Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (61)

От автора

Най-славни и най-доблестни воини, люде премили и пречестни, които с увлечение се отдавате на всички благородни и благопристойни занимания! Вие неотдавна видяхте, четохте и узнахте Великите и безподобни хроники за великана Гаргантюа и им повярвахте с несмутимата вяра на вярващия и неведнъж при срещи с почтени дами и госпожици вместо любовни думи им разказвахте дълги и забавни епизоди от тази книга, за което заслужавате големи похвали и вечна признателност.

Ако имах власт, аз бих накарал всеки един да изостави задълженията си, да пренебрегне занятията си и да забрави грижите си, за да посвети всичкото свое време на тези разкази, без да отвлича и обременява ума си с други неща, докато ги научи наизуст от игла до конец, та ако случайно книгопечатането спре или пък ако всички книги бъдат унищожени, да ги разказва на децата си дума по дума и от ръка на ръка да ги предава на наследници и потомци като религиозна кабала, тъй като ползата от нея е по-голяма, отколкото би предполагала тайфата охранени, плешиви самохвалци, разбиращи тези забавни приключения по-малко, нежели Ракле „Институциите“^[2].

Аз познавах мнозина високопоставени и могъщи сеньори, които ходеха на лов със соколи за едър звяр или патици и когато се случеше да не открият звяра в указаните от водачите места или пък когато соколът изпуснеше плячката, те биваха, както сами разбирате, силно огорчени и само в безподобните хроники за упоменатия Гаргантюа намираха разтуха и прогонваха скуката.

Има и други случаи и това съвсем не са празни приказки: някого си например ужасно го болят зъби и след като напразно пропилее сума ти пари по лекари, оказва се, че горепосочените хроники, загънати в две доволно затоплени кърпи, а после поръсени с прашец от сухи изпражнения и положени на болното място, са най-ефикасният лек.

А какво да река за горките венерици и подагреници?

О, колко пъти сме ги виждали ние намазани и натрити! Лицата им лъщят като мандало на хранилище за сланина, зъбите им тракат като клавиши на орган или на спинет, а от устата им текат лиги като у подгонен от копои глиган. Е, какво правят те тогава? Единствено тяхно утешение е да послушат няколко страници от горепосочената книга и да знаете само как се сърдят, ако в това време, когато ги държат в парилнята, четенето не им донесе дълбоко облекчение, точно както родилките, когато слушат житието на света Маргарита!

Празна работа ли е това? Намерете ми, на какъвто и да е език и в който и да е отрасъл на науката, книга, която да притежава такива свойства, такива особености и преимущества, и аз ще ви платя половин пинта^[3] винце. Не, господа, не! Такава книга вие няма да намерите, защото тя е единствена по рода си, неповторима и непостижима. Аз съм готов да потвърдя това под страх да бъда изгорен на кладата, но само не включително, а изключително. Ония, които се опитат да твърдят противното, наречете ги измамници, самозванци, клеветници и лъжци.

Вярно е, че такива забележителни книги като „Феспент“, „Орландо Свирепия“, „Роберт Дявола“, „Ферабрас“, „Гийом Безстрашния“, „Гюон Бордоски“, „Мандевил и Матабрюна“^[4] притежават някои тайнствени свойства, но тези книги не могат да бъдат сравнявани с книгата, за която става дума тук. Чрез собствения си непогрешим опит хората се увериха в голямата изгода и голямата полза от тази гаргантюаска хроника, защото за две години книгопродавците я продадоха в такова количество, в каквото Библията не се е продавала в течение на девет години.

И така, воден от мисълта да ви осигуря забавление и занапред, аз, покорният ваш слуга, ви предлагам сега друга една книга в същия дух и даже по-достоверна и по-правдоподобна от първата. Защото не мислете (освен ако не гледате на мен с предубеждение), че в нея тълкувам всичко тъй, както евреите тълкуват закон божи. Аз не съм възпитан така, на мен още не ми се е случвало да излъжа или да твърдя нещо, което в действителност не е станало. Аз пиша като тези протобестии, искам да кажа — протонотарии^[5], които, вместо да съставят житиета за своите мъченици и прочие богоугодници, съчиняват любовни историйки за угодници на дамите: Quod vidimus testamur^[6] Аз ви предлагам разказ за чутовните дела и подвизи на Пантагрюел, чийто слуга бях от най-млади години до днес, когато той ми позволи да посетя моя роден край, за да узная кой от моите роднини е още жив.

И така, завършвайки този пролог, аз считам за свой дълг да ви кажа, че съм готов да заложа на сто хиляди коша яки дяволи душа и тяло, дреболии и карантии, ако в цялата тази история изрека една-единствена невярна думица.

Със огън да ви отмъсти свети Антон,

божествената болест да ви повали,

да ви удари гръм в полето като кон,

дано гангрена люта ви осакати,

от дрисък задника ви да се изтощи,

от треска цялото ви тяло да пламти

и задното черво до смърт да ви боли.

Дано и вятърът червен ви навести,

да влезе косъм в ненаситния ви гъз

като живак и ден и нощ да ви гнети,

това ви пожелавам аз, това е мойта мъст.

И както Содом и Гомора, сярата, огънят и морската бездна да ви погълнат, ако не повярвате дълбоко всичко, което ще ви разкажа в настоящата Хроника!