Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (228)

Глава X
Как Пантагрюел пристигна на Острова на измамите

Напуснахме Острова на железните изделия и на следващия ден се озовахме на Острова на измамите, точно копие на Фонтенбло, защото и тук земята е толкова мършава, че костите й (тоест скалите) се виждат през кожата; почвата е песъчлива, безплодна, нездрава и неприятна. Лоцманът ни посочи две невисоки кубически скали с осем равни страни, чиято белота ни накара да помислим, че са от алабастър или че са покрити със сняг; лоцманът обаче ни увери, че са направени от кокалчета за игра. Той ни каза, че вътре в тези скали се намира шестетажната сграда на двайсет дяволски хазартни игри, от които у нас така много се боят: най-големия чифт нарече Дюшеш, а най-малкия — Епек. Средните чифтове ги назова както следва: Дюбеш, Дьоржар, Дубара и Дюсе. Колкото до другите, нарече ги така: Шест и Пет, Шест и Четири, Шест и Три, Шест и Две, Шест и Едно, Пет и Четири, Пет и Три и така нататък. Тогава се досетих, че малцина играчи на този свят хвърлят зара, без да се позовават на дяволите. Още нехвърлили двата зара на масата, и вече в молитвен екстаз шепнат: „Дюшеш, приятелю мой, при мен, при мен!“ — това е обръщение към големия дявол; „Два епека, миличък!“ — това е към малкия. „Четири — и — два, при мен, дечица!“ — и така те приканват всички дяволи, произнасяйки имената и прозвищата им. И не само ги приканват, ами се наричат техни приятели и побратими. Вярно е, дяволите не всякога идват на минутата, в която ги повикат. Но как да им се сърди човек за това? Отишли са на друг адрес, дето хората предварително са запазили реда си. Затуй не бива да казваме, че дяволите нямат ни очи, ни уши. Имат, ви казвам, имат, и то какви!

После лоцманът ни разправи, че около тези четвъртити скали, пък и на самите тях, ставали повече крушения и загивали повече хора и ценни имущества, отколкото на всички Сирти, Харибди, Сирени, Сцили, Строфади, взети заедно, и във всички морски бездни. Аз от все сърце му повярвах, особено като си спомних, че някога египетските мъдреци условно са обозначавали Нептун с йероглифа куб, Аполон — с асо, Диана — с двойка, Минерва — със седмица, и т.н.

Каза ни още, че там се намира божествената и на малцина известна чаша с кръвта на свети Граал. Панюрж толкова от сърце се примоли на местните синдици да ни я покажат, че те в края на краищата се съгласиха и ни я показаха, но с триж повече церемонии и тържественост, отколкото когато във Флоренция показват Юстиниановите Пандекти или в Рим — кърпата на Вероника. Аз никога не съм виждал толкова покрови, толкова светилници, факли, реликви и икони. Накрая ни показаха нещо, което напомняше муцунката на печен заек. Друга забележителност не си спомням да имаше, като изключим Веселата мутра, жена на Лошата игра, както и черупки от някога снесените и мътените от Леда две яйца, от които се излюпили Кастор и Полукс, братя на хубавата Елена. Парченце от тези черупки местните управители ни дадоха срещу малко хляб. На тръгване купихме от островитяните сума ти шапки и бонета, но аз се съмнявам, че ще спечелим нещо, когато ги продадем. Впрочем ония, които ги купят от нас, ще загубят още повече.