Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (35)

Глава XXXIII
Как някои управители на Пикрошол със своите необмислени съвети го изправиха пред смъртна опасност

Щом задигнаха питките, херцог Ситняков, граф Побойников и военачалникът Пигмейов се явиха пред Пикрошол и му казаха:

— Господарю, днес ние ви обявяваме за най-щастливия, най-могъщия владетел след Александър Велики.

— Шапки на глава, шапки на глава! — рече Пикрошол.

— Благодарим най-покорно, ваше величество — отвърнаха те. — Ние само изпълняваме дълга си. А сега ето какво ви предлагаме ние: оставете тук неголям отряд с един военачалник да охранява крепостта, която впрочем и така ни се струва достатъчно защитена благодарение на естествените си укрепления, а така също благодарение и на крепостните стени, издигнати по ваш почин. Армията ще разделите на две части, разбирате защо, нали? Едната част ще нападне Грангузие и войските му и още при първата атака ще ги разгроми. Там ще се сдобиете с камара пари — у негодника ще намерите колкото искате! Казвам негодник, защото благородният господар никога няма пари. Сребролюбието е присъщо само на негодниците.

В това време другата част ще се отправи към Они, Сентонж, Ангумуа и Гаскон, а така също към Перигор, Медок и Ланд и без да срещне каквато и да е съпротива, ще превземе градове, замъци и крепости. В Байон, Сен-Жан-де-Люс и Фонтараби ще турите ръка на всички кораби и следвайки бреговете на Галисия и Португалия, ще разграбите цялото крайбрежие до самия Лисабон, дето ще намерите хора и всичко друго, необходимо на завоевателя.

Испания, дявол я взел, веднага ще се предаде — ами че това са простаци! Ще минете през Севилския пролив^[1], където, за да увековечите името си, ще издигнете две колони, по-величествени от колоните на Херкулес. И този пролив ще се нарича занапред Пикрошолово море. Минете ли Пикрошолово море, ето ви и Барбароса^[2], който става ваш роб.

— Него ще пощадя — заяви великодушно Пикрошол.

— Защо не — съгласиха се те, — стига само да се покръсти. После смело ще нападнете Тунис, Бизерта, Алжир, Бон, Киренайка и цяла Барбария. Ще завладеете Майорка, Минорка, Сардиния, Корейка и другите острови в Лигурийско и Балеарско море. Продължавайки по левия бряг, ще покорите цяла Нарбонска Галия, Прованс, Алоброгските земи, Генуа, Флоренция, Луга и с божията помощ ставате господар на Рим! Горкият господин папа вече умира от страх.

— Честна дума ви казвам, няма да целуна пантофа му — рече Пикрошол.

— Веднъж подчинили Италия, вие ще плячкосате Неапол, Калабрия, Апулия, Сицилия, а заедно с тях и Малта. Много бих искал тези жалки рицарчета, тези бивши родосци^[3] да ви се опънат, та да видя после какво имат в корема си.

Аз на драго сърце бих продължил към Лорето^[4] — рече Пикрошол.

— Не, не! — възпротивиха се те. — Това ще сторите на връщане. Сега е по-добре да вземем Крит, Кипър, Родос и Цикладските острови, а после да ударим Морея. Слава на бога, вече туряме ръка и на нея. А сега господ да пази Ерусалим! Че хич може ли могъществото на султана да се мери с вашето!

— Ще издигна нов храм на Соломон — заяви Пикрошол.

— Не, още не, почакайте малко — възпряха го те. — Не бъдете така бърз в решенията си. Знаете ли какво е казал Октавиан Август? Festina lente.^[5] Вам предстои първо да покорите Мала Азия, Кария, Ликия, Памфилия, Киликия, Лидия, Фригия, Мизия, Витиния, Каразия, Адалия, Самагерия, Кастамун, Луга, Себаста — до самия Ефрат.

— А ще видим ли Вавилон и Синайската планина? — запита Пикрошол.

— Засега това не е необходимо — отвърнаха те. — Та малко блъскане ли е да преплаваш Каспийско море и да прекосиш двете Армении и трите Арабии на кон?

— За бога, ще подлудеем! О, горко нам, горко!

— Какво има, какво става? — запитаха другите.

— А що ще пием в тези пустини? Разправят, че Юлиан Август^[6] и войниците му измрели там от жажда.

— Ние сме предвидили всичко — успокоиха го те. — В Сирийско море имате на разположение девет хиляди и четиринайсет големи кораба, натоварени с най-хубавите вина в света. Те са пристигнали вече в Яфа, където ги очакват два милиона и двеста хиляди камили и хиляда и шестстотин слона, които сте уловили на лов в околности те на Сиджилмаса малко след влизането ви в Либия. Освен това ваши са и всички кервани, идващи в Мека. Не е ли достатъчно виното, което те ще ви доставят?

— О, как не, как не — съгласи се той, — но… жалко, няма да го пием студено…

— И таз хубава! — възнегодуваха те. — Герой, завоевател, който претендира за всемирна империя, не може всякога да има всички удобства. Благодарете на бога, че вие и вашите войници стигнахте здрави и читави чак до Тигър.

— Но — рече Пикрошол — какво прави в това време другата половина на нашата армия, която разби този проклет пияница Грангузие?

— И тя не стои със скръстени ръце — отвърнаха другите, — ние скоро ще се срещнем с нея. Осигурила ви е вече Бретан, Нормандия, Фландрия, Ено, Брабант, Артоа, Холандия и Зеландия. По труповете на швейцарци и ландскнехти е прекосила Рейн, а част от нея е покорила Люксембург, Лотарингия, Шампан и Савоя чак до Лион. Там тя ще срещне вашите гарнизони на път към родината след победите си в Средиземно море. Двете армии ще се съединят в Бохемия, след като преди това са превърнали на пух и прах Швабия, Вюртемберг, Бавария, Австрия, Моравия и Щирия. После ще се спуснат към Любек, Норвегия, Швеция, Дания, Готландия, Гренландия, Исландия — до самия Ледовити океан. Ще превземат Оркадските острови, а след тях ще окупират Шотландия, Англия и Ирландия. Оттам, преплавайки Балтийско и Сарматско море, ще се насочат към Прусия, Полша, Литва, Русия, Влашко, Трансилвания, Унгария, България, Турция и ето ги най-после в Константинопол.

— Да отидем час по-скоро при тях! — възкликна Пикрошол. — Аз искам да бъда император и на Трапезунд. А няма ли да изтрепем до крак тези кучета — турци и мохамедани?

— Че да ги изтрепем, дявол ги взел! Имуществата и земите им ще раздадете на вашите най-верни служители.

— Разумът и справедливостта диктуват това — забеляза Пикрошол. — Подарявам ви Анадола, Сирия и цяла Палестина.

— О, господарю, колко сте щедър! — казаха те. — Благодарим ви от все сърце! Дано с божията помощ всякога да преуспявате!

На този съвет присъствуваше и един стар дворянин, на име Ехефрон^[7], човек опитен и закален в боя. Като ги чу да говорят така, той каза:

— Боя се много всички тези кроежи да не завършат като приказката за бедния обущар и гърнето с мляко, с помощта на което той мечтаел да забогатее, но гърнето се строшило и обущарят си останал сиромах. Какво смятате да постигнете с тези славни победи? Какъв ще бъде краят на вашите усилия и походи?

— Краят ли? — рече Пикрошол. — Да си отдъхнем както се полага, когато се завърнем.

Тогава Ехефрон каза:

— А ако случайно не се завърнете? Пътят е дълъг и опасен. Не е ли по-добре да си отдъхнем сега, без да се излагаме на такива опасности?

— Виж ти какъв щурак! — извика разгневен граф Побойников. — Да се свием тогава до огнището и цял живот да нижем с женорята мъниста или да предем като Сарданапал. „Който бяга от опасностите, няма ни магаре, ни кон“, казва Соломон.

А Маркул^[8] на това отвръща: „Който сам отива срещу тях, губи и магарето, и коня“ — възрази Ехефрон.

— Стига — рече Пикрошол, — да продължим нататък. Аз се страхувам само от тези дяволски легиони на Грангузие. Ами ако стане така, че докато ние настъпваме в Месопотамия, те ни ударят в тила? Какво ще правим тогава?

— Много просто — отвърна Пигмейов. — Изпращате на московците кратък, ала строг мобилизационен указ и под вашите знамена тозчас застават четиристотин и петдесет хиляди отбор юнаци. Ех, ако ме назначите там ваш заместник, клетва поверявам — дете в майка ще разплача… Аз вече връхлитам, хапя, сека, трещя, громя, убивам…

— Хайде, хайде — подвикна Пикрошол, — времето не чака и който ме обича, да тръгва след мен!