Стивън Кинг
Другият (85)

9.

В моментите, когато Холи се двоумеше каква да е следващата й стъпка, почти винаги отиваше в IHOP^[1] или в Denny’s^[2]. И в двете заведения сервираха закуска през целия ден — храна за душата, която можеш да изконсумираш на спокойствие, без сервитьорите да ти се натрапват и да ти предлагат листа с вината. Зарадва се, като намери клон на закусвалнята с палачинките недалеч от хотела.

Седна на една ъглова масичка, поръча си палачинки (само няколко), едно бъркано яйце и омлет с настъргани картофи (в закусвалните от тази верига картофените омлети винаги бяха превъзходни). Докато чакаше да й донесат храната, включи лаптопа си и потърси телефонния номер на Ралф Андерсън. Не се изненада, когато не го намери — номерата на полицейските служители обикновено не бяха в публичната директория. Разбира се, щеше да го открие, защото Бил я беше научил на всички трикове; държеше да разговаря с него, понеже беше убедена, че всеки от двама им притежава парченца от пъзела, които липсват на другия.

— Едната ръка не знае какво прави другата — промърмори.

— Какво каза, мила? — попита сервитьорката, незабелязано изникнала до масата с табла в ръце.

— А, нищо особено. Само отбелязах колко съм гладна.

— Дано, щото тук има храна за двама. — Жената остави таблата, отрупана с чинии. — Ама ако ми разрешиш да отбележа, добре ще е да си похапваш повечко. Прекалено си мършава.

— Имах приятел, който все ми натякваше, че съм твърде слаба — промълви Холи и внезапно й се доплака. Това „Имах приятел“ сякаш я прободе в сърцето. Вярно е, че времето лекува всички рани, но някои заздравяват твърде бавно. А разликата между „имам“ и „имах“ беше от небето до земята.

Хранеше се бавно, като обилно поливаше палачинките със сироп. Не беше кленов, но пък бе вкусен, освен това беше чудесно да похапнеш някъде, където да не бързаш.

Докато похапваше, размишляваше и накрая, макар и неохотно, взе решение. Да се обади на детектив Андерсън, без да уведоми Пели, означаваше да бъде отстранена от разследването, а тя искаше, както се изразяваше Бил, „да продължи ловуването“. Освен това щеше да е неетично.

Сервитьорката предложи да й налее още кафе и Холи прие. В „Старбъкс“ не предлагаха подобни екстри. А тукашното кафе, макар и не от най-висока класа, доста го биваше. Също като сиропа. „И като мен — помисли си. Според психотерапевта й минутите, ежедневно отделяни за самооценка, бяха от особена важност. — Може да не съм Шерлок Холмс (или пък Томи и Тапънс), обаче ме бива и знам как да постъпя. Може би господин Пели ще се опита да ме убеди, че не съм права, а аз мразя споровете, но ако се наложи, няма да му остана длъжна. Ще действам като Бил Ходжис.“

Тя се вкопчи в тази мисъл, докато чакаше да се свърже с Пели. Щом чу гласа му, изтърси без предисловия:

— Тери Мейтланд не е убил момчето на Питърсънови.

— Моля?! Добре ли чух?

— Да. Попаднах на много интересни находки тук, в Дейтън, но преди да напиша доклада си, държа да говоря с детектив Андерсън. Имаш ли нещо против?

Боеше се, че Пели ще й откаже, обаче той каза само:

— Искам да го обсъдя с Хауи Голд и да поискам разрешение от Марси. Мисля, че и двамата ще се съгласят.

Холи облекчено въздъхна и отпи от кафето си:

— Чудесно. Говори с тях колкото е възможно по-бързо и ми дай номера на Андерсън. Ще ми се да разговарям с него довечера.

— Защо? На какво се натъкна?

— Ще ти задам един въпрос. Известно ли ти е дали нещо необичайно се е случило в клиника „Хейсман“, когато Тери Мейтланд е посетил баща си за последно?

— В какъв смисъл необичайно?

Този път Холи не подведе свидетеля:

— Ами… каквото и да било. Може би не го знаеш, а може би ти е известно. Например дали Тери е казал нещо на жена си, когато се е върнал в хотела. Сещаш ли се за нещо?

— Не… освен ако не намекваш за нелепата случка, когато на излизане Тери се сблъскал с един санитар, онзи се подхлъзнал на мокрия под и паднал, но е било само нелепа злополука. Освен това никой не е пострадал, не е получил наранявания…

Холи стисна телефона си толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха:

— Защо не си ми го казал досега?

— Не смятах, че е важно.

— Ето защо държа да разговарям с детектив Андерсън. Липсват парченца от пъзела. Ти току-що ми даде едно. Може би Андерсън има повече. Освен това той може да се добере до информация, до която нямам достъп.

— Нима твърдиш, че неволният сблъсък на Тери със санитаря е много важен? И ако е така, какво имаш предвид?

— Нека първо да поговоря с детектив Андерсън. Моля.

Пели дълго мълча, после неохотно промърмори:

— Ще видя какво може да се направи…

Холи прекъсна връзката и пъхна телефона в джоба си. Сервитьорката се приближи до масата, остави листчето със сметката и отбеляза:

— Май не беше лесен разговор, а?

Холи й се усмихна:

— Благодаря за чудесното обслужване.

Сметката възлизаше на осемнайсет долара и двайсет цента. Холи остави пет долара бакшиш. Беше много повече от препоръчаната сума, но тъкмо сега не я вълнуваха парите, а нещо много по-важно.