Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gargantua et Pantagruel, –1564 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и начална корекция
NomaD (2013-2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2015-2016 г.)

Издание:

Франсоа Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел

Превела от френски: Дора Попова

Илюстрации: Гюстав Доре

Превод от френски: Дора Попова

Превод на стиховете: Георги Мицков

Редактор: Иван Гранитски

Коректор: Величка Божинова

Художник: Кънчо Кънев

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2012

ISBN: 978-954-09-0619-5

 

Rabelais

Œuvres complètes

Editions du Seuil

Paris 1973

 

© Дора Попова, превод,

© Георги Мицков, превод на стиховете

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2012

 

Това издание е отпечатано по Рабле. Гаргантюа и Пантагрюел. Т. I и II.

Превела от френски Дора Попова. Превод на стиховете Георги Мицков.

Издателство „Народна култура“, София, 1982.

 

Формат 16/70/100.

Печатни коли 46.5

 

Печат Лито Балкан АД

История

  1. — Добавяне

Глава XII
Каква гатанка ни предложи Хищника

Щом седнахме на скамейката, Хищника, заобиколен от своите Пухкави котараци, сърдито извика:

— Хайде, хайде!

Блондинка някаква си синеока

без мъж заченала и син родила,

бил черен от египетската стока,

издавал глухи звуци на горила

и проявил почти питонска сила,

на бял свят докато се появи,

и пъргаво започнал да върви,

в началото пълзял, след туй летял,

та слисал учените той, уви,

и ореол човешки си създал!

— Хайде, отгатни ми тази гатанка — продължи Хищника — и още сега ми кажи какво означава тя.

— Ей богу — рекох, — ако си имах у дома сфинкс, какъвто, ей богу, си имаше вашият предшественик, Верес, тогава, ей богу, виж, бих могъл да я отгатна. Но на това не съм присъствал, ей богу, и не съм причом в тази работа.

— Хайде, хайде — подхвана Хищника, — кълна се в Стикс, не говоря напразно, хайде, иначе сега ще ти докажа, че за теб щеше да е по-добре да попаднеш в ноктите на Луцифер, отколкото при нас. Хайде, хайде! Виждаш ли нашите нокти? Хайде, хайде, глупако, не ни залъгвай с твоята невинност или мислиш, че тя може да те избави от изтезания? Хайде, хайде, нашите закони са като паяжина, а в паяжината попадат мушички и дребни пеперуди. Хайде, хайде, едрите конски щръклици я разкъсват и се изплъзват. Хайде, хайде! Ние и без друго не търсим големи злосторници — те са корави за нашите стомаси и може да ни призлее от тях. Хайде, хайде, милички, невиннички, хайде, ние хубаво ще ви оневиним — самият главен дявол сега ще ви опее.

Дотегнало му да слуша приказките на Хищника, брат Жан извика:

— Хей ти, господин дяволе в пола! Как да ти обясни човекът нещо, което сам не знае? Искаш да те лъже ли?

— Хайде, хайде — прекъсна го Хищника. — Откакто царувам, не се е случвало някой да заговори, без да го запитам. Кой е пуснал от веригите му този побъркан дърдорко?

— Лъжеш! — промълви брат Жан.

— Хайде, хайде! Когато дойде редът ти да отговаряш, хубаво ще се изпотиш.

— Лъжеш, подлец! — повтори безгласно брат Жан.

— Да не си въобразяваш, че си в академичния лес[1], дето скитат онези безделници, които търсят страстно истината за човека? Хайде, хайде, тук работата е друга. Тук, у нас, говорят и говорят смело и определено за онова, което не знаят. Хайде, хайде, тук признават неща, които не са и помисляли да вършат. С вид на сведущ умуват върху онова, което никога не са учили. Хайде, хайде! Тук заповядват да се запасиш с търпение, когато бесуват, тук бият, а не дават да плачеш. Хайде, хайде! Аз виждам, ти от никого не си упълномощен, хайде, хайде, треска да те повали, хайде, хайде, за нея да се ожениш!

— Дявол! — извика брат Жан. — Архидявол, протодявол, пантодявол, да не си намислил да жениш монасите? У-у-у! Същински еретик!

Бележки

[1] Академичния лес — горичка близо до Атина, посветена на атическия герой Академ; в тази горичка се намира Платоновата школа — Академия.