Стивън Кинг
Другият (99)

12.

Тъкмо когато съпрузите Андерсън се приготвяха за срещата в кантората на Хауи Голд, мобилният телефон на Ралф иззвъня — обаждаше се Хорас Кийни. Докато Ралф разговаряше с него, Джийни си сложи обеците и си нахлузи обувките.

— Благодаря, Хорас. Задължен съм ти. — Той прекъсна връзката.

— Е? — нетърпеливо попита Джийни.

— Хорас изпратил под някакъв измислен предлог щатски полицай в къщата на Болтънови в Мерисвил. Всъщност трябвало да…

— Знам, знам.

— И така, госпожа Болтън казала, че тази сутрин Клод приготвил закуската някъде към шест. Ако си го видяла в нашата дневна в четири часа…

— Като станах да се изпишкам, погледнах часовника — прекъсна го тя. — Показваше 4:06.

— Разстоянието между Флинт Сити и Мерисвил е шестстотин осемдесет и осем километра. Няма начин Клод да го е взел с колата само за два часа, мила.

— Може би майката е излъгала — възрази Джийни, но не разпалено — очевидно сама не си вярваше.

— Сайп — така се казвал полицаят, изпратен от Хорас — бил убеден, че старицата не лъже, иначе щял да усети.

— Историята с Тери се повтаря… — прошепна тя. — Един и същ човек на две места едновременно. Защото той беше тук! Кълна се!

Преди Ралф да отговори, на вратата се позвъни. Той облече спортно сако, за да скрие револвера, и отиде да отвори. На прага стоеше окръжният прокурор Бил Самюълс, но все едно не беше той — толкова различен изглеждаше по джинси и синя тениска.

— Хауард ми се обади. Щяло да има среща („неофициален разговор относно случката с Мейтланд“, така се изрази) в неговата кантора — покани и мен. Хрумна ми, че може да отидем заедно, ако не възразявате.

— Хубаво, но чуй какво ще те питам, Бил — на кого друг си казал за срещата? На началник Гелър? На шериф Дулин?

— На никого. Не съм гений, но и не ми е изпила чавка ума.

Джийни застана до Ралф:

— Здравей, Бил. Не очаквах да те видя тук.

Самюълс кисело се усмихна:

— Откровено казано, и аз не очаквах да дойда. Този случай е като зомби, което непрекъснато излиза от гроба.

— Какво мисли бившата ти по този въпрос? — попита Ралф и като видя как Джийни се намръщи, побърза да добави: — Не отговаряй, ако съм бил нетактичен.

— Ами, с нея го обсъдихме — отговори Самюълс. — Всъщност „обсъдихме“ не е точната дума — тя говореше, аз слушах. Според нея и аз имам вина за смъртта на Мейтланд и донякъде е права. — Помъчи се да се усмихне, само че се получи гримаса. — Но… откъде можехме да знаем, Ралф? Отговори ми. Всичко беше против него, нали така? Ще те питам нещо: ако можехме да се върнем назад във времето и пак разполагахме с неоспоримите улики, щяхме ли да постъпим по друг начин?

— Да. Нямаше да го арестувам пред очите на целия град и нямаше да го вкарам в съда през парадния вход. Да тръгваме, иначе ще закъснеем.