргантюа не само не губеше час от деня, а, напротив, всичкото свое време посвещаваше на учение и на други полезни занимания.

И така, Гаргантюа се събуждаше към четири часа сутринта. Докато разтриваха гърба му, той трябваше да изслуша няколко страници от Светото писание, които младият Анагност, родом от Баше, четеше на висок и ясен глас и с подобаващо за случая изражение. Съдържанието на прочетените глави изпълваше Гаргантюа с благоговение и любов към бога, когото той славеше и комуто се молеше, тъй като Светото писание откриваше пред него божието величие и неизречимата му мъдрост. После Гаргантюа се отправяше към отходното място, за да се освободи от екскрементите. Там наставникът повтаряше с него прочетеното и му обясняваше най-трудните и неясни пасажи. На връщане и двамата наблюдаваха небето, за да се уверят дали е такова, каквото бе вчера вечер, и определяха в какъв зодиак навлизаше сега слънцето и в какъв — луната.

След това го обличаха, решеха, парфюмираха, тъкмяха, гласяха и през това време му преповтаряха уроците от предишния ден. Сам той ги казваше наизуст и се стараеше да ги подкрепя с живи примери от човешкия живот; така те ставаха път към живо самопознание. Това продължаваше понякога два или три часа и обикновено свършваше, когато беше напълно готов. После в продължение на три часа той слушаше четене, след което излизаха на въздух и като обсъждаха прочетеното, тръгваха към Брак или към ливадите, дето играеха на топка, на лапта или на пил тригон, упражнявайки тялото, след като вече бяха упражнили ума.

В тези игри нямаше нищо принудително, защото ги изоставяха, когато поискваха, и обикновено спираха, щом се изпотяваха или уморяваха.

Тогава те енергично се разтриваха и избърсваха, подменяха ризите си и с бавна стъпка потегляха към дома, за да хвърлят поглед в кухнята, а после, в очакване на обяда, ясно и изразително си преповтаряха откъси, запаметени от последния урок.

Накрая идваше и господин Апетитът и всички навреме сядаха на трапезата.

В началото на обеда, преди още Гаргантюа да посегне към винцето, четяха някоя забавна история за чутовни дела. Ако тя се понравеше, четенето продължаваше и след това; ако ли пък не, всички започваха весело да бъбрят, като в първите месеци разговорите се въртяха главно около предимствата, особеностите, полезността и качествата на онова, което се сервираше на трапезата: хляба, виното, водата, солта, месото, рибата, плодовете, подправките, а така също и около начина на приготовляваните от тях ястия. Междувременно Гаргантюа изучи всички текстове досежно този въпрос от трудовете на Плиний, Атеней, Диоскорид, Юлий Полукс, Гален, Порфирий, Опиан, Полиб, Хелиодор, Аристотел, Елиан и други. За да подложат на проверка познанията си, сътрапезниците често поставяха на масата книги от гореупоменатите автори. И всичко това Гаргантюа усвои и запамети така безпогрешно, че в онова време не можеше да се намери един-единствен лекар, който да знае макар и половината от това, което знаеше той.

По-нататък разговорите се връщаха към сутрешния урок, а после, завършвайки обяда с обичайното сладко от дюли, Гаргантюа чистеше зъбите си с клечица от сакъзово дърво, изплакваше ръцете и очите си с прохладна вода и заедно със сътрапезниците си подхващаше хубави църковни песни за възхвала на божието велелепие и милосърдие. Подир грабваха картите, но не за игра, а за хиляди други остроумни забавления, основани изцяло на аритметиката.

Благодарение на това Гаргантюа се пристрасти към числата и всеки ден след обяд и след вечеря изучаваше аритметика с такова увлечение, с каквото някога играеше на дама и карти. В края на краищата той така добре я усвои теоретически и практически, че даже англичанинът Тунстал, автор на обширен труд върху аритметиката, бе принуден да признае, че в сравнение с Гаргантюа разбира от аритметика толкова, колкото от литературен немски.

И не само в аритметиката — Гаргантюа постигна успехи и в други математически науки, като геометрията и музиката^[1]. В следобедната почивка те чертаеха хиляди забавни геометрически фигури и едновременно с това изучаваха астрономическите закони.

После дохождаше ред на песните, които те пееха на четири или пет гласа или с вариации върху една тема.

Колкото до музикалните инструменти, Гаргантюа се научи да свири на лютня, на спинет, на арфа, на немска флейта с девет клапи, на виола и на тромбон.

На подобни упражнения той посвещаваше не повече от час. За това време храносмилателният процес завършваше и Гаргантюа отиваше да облекчи стомаха си, след което в продължение на три или повече часа се отдаваше на главните си занимания, като повтаряше сутрешния урок по четене, четеше по-нататък и се учеше красиво и правилно да пише с антични и римски букви.

Едва тогава те излизаха навън, придружавани от младия туренски благородник, ездача Гимнаст, който посвещаваше Гаргантюа в тайните на ездаческото изкуство.

Сменяйки дрехите си, Гаргантюа възсядаше строеви кон, после тежковозен, после испански или арабски бегач или друг бързоходен и ту караше коня да препуска с всички сили, ту го заставяше да преодолява бариери, да прескача препятствия, внезапно да свива надясно, както и наляво.

При това той трошеше — но, моля, не копието (какво може да бъде по-глупаво на света от такава хвалба: „Строших десет копия на турнир или в боя.“ Че това ще стори всеки зидар!), не, чест и слава за тогова, който с едно само копие прониже десетина врагове! Със своето здраво, неогъваемо, стоманено копие Гаргантюа разбиваше врата, пробиваше брони, събаряше дървета, смъкваше от клон закачената за тази цел на него халка, отнасяше седло, ризница, желязна ръкавица. И всичко това той вършеше въоръжен от глава до пети.

А да скача и прави разни фокуси върху гърба на коня, по това той нямаше равен на себе си в цялата страна. Самият ферарски акробат в сравнение с него бе просто маймуна. Скачаше от кон на кон с необикновена лекота, без да докосва земята (такива коне наричаха акробатически), възсядаше ги с копие в ръка от двете страни и ги направляваше без поводи накъдето пожелаеше, което във военното изкуство има голямо значение.

В други дни грабваше секирата и я размахваше с такава сила и тъй стремително я въртеше в кръг, че можеше да мине за същински рицар, рицар-воин и рицар при турнири.

Служеше си майсторски с копие, с меч за две ръце, с дълга шпага, с испанска шпага, с широк и тесен кинжал, биеше се с броня и без броня, с обикновен щит или с малък кръгъл щит, запазващ само ръката.

Яхнал коня, той тръгваше на лов за елени, сръндаци, мечки, лопатари, глигани, зайци, яребици, фазани, дропли. Играеше на топка и еднакво ловко я подхвърляше и с крак, и с ръка. Бореше се, тичаше, скачаше, ала не на един крак и не по немски, защото Гимнаст казваше, че такива похвати са безполезни и ненужни във време на война, а с един скок прескачаше ров, прехвърляше ограда, пробягваше шест стъпки нагоре по отвесна стена и така достигаше прозорец на височината на копие.

Плуваше в дълбока вода на гърди, по гръб, настрана, с ръце и крака или само с крака; преплаваше Сена с книга в ръка, без да намокри ни една страница, а освен това, шавайки, държеше със зъби, като Юлий Цезар, наметалото си. После с една ръка и на един дъх доплуваше до лодката, а оттам отново се хвърляше с глава надолу във водата, стигаше дъното, провираше се между подводните скали, гмуркаше се в скалните пещери и във въртопите. След всичко това той поемаше лодката, управляваше я, караше я ту бързо, ту бавно по течението, срещу течението, спираше я посред шлюза, направляваше я с една ръка, докато с другата гребеше с голямо весло, опъваше платната, пълзеше по въжетата до мачтите, тичаше да изправи напречния прът, който ги крепеше, нагласяваше компаса, затягаше булините срещу вятъра, а накрая пипваше здраво кормилото.

Щом изскочеше от водата, мигновено хукваше по хълма и отново политаше надолу, катереше се по дърветата като котка, подскачаше от едно на друго като катерица, кършеше дебели клони като втори Милон^[2]. С помощта на два хубаво наточени кинжала и на две островърхи и яки шила допълзяваше като плъх чак до покрива на къщата, а когато скачаше долу, присвиваше нозете си така, че всякога оставаше невредим.

Мяташе късо копие, железен щик, камък, дълго копие, алебарда, опъваше лък, сам, без чужда помощ, задвижваше обсадни арбалети, нарамваше кремъклийка, прицелваше се на стрелбището в картонена птица, стреляше отдолу нагоре, от горе на долу, напред, встрани и назад като партяните.

На върха на висока кула връзваха дълго до земята въже, по което Гаргантюа плъзваше нагоре, а после се спускаше надолу с такава бързина и с такава сигурност, с каквато вие не можете да пълзите и по най-равното поле.

Между две дървета поставяха дебела върлина и увиснал с ръце на нея, той се движеше назад и напред тъй бързо и тъй ловко, че вие и бежешком не бихте могли да го стигнете.

А за да развие гърдите и дробовете си, викаше колкото всички дяволи заедно. Веднъж сам аз бях свидетел как той, застанал на вратата Свети Виктор, викаше Евдемон и гласът му се чуваше чак в Монмартър. Даже Стентор^[3] по време на Троянската война не е бил тъй гръмогласен.

За да укрепи сухожилията си, изляха по негово желание две огромни оловни тежести, всяка от по осем хиляди и седемстотин квинтала, които той наричаше гири. Гаргантюа ги поемаше от земята, по една във всяка ръка, и ги държеше неподвижно над главата си три четвърти час, че и повече, което издаваше невероятната му сила.

Играеше на лост с най-силните и тъй здраво заставаше на нозете си, че отстъпваше само пред най-смелите, и то ако им се отдадеше да го избутат от мястото му, както правел някога Милон, по примера на когото грабваше граната и приканваше желаещите да я изтръгнат от ръката му.

След така употребеното време масажираха, измиваха и преобличаха Гаргантюа и едва тогава той и другарите му поемаха бавно към дома; пътем те разглеждаха дърветата и растенията, сравняваха ги с онова, което пишеха за тях древните учени Теофраст, Диоскорид, Маринус, Плиний, Никандър, Макр и Гален, и се прибираха у дома си отрупани с всевъзможни треви и храсти, които поверяваха на младия паж Ризотом, натоварен да поддържа в изправност мотики, кирки, копачки, лопати, плевачки и други сечива, необходими за изрядна хербаризация.

Докато се подготвяше обядът, те си преповтаряха някои пасажи от прочетеното, а после сядаха на трапезата.

Забележете, че неговият обяд бе прост и скромен, защото ядеше, колкото да залъже стомаха си, но затова пък вечерята му бе обилна и разнообразна, тъй като тогава поглъщаше всичко необходимо за поддържане на организма си. Такъв е добрият хранителен режим, предписван от истинската и разумна медицина, макар куп невежи лекарчета, затъпели в софистките кабинети, да препоръчват обратното.

По време на вечерята те продължаваха обедния урок, докато им дотегнеше; останалото време посвещаваха на полезни и приятни разговори.

След прочитане на благодарствената молитва пееха и свиреха на благозвучни инструменти или се отдаваха на ония дребни удоволствия, каквито предлагат картите, ашиците и заровете. И продължаваха да си хапват и се забавляват до късна доба, след което отиваха да спят. Понякога навестяваха учени или пътешественици, кръстосвали света и видели много страни.

Към полунощ, преди сън, се отправяха към най-откритото място в дома, съзерцаваха звездния небосвод и наблюдаваха кометите, ако имаше такива, или положението, разположението, съчетанията и съвпаденията на небесните светила.

После, придържайки се към способа на питагорейците, Гаргантюа разказваше на наставника си накратко всичко, което бе прочел, видял, научил, сторил и чул през деня.

Накрая се молеха на бога-творец, засвидетелствуваха му любовта и вярата си, славеха безкрайната му доброта и като му благодаряха за миналото, предоставяха се на божественото му милосърдие за в бъдещето.

След всичко това те лягаха да спят.