Стивън Кинг
Другият (67)

20.

Телефонът му иззвъня тъкмо когато разказваше на Джийни за срещата. Обаждаше се Юн:

— Може ли да поговорим утре? Натъкнахме се на нещо странно в обора, където хлапакът е намерил дрехите, носени от Мейтланд на гарата. Всъщност има и други загадъчни неща.

— Разкажи ми сега.

— Не. Прибирам се у дома. Капнал съм от умора. Освен това искам да поразмишлявам върху тази история.

— Добре, ще се срещнем утре. Къде?

— Някъде, където няма кой да ни види. Не бива да ни засичат заедно. Ти си временно отстранен от работа, а пък аз — от разследването на случая. Всъщност случай няма, след като Мейтланд вече е покойник.

— Какво ще стане с дрехите?

— Ще ги изпратят в Кап Сити за криминологична експертиза. После ще бъдат предадени на шерифския отдел на окръг Флинт.

— Шегуваш ли се? Редно е да бъдат при другите веществени доказателства по този случай. Да не говорим, че Дик Дулин не може и носа да си изсекне без ръководство за потребителя.

— Не отричам, обаче Канинг е община, а не град, което означава, че е под юрисдикцията на шерифа. Научих, че началник Гелър изпраща детектив, но само от учтивост.

— Хоскинс.

— Да, това му е името. Още не е пристигнал, а докато се появи, всички ще са си отишли. Може да се е загубил.

„Най-вероятно е спрял някъде да обърне няколко питиета“ — помисли си Ралф.

Юн продължи:

— Тези дрехи ще се озоват в кашон с доказателства в склада на шерифския отдел и ще останат там до началото на следващия век. На никого не му пука. Водеща е удобната версия: „Мейтланд го е извършил, Мейтланд е мъртъв, загърбваме миналото и продължаваме напред.“

— Аз не съм готов да загърбя миналото и да продължа напред — промълви Ралф и се усмихна на Джийни, която сви юмруци и вдигна палци. — А ти?

— Ако бях, щях ли да разговарям с теб? И така, къде ще се срещнем утре?

— Близо до гарата в Дъброу се намира ресторантът на О’Мали. Ще го намериш ли?

— Нямай грижа.

— Какво ще кажеш за десет часа?

— Става. Ако ми измислят някаква работа, ще ти се обадя и ще се разберем.

— Нали имаш всички показания на свидетелите?

— В лаптопа ми са.

— Да не забравиш да го вземеш утре. Моите файлове са в служебния компютър, а нямам достъп до него. Сума неща имам да ти разправям.

— И аз. Може и да разбулим тази мистерия, Ралф, обаче… боя се, че онова, на което се натъкнем, няма да ни хареса. Това е неизбродна джунгла.

„Всъщност — каза си Ралф, след като затвори телефона — е пъпеш. И вътре в него гъмжи от червеи.“