Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Gargantua et Pantagruel, 1533–1564 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Дора Попова, 1982 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и начална корекция
- NomaD (2013-2015 г.)
- Корекция
- sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)
Издание:
Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел
Превела от френски: Дора Попова
Илюстрации: Гюстав Доре
Превод от френски: Дора Попова
Превод на стиховете: Георги Мицков
Редактор: Иван Гранитски
Коректор: Величка Божинова
Художник: Кънчо Кънев
Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012
ISBN: 978-954-09-0619-5
Rabelais
Œuvres complètes
Editions du Seuil
Paris 1973
© Дора Попова, превод,
© Георги Мицков, превод на стиховете
© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012
Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.
Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.
Издателство „Народна култура“, София, 1982.
Формат 16/70/100.
Печатни коли 46.5
Печат Лито Балкан АД
История
- — Добавяне
Глава XII
Каква гатанка ни предложи Хищника
Щом седнахме на скамейката, Хищника, заобиколен от своите Пухкави котараци, сърдито извика:
— Хайде, хайде!
Блондинка някаква си синеока
без мъж заченала и син родила,
бил черен от египетската стока,
издавал глухи звуци на горила
и проявил почти питонска сила,
на бял свят докато се появи,
и пъргаво започнал да върви,
в началото пълзял, след туй летял,
та слисал учените той, уви,
и ореол човешки си създал!
— Хайде, отгатни ми тази гатанка — продължи Хищника — и още сега ми кажи какво означава тя.
— Ей богу — рекох, — ако си имах у дома сфинкс, какъвто, ей богу, си имаше вашият предшественик, Верес, тогава, ей богу, виж, бих могъл да я отгатна. Но на това не съм присъствал, ей богу, и не съм причом в тази работа.
— Хайде, хайде — подхвана Хищника, — кълна се в Стикс, не говоря напразно, хайде, иначе сега ще ти докажа, че за теб щеше да е по-добре да попаднеш в ноктите на Луцифер, отколкото при нас. Хайде, хайде! Виждаш ли нашите нокти? Хайде, хайде, глупако, не ни залъгвай с твоята невинност или мислиш, че тя може да те избави от изтезания? Хайде, хайде, нашите закони са като паяжина, а в паяжината попадат мушички и дребни пеперуди. Хайде, хайде, едрите конски щръклици я разкъсват и се изплъзват. Хайде, хайде! Ние и без друго не търсим големи злосторници — те са корави за нашите стомаси и може да ни призлее от тях. Хайде, хайде, милички, невиннички, хайде, ние хубаво ще ви оневиним — самият главен дявол сега ще ви опее.
Дотегнало му да слуша приказките на Хищника, брат Жан извика:
— Хей ти, господин дяволе в пола! Как да ти обясни човекът нещо, което сам не знае? Искаш да те лъже ли?
— Хайде, хайде — прекъсна го Хищника. — Откакто царувам, не се е случвало някой да заговори, без да го запитам. Кой е пуснал от веригите му този побъркан дърдорко?
— Лъжеш! — промълви брат Жан.
— Хайде, хайде! Когато дойде редът ти да отговаряш, хубаво ще се изпотиш.
— Лъжеш, подлец! — повтори безгласно брат Жан.
— Да не си въобразяваш, че си в академичния лес[1], дето скитат онези безделници, които търсят страстно истината за човека? Хайде, хайде, тук работата е друга. Тук, у нас, говорят и говорят смело и определено за онова, което не знаят. Хайде, хайде, тук признават неща, които не са и помисляли да вършат. С вид на сведущ умуват върху онова, което никога не са учили. Хайде, хайде! Тук заповядват да се запасиш с търпение, когато бесуват, тук бият, а не дават да плачеш. Хайде, хайде! Аз виждам, ти от никого не си упълномощен, хайде, хайде, треска да те повали, хайде, хайде, за нея да се ожениш!
— Дявол! — извика брат Жан. — Архидявол, протодявол, пантодявол, да не си намислил да жениш монасите? У-у-у! Същински еретик!