Глава XLVIII
Как в двора на хитроумния магистър Пантагрюел възненавидя енгастримитите[1] и гастролатрите[2]
В двора на този велик и хитроумен магистър Пантагрюел забеляза два вида хора, два вида досадни и прекалено любезни царедворци, към които изпита голямо отвращение. Едните се наричаха енгастримити, другите — гастролатри.
Енгастримитите претендираха, че произхождат от древния род на Еврикъл и по този повод се позоваваха на Аристофан, който удостоверявал това в комедията си „ТАОН, или ОСИ“. Ето защо в древните времена ги наричали евриклити[3], както споменава Платон, а така също и Плутарх в своята книга „Залезът на оракулите“. В свещените Декреталии (26, въпрос 3) те са именувани коремовещатели; и Хипократ („За епидемиите“, кн.V) ги нарича така, тъй като те говорят чрез корема. Софокъл им казва стерноманти[4], тоест оракули, чародейци и лъжци, загубили божието благоволение и обсебени от дявола и които си дават вид, че говорят и отговарят на въпроси не чрез устата, а чрез корема.
Такава именно коремовещателка е била живялата около 1513 година след рождението на благословения наш Спасител италианка Якоба Рододжина, жена от долен произход, и ние нерядко сме слушали, и не само ние, но и мнозина от Ферара и от други градове, как богати сеньори и князе в Цизалпийска Галия от любопитство я търсели и викали при себе си; разказваха, че тогава от корема й излизал гласът на нечистия дух, но че този глас, макар слаб и глух, бил ясно доловим и отчетлив. За да отстранят всяко съмнение за мошеничество и измама, те я карали да се съблича съвсем гола и й запушвали носа и устата. Коварният дух искал да бъде наричан Къдравия или Цинцинатул и, изглежда, му харесвало да го назовават така. Когато го повиквали с това име, той в същата минута започвал да отговаря на въпросите. Ако го питали за настоящето или миналото, безпогрешно отгатвал истината и с това смайвал слушателите. Но за бъдещето се обърквал и никога нищо не отгатвал. Честичко даже сам признавал невежеството си и вместо отговор пърдял или боботел нечленоразделно на някакъв варварски език.
Що се касае до гастролатрите, те се движели вкупом, на тълпи, и едни от тях били весели, любезни и много приятни, а други — печални, важни, строги и намусени и всички до един били готовановци, никой от тях нищо не работел, никой не се трудел, така че те по думите на Хезиод напразно тъпчели земята и било ясно, че мислят само за едно: как да не отслабнат и да не обидят стомаха. Ходели с маски, одежди и накити, каквито нямало нийде в света по кройка и по цвят.
Вие казвате, а така са писали и много древни мъдреци и философи, че изобретателността на природата ни се струва свръхестествена, особено когато се и вгледаме в морските раковини, които поразяват с разнообразието на неръкотворните си форми, цветове и очертания, непресъздадени от изкуството. Смея обаче да ви уверя, че в одеждите на тези раковидни гастролатри ние открихме не по-малко разнообразие и цветове. Всички те признаваха Гастер за свой велик бог, кланяха му се като на бог, принасяха му жертви като на всемогъщ бог, не признаваха друг бог освен него, служеха му, обичаха го повече от всичко и го честваха като бог. Може даже да се помисли, че светият апостол е имал предвид именно тях, когато е писал Послание до Филипяни, 3: „Мнозина, за които често съм ви говорил, а сега и със сълзи на очи ви говоря постъпват като врагове на кръста господен — горко им — гибел е техният край, техният бог е стомахът.“
Пантагрюел ги сравни с циклопа Полифем, който у Еврипид говори така: „Аз принасям жертви само на себе си (на бога — никога) и на моя стомах, най-великия от всички богове.“
